Елен лопатар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елен лопатар
Damhirsch 3.jpg
Елен лопатар (Dama dama)
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Cervidae Еленови
род: Dama Елени лопатари
вид: D. dama Лопатар
Научно наименование
Уикивидове Dama dama
Linnaeus, 1758
Разпространение
Dama dama map.png

    Естествена среда
    Естествена среда или отдавна внесен
    Внесен преди XX век
    Внесен след XX век

Елен лопатар в Общомедия

Еленът лопатар (Dama dama) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla).

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

В диво състояние се среща по югозападното крайбрежие на Мраморно море, южното на Мала Азия и в Северозападна Африка. В ловно-дивечови стопанства и паркове се отглежда в много европейски страни, включително и в България. Еленът лопатар е изчезнал от българските земи преди около десет века и едва в началото на миналия век започва аклиматизацията му.

Обитава равнинни и слабо хълмисти широколистни гори с обширни поляни, като предпочита окрайнините им.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Живее на стада от няколко женски с малките, а мъжките живеят отделно. Достига 20 – 25 годишна възраст.

Храни се с тревиста, дървесна и храстова растителност.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Чифтосва се през октомври и ноември. Бременността трае 8 месеца. Ражда 1 –2 малки, които бозаят 3 – 4 месеца. Достигат полова зрелост след 2 години.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Поради ограниченото му разпространение има слабо ловно значение. До неотдавна се смяташе, че еленът лопатар е изчезнал от българските земи през ледниковата епоха. Всъщност обаче, са открити костни находки от вида в редица места в страната от следледниково време (край Айтос от римската епоха, Свиленград от късен неолит и др.). По-късно костни останки от елен лопатар от 1 хил. пр. н. е. са открити и в древното селище Ясъ-Тепе край Ямбол[1] и в пластовете от римската епоха в античното селище Кабиле до гр. Ямбол [2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Рибаров, Г., З. Боев. 1990. Проучване на животинските останки от селището Ясъ-Тепе край Ямбол от късно-желязната епоха. - Интердисциплинарни изследвания, АИМ-БАН, 17: 83-90.
  2. Рибаров, Г. 1991. Фауната на Кабиле (I хил. пр. н. е.) - VI в. от н. е.) по останки от диви и домашни животни. - В: Кабиле, т. II, София, Изд. на БАН.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България