Примати
| Примати | |||||||||||||
 Обикновено шимпанзе (Pan troglodytes) |
|||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||
 PrimatesLinnaeus, 1758 |
|||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||
 Ареал на разпространение (с изключение на човека) |
|||||||||||||
| Семейства | |||||||||||||
|
* 16, Виж Класификацията на приматите
|
|||||||||||||
Приматите (на латински: Primates, от на латински: primas - първи[1] са разред плацентни бозайници. Този таксон обединява всички животински видове разделени в два подразреда - полумаймуни и маймуни, включително и Човека (Homo sapiens), който е систематизиран във втория подразред.[2] С изключение на човека, който практически населява всички континенти и прилежащите към тях острови пригодни за живот останалите примати обитават основно тропичните и субтропичните региони на Земята.[3] Приматите са с различни размери на тялото. Най-малкият от тях е Мишият лемур на мадам Берта, тежащ само 30 грама, а най-едрият е подвид на Източноконгоанската горила с тегло 200 kg. Според изкопаеми доказателства, примитивни предшественици на приматите съ съществували още в края на Креда преди около 65 милиона години. Най-ранният същински примат е Plesiadapis, живял в късен Палеоцен преди около 55-58 милиона години.[4] Молекулярни проучвания сочат, че вероятно клонът на приматите се е отделил още в средата на креда преди около 85 милиона години.[4]
Съдържание |
[редактиране] Произход и еволюция
В резултат на проведени молекулярни филогенетични изследвания през 1999 г. приматите, кожокрилите и тупаите (заедно с гризачи и зайцевидни) спадат към един от четирите надотряда на плацентните бозайници - Euarchontoglires. До преди това те са причислявани към надотряд Archonta, в който влизали и прилепите. Последните днес са класифицирани в надотряд Laurasiatheria.[5][6]
| Еуархонтоглиреси (Euarchontoglires) |
|
||||||||||||||||||||||||
[редактиране] Общи сведения
Всички примати имат по пет пръста на крайниците (пентадактилия), обща зъбна формула и неспециализирано тяло. Друга отличителна черта на приматите е наличието на къси нокти. Редица черти като противопоставянето на палеца на останалите пръсти (характерно и за други бозайници), насоченият навътре захват на ръката, както и късите нокти са еволюционни реликти, спомагащи придвижването от клон на клон. Предполага се, че предно насоченото цветно бинокулярно зрение също е възникнало в резултат на специфичния начин на придвижване, но вероятно е помагало за намирането и събирането на храна, или дори за ухажването. Всички примати, с някои изключения (например лоритата), притежават сходна характеристика на очните орбити — посторбитална преграда. Приматите от Стария свят притежват добре изразен полов диморфизъм, най-често изразен в размерите — мъжките са около два пъти по-големи от женските индивиди. Предполага се, че това е възникнало в резултат на полигамия, под влияние на непрестанна борба за привличане и защитаване на множество женски от конкурентни мъжки индивиди. Приматите от Новия свят формират брачни двойки, поради което тези видове не показват значителни разлики между половете.
[редактиране] Разпространение
Разпространението на приматите е повсеместно, но нечовекоподобните населяват предимно Централна и Южна Америка, Африка и Южна Азия. Няколко отделни вида обитават части от Северна Америка, като например Южно Мексико, както и такива в Северна Азия (Северна Япония).
[редактиране] Местообитание
Приматите еволюират от дървесни животни. Повечето от съвременните видове и днес живеят по дървета. Повечето видове примати живеят в тропическите гори. Броят на видовете примати населяващи тропическите райони е в положителна връзка със сумата на валежите и площта на тропическата гора.[7] Около 25% - 40% от плодоядните примати живеещи в тропическите гори играят важна екологична като разпространяват семената на много видове дървета.[8]
Някои видове водят частично наземен начин на живот (павиани и патаси), а няколко вида са напълно земни (гелада и човек), като Geladas и хора. Приматите живеят в разнообразни горски местообитания в тропическите ширини на Африка, Индия, Югоизточна Азия и Южна Америка, основно тропически, мангрови и планински гори. Единични видове примати живеят извън тропиците. Такъв е японския макак (Macaca fuscata), живеещ на северния японски остров Хоншу, където снежната покривка се задържа осем месеца в годината. Берберският макак (Macaca sylvanus) живее в Атласките планини на Алжир и Мароко. Други местообитания на приматите обхващат високи надморски височини. Маймуната Rhinopithecus bieti живее в планините в южен Китай на височина от 4700 m, местообитанията на планинската горила могат да достигнат 4200 m[9], а на гелада до 5000 m. Въпреки че повечето видове не обичат водата, няколко са добри плувци и са добре приспособени за живот в блатисти и крайбрежни райони. Някои примати пък успешно се приспособяват към условията на средата променена от хората и живеят в населените места.[10]
[редактиране] Начин на живот и хранене
[редактиране] Размножаване
[редактиране] Допълнителни сведения
Размерите на приматите варират с тегло от 120 гр. до 205 кг.
