Атласки планини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Атлас.

Атласки планини
Максимална височина 4168 метра
Местоположение
Атласки планини (Мароко)
Montanya.svg
Местоположение на връх Джебел Тубкал (4167m), най-високата точка в Атласките планини (на картата на Мароко)
Географски координати 31°03′43″ с. ш. 7°54′58″ з. д. / 31.061944° с. ш. 7.916111° з. д.
Първенецът на Атласките планини връх Тубкал 4167м в югоизточно Мароко
Местонахождение на Атласките планини в Африка
Топографска карта на Атласките планини

Атласките планини (на арабски: جبال الأطلس‎‎, наричани понякога само Атлас) са планински масив, разположен в северозападна Африка, който се простира на дължина 2 400 км през териториите на Мароко, Алжир и Тунис, като включва и Гибралтарската скала. Най-високият връх е Джебел Тубкал (4167 м), разположен в югозападната част на Мароко. Атласките планини имат разнообразен релеф – планински и равнинен. Те разделят средиземноморското и атлантическото крайбрежия от пустинята Сахара. Населени са основно с бербери в Мароко и араби в Алжир.

Граници и дялове[редактиране | edit source]

Атласките планини се делят на два главни дяла: Западен Атлас, наречен Марокански, и Източен – наречен Алжирски. За граница между тях служи долината на Уед Мулуйя.

Западен Атлас[редактиране | edit source]

Западният Атлас е изграден от няколко успоредни планински вериги с посока югозапад – североизток. Изключение прави най-северната верига, наречена Ер Риф. Тя наподобява слабо изпъкнала дъга, която образува южния бряг на Гибралтарския проток. Между веригите е заключено обширно стъпаловидно плато, което на запад постепенно прехожда в плодородна крайбрежна низина, известна като Мароканска Месета.

Среден Атлас[редактиране | edit source]

Висок Атлас[редактиране | edit source]

Билните части на Висок Атлас имат типичен алпийски вид – остри пирамидални върхове, дълбоки циркуси, някога изпълнени с вечен сняг и ледници, а сега с езера, широки коритни долини, преградени от морени – остатък от ледниково време. Тук се издигат и най-високите върхове в Атласките планини, като първенецът връх Тубкал (френски :Jbel Toubkal, арабски : جبل توبقال ) м 4167 и връх Тичка (Jbel Tichka) 3348м, които ,през по-голямата част от годината са покрити с дебела снежна покривка. От тях във всички посоки се откриват чудни пейзажи. Най-високият проход достъпен за транспорта е Тичка (Tichka Рass) 2260 м през който е прокаран добър и много живописен асфалтов път свързващ след преодоляванe на силни наклони покрай шеметни пропасти и безброй завои Маракеш с Варзазат и трансатласките селища. Един от основните пунктове за посещение на Националният парк Тубкал и изкачване на върха е село Имлил, където свършват пътищата и започват кози и алпинистки пътеки.

Антиатлас[редактиране | edit source]

Източен Атлас[редактиране | edit source]

Източно от долината Уед Мулуйя се простира Източен (Алжирски) Атлас. Той е съставен от две успоредни планински вериги. Северната – известна под името Тел Атлас, се спуска стръмно към средиземноморския бряг и образува скалисти носове около полукръгли заливи и не много широки низини. Южната планинска верига, наречена Сахарски Атлас, е по-ниска, но по-обширна и по-разчленена на отделни хребети и масиви, отделени със стръмни клисури. През тях минават керванските пътища – вратите към Сахара. Това е областта Кабиля, където е било съсредоточено националноосвободителното революционно движение на младата Алжирска народнодемократична република. Между двете планински вериги е разположено обширно безотточно плато, покрито със степна растителност. То е известно под името Плато на шотите. Надморската му височина е между 700 и 1000 метра.

Тел Атлас[редактиране | edit source]

Сахарски Атлас[редактиране | edit source]

Южните склонове на Сахарски Атлас са голи, с много каменни сипеи в резултат на силното физическо изветряне под влияние на пустинните климатични условия.

Водни ресурси[редактиране | edit source]

Водното богатство в Атласките планини вследствие продължителния сух период има извънредно голямо значение. През зимния дъждовен период ниските падини се запълват с вода и се превръщат в солени езера и мъчно проходими блата, наричани шоти. Вследствие силното слънчево греене през лятото водата се изпарява и на повърхността се образува солен слой, който блести от далеч като огледало. По-значителни реки са: Уед Мулуйя и Уед Шелиф, които в дойното си течение са плавателни.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в Атласките планини, макар и субтропичен, носи редица белези на планинския климат. През лятото преобладава сухо и ясно време с доста високи температури под влиянието на пустинята Сахара. Зимата е мека и влажна само по крайбрежието. Високо в планините тя е продължителна и сурова, като снегът се задържа по няколко месеца. Поради отдалечеността от морето, влияние Платото на шотите се отличава със сухото си и горещо лято и малки зимни валежи.

Почви[редактиране | edit source]

Поради съчетанието от климата и плодородните червеноземни почви (така наречените терра роса) правят крайбрежните равнини и долини подходящи за развитието на земеделие.

Полезни изкопаеми[редактиране | edit source]

В тясна връзка с геоложкия строеж и развитие на Атласките планини са и полезните изкопаеми, които се крият в недрата им: железни руди, въглища и най-вече фосфорити. След унищожаване на френското колониално господство, недрата на Атласките планини се проучват много no-усилено не само от арабски, но и от български и съветски специалисти. Полезните изкопаеми служат като основна суровина за развитието на рудна промишленост в арабските страни Мароко, Алжир и Тунис.

Флора[редактиране | edit source]

Растителността има субтропичен характер, представена от вечнозелените твърдолистни гори и храсти, приспособили се да задържат влага. По крайбрежните ниски склонове на Атласките планини широко разпространение имат вечнозелените сухолюбиви, много често бодливи храсти, известни под името маквиси. Типични дървесни видове за планинските райони са корковият дъб, атлаският кедър, кестенът, приморският бор, за Платото на шотите е характерна острата степна трева алфа, която намира приложение в текстилната промишленост, хартиената промишленост и кошничарството. Много голямо стопанско значение имат маслината, цитрусовите култури и лозята.

Фауна[редактиране | edit source]

Животинският свят е доста пъстър. Животните са преходни между европейските и африканските. Трябва да се отбележи, че в недалечно минало те са били подложени на масово изтребление както от местното население, така и от европейските колонизатори. Атласките планини са били любимо място за лов и развлечение. Голямо стопанско значение имат овцата, мулето, конят, а в южните части – камилата. В степните области се срещат антилопи, хиени, чакали и други.

Външни препратки[редактиране | edit source]