Черен плъх
| Черен плъх | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
Черният плъх (Rattus rattus), е вид дребен бозайник от семейство Мишкови (Muridae). Разпространен е по цялото земно кълбо, включително и цялата територия на България.
Съдържание |
Физически характеристики [редактиране]
Дължината на тялото достига 19 cm[2]. Опашката е по-дълга от тялото — до 23 cm[2]. Муцуната е тясна и издължена[2]. Ушите са по-дълги от тези на сивия плъх[2]. Опашката е гола и покрита с повече от 200 люспени пръстени[2]. Окраската на гърба е от черно- до жълто-кафява, а отстрани — по-светла[2]. Долната страна на тялото е пепелявосива до жълто-бяла[2].
Разпространение [редактиране]
Разпространен е по цялото земно кълбо, включително и цялата територия на България[2].
Местообитание [редактиране]
Ареалът му е свързан с жилищата на хората[2]. Среща се и на плавателни съдове[2]. Предпочита предимно горните етажи и таваните на сградите, за разлика от сивия плъх, който обитава долните етажи и мазетата[2]. Черният плъх е по-топлолюбив от сивия[2]. В райони с по-мек климат може целогодишно да обитава природни биотопи[2]. В природата копае дупки в земята, живее в хралупи на дървета или строи гнезда по клоните им, като води полудървесен начин на живот[2].
Хранене [редактиране]
Храни се с кора, клонки, плодове и растения, като препочита по-малко животинска храна от сивия плъх[2].
Размножаване и развитие [редактиране]
Ражда след 20 — 24 дни бременност 2 — 3 пъти 6 година до 6 малки[2].
Източници [редактиране]
- ↑ Amori, G., Hutterer, R., Kryštufek, B., Yigit, N., Mitsain, G. & Palomo, L.J. (2008). Rattus rattus. 2009.2 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2009. Посетен на 4 март 2010 г..
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 165