[редактиране] Класификация
- Разред Primates -- Примати
- Подразред Strepsirrhini -- Полумаймуни (Влажноноси примати)
- Инфраразред Lemuriformes -- Лемуроподобни
- Надсемейство Cheirogaleoidea
- Семейство Cheirogaleidae Gray, 1873 —- Лемури джуджета (30 вида)
- Надсемейство Lemuroidea
- Семейство Lemuridae Gray, 1821 —- Лемурови (20 вида)
- Семейство Lepilemuridae Gray, 1870 —- Тънкотели лемури (Невестулкоподобни, лепилемури) (25 вида)
- Семейство Indridae Burnett, 1828 —- Индриеви (13 вида)
- Надсемейство Cheirogaleoidea
- Инфраразред Chiromyiformes —- Ръконожкоподобни
- Семейство Daubentoniidae Gray, 1863 —- Ръконожки (1 вид: Ай ай)
- Инфраразред Lorisiformes —- Лориподобни
- Инфраразред Lemuriformes -- Лемуроподобни
- Подразред Haplorrhini -- Маймуни (Сухоноси примати)
- Инфраразред Tarsiiformes —- Дългопетоподобни
- Инфраразред Simiiformes -- Същински маймуни
- Парворазред Platyrrhini -- Широконоси маймуни (маймуни на Новия свят)
- Семейство Cebidae Bonaparte, 1831 —- Капуцинови (57 вида)
- Семейство Aotidae -- Нощни маймуни (Дурукули, мирикини) (8 вида)
- Семейство Pitheciidae Mivart, 1865 —- сакита, уакарита и титита (41 вида)
- Семейство Atelidae Gray, 1825 —- паякообразни маймуни и ревачи (24 вида)
- Парворазред Catarrhini -- Тесноноси маймуни (маймуни на Стария свят)
- Надсемейство Cercopithecoidea
- Семейство Cercopithecidae Gray, 1821 —- Маймуни (Коткоподобни маймуни, церкопитеки) (135 вида)
- Надсемейство Hominoidea -- Човекоподобни маймуни
- Семейство Hylobatidae Gray, 1871 —- Гибони (16 вида)
- Семейство Hominidae Gray, 1825 —- Човекоподобни (7 вида)
- Надсемейство Cercopithecoidea
- Парворазред Platyrrhini -- Широконоси маймуни (маймуни на Новия свят)
- Подразред Strepsirrhini -- Полумаймуни (Влажноноси примати)
[редактиране] Източници
- ↑ Primate. // Merriam-Webster Online Dictionary. Merriam-Webster.
) - ↑ Goodman, M., Tagle, D. A., Fitch, D. H., Bailey, W., Czelusniak, J., Koop, B. F., Benson, P. & Slightom, J. L.. Primate evolution at the DNA level and a classification of hominoids. // Journal of Molecular Evolution 30 (3). 1990. DOI:10.1007/BF02099995. с. 260–266.
- ↑ Primate. // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, Inc., 2008.
- ↑ а б Helen J Chatterjee, Simon Y.W. Ho , Ian Barnes & Colin Groves. Estimating the phylogeny and divergence times of primates using a supermatrix approach. // BMC Evolutionary Biology 9. 2009. DOI:10.1186/1471-2148-9-259. с. 259.
- ↑ Janečka, J. E. и др. Molecular and Genomic Data Identify the Closest Living Relative of Primates. // Science 318 (5851). 2007. DOI:10.1126/science.1147555. с. 792–794.
- ↑ Kavanagh, M.. A Complete Guide to Monkeys, Apes and Other Primates. New York, Viking Press, 1983. ISBN 0670435430. с. 18.
- ↑ Reed, K. & Fleagle, J.. Geographic and climatic control of primate diversity. // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 92 (17). August 15. 1995. DOI:10.1073/pnas.92.17.7874. с. 7874–7876.
- ↑ Chapman, C. & Russo, S.. Primate Seed Dispersal. // Primates in Perspective. Oxford University Press, 2007. ISBN 978-0-19-517133-4. с. 510.
- ↑ Schaller, G. B.. The Mountain Gorilla: Ecology and Behavior. Chicago, University Chicago Press, 1963. ISBN 978-0226736358.
- ↑ Wolfe, L. D. & Fuentes, A.. Ethnoprimatology. // Primates in Perspective. Oxford University Press, 2007. ISBN 978-0-19-517133-4. с. 692.
Mammal Species of the World, 3rd edition
