Елен лопатар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елен лопатар
Damhirsch 3.jpg
Елен лопатар (Dama dama)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Cervidae Еленови
род: Dama Елени лопатари
вид: D. dama Лопатар
Научно наименование
Уикивидове Dama dama
Linnaeus, 1758
Разпространение
Dama dama map.png

    Естествена среда
    Естествена среда или отдавна внесен
    Внесен преди XX век
    Внесен след XX век

Еленът лопатар (Dama dama) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla).

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

Тялото му достига дължина около 140 см и височина до 90 см. Нормалното тегло на мъжките елени е 80-90 кг, но може да достигне и до над 200. Женските са по-леки - около 40 килограма.

Рогата на елена са разширени накрая във вид на лопати, като от задната им страна излизат по 7 – 9 израстъка. Напред от главното стъбло са насочени още 2 израстъка. Женските индивиди нямат рога.

Космената покривка на гърба е тъмнокафява с бели овални петна и едри тъмни ивици по средата. Отстрани и по корема е по-светла. През лятото тя е ръждивокафява, а през зимата почти сива. Възможно е да се срещнат бели (албиноси) и черни лопатари.

Разпространение и биотоп[редактиране | edit source]

В диво състояние се среща по югозападното крайбрежие на Мраморно море, южното на Мала Азия и в Северозападна Африка. В ловно-дивечови стопанства и паркове се отглежда в много европейски страни, включително и в България. Еленът лопатар е изчезнал от българските земи преди около десет века и едва в началото на миналия век започва аклиматизацията му.

Обитава равнинни и слабо хълмисти широколистни гори с обширни поляни, като предпочита окрайнините им.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Живее на стада от няколко женски с малките, а мъжките живеят отделно. Достига 20 – 25 годишна възраст.

Храни се с тревиста, дървесна и храстова растителност.

Размножаване[редактиране | edit source]

Чифтосва се през октомври и ноември. Бременността трае 8 месеца. Ражда 1 –2 малки, които бозаят 3 – 4 месеца. Достигат полова зрелост след 2 години.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Поради ограниченото му разпространение има слабо ловно значение. До неотдавна се смяташе, че еленът лопатар е изчезнал от българските земи през ледниковата епоха. Всъщност обаче, са открити костни находки от вида в редица места в страната от следледниково време (край Айтос от римската епоха, Свиленград от късен неолит и др.). По-късно костни останки от елен лопатар от 1 хил. пр. н. е. са открити и в древното селище Ясъ-Тепе край Ямбол[1] и в пластовете от римската епоха в античното селище Кабиле до гр. Ямбол [2].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Рибаров, Г., З. Боев. 1990. Проучване на животинските останки от селището Ясъ-Тепе край Ямбол от късно-желязната епоха. - Интердисциплинарни изследвания, АИМ-БАН, 17: 83-90.
  2. Рибаров, Г. 1991. Фауната на Кабиле (I хил. пр. н. е.) - VI в. от н. е.) по останки от диви и домашни животни. - В: Кабиле, т. II, София, Изд. на БАН.

Източници[редактиране | edit source]

  • Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България