Елен лопатар
| Елен лопатар | ||||||||||||||||||||||
 Елен лопатар (Dama dama) |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Dama damaLinnaeus, 1758 |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 Естествена среда |
||||||||||||||||||||||
Еленът лопатар (Dama dama) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla).
Съдържание |
Физическа характеристика [редактиране]
Тялото му достига дължина около 140 см и височина до 90 см. Нормалното тегло на мъжките елени е 80-90 кг, но може да достигне и до над 200. Женските са по-леки - около 40 килограма.
Рогата на елена са разширени накрая във вид на лопати, като от задната им страна излизат по 7 – 9 израстъка. Напред от главното стъбло са насочени още 2 израстъка. Женските индивиди нямат рога.
Космената покривка на гърба е тъмнокафява с бели овални петна и едри тъмни ивици по средата. Отстрани и по корема е по-светла. През лятото тя е ръждивокафява, а през зимата почти сива. Възможно е да се срещнат бели (албиноси) и черни лопатари.
Разпространение и биотоп [редактиране]
В диво състояние се среща по югозападното крайбрежие на Мраморно море, южното на Мала Азия и в Северозападна Африка. В ловно-дивечови стопанства и паркове се отглежда в много европейски страни, включително и в България. Еленът лопатар е изчезнал от българските земи преди около десет века и едва в началото на миналия век започва аклиматизацията му.
Обитава равнинни и слабо хълмисти широколистни гори с обширни поляни, като предпочита окрайнините им.
Начин на живот и хранене [редактиране]
Живее на стада от няколко женски с малките, а мъжките живеят отделно. Достига 20 – 25 годишна възраст.
Храни се с тревиста, дървесна и храстова растителност.
Размножаване [редактиране]
Чифтосва се през октомври и ноември. Бременността трае 8 месеца. Ражда 1 –2 малки, които бозаят 3 – 4 месеца. Достигат полова зрелост след 2 години.
Допълнителни сведения [редактиране]
Поради ограниченото му разпространение има слабо ловно значение.
Източници [редактиране]
- Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988
