Чакал
| Чакал | ||||||||||||||||||||||
 Черногръб чакал в Масай Мара |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Видове | ||||||||||||||||||||||
|
Златист чакал, Canis aureus |
||||||||||||||||||||||
Чакалът (от турски çakal, през персийски shaghal и санскрит sṛgālaḥ) е хищник със среден ръст, един от трите (в някои източници четирите) бозайника от семейство Кучеви (Canidae), открити в Африка, Азия и Югоизточна Европа.
Съдържание |
Характеристика [редактиране]
Чакалът и койотът (американски чакал) заемат една малка екологична ниша, заедно с останалите мършоядни и всеядни животни. Техните дълги крака и извити кучешки зъби са пригодени за ловуване на малки бозайници, птици и влечуги. Големите лапи, снабдени с възглавнички, им дават възможност да поддържат до 16 км/ч (9.9 мили/ч) продължително време. Те ловуват предимно при слаба светлина, най-вече при зазоряване и привечер.
Чакалите са моногамни, като една двойка защитава територията си от останалите като свирепо прогонва натрапниците и маркира границите с урина и фекалии. Обитаваната площ може да бъде достатъчно голяма, за да приюти и младите чакали, докато си основат семейство и намерят своя собствена територия. Понякога чакалите образуват малки групи, ако намерят труп на животно, но обикновено ловуват сами или по двойки.
Съвременни изследвания изясняват връзките между чакаловите видове. Въпреки техните външни характерни черти, не всички чакалови видове са толкова близки един с друг. Ивичестият и черногръбият чакал са подобни, но биологичният им вид е разделен от този на дивите кучета и вълците преди 6-7 милиона години. Златистият чакал и етиопският вълк са част от група, която включва и сивите вълци, домашното куче и койотите. Експерименти в Германия установяват, че при кръстоска между пудел и чакал, се получава хибрид, който за разлика от кръстоската между вълк и куче, е с намалена способност за размножаване, намалени комуникативни възможности, както и увеличаване на генетичните болести само след три поколения развъждане.
Видове чакали [редактиране]
- Златист чакал(Canis aureus)
- Ивичест чакал (Canis adustus)
- Черногръб чакал (Canis mesomelas)
- Етиопски вълк (Canis simensis) - понякога наричан Червен чакал или Маймуноподобен чакал, но все повече определян като вълк
В Древността [редактиране]
Античният Египетски бог на подземния свят, Анубис, е бил изобразяван в човешко тяло с глава на чакал. Днес чакалът е едно от най-често срещаните животни в Африка - извън резерватите, в обработваемите земи, дори в близост до човешките селища.
Преносно значение [редактиране]
Популярната, но донякъде неточна, представа за чакалите като мършоядни допринася за негативна асоциация, когато се спомене това нарицателно - оттам и свързването на думата чакал с човек, дори с група хора, занимаващи се с определени професии - типаж, оприличаващ агресивно, подло поведение; който напада падналия.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jackal“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
