Еленови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еленови
Rothirsch.jpg
Благороден елен (Cervus elaphus) ♂
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
подразред: Ruminantia
семейство: Cervidae Еленови
Научно наименование
Уикивидове Cervidae
Goldfuss, 1820


Еленовите (Cervidae), наричани още Плътнороги, са семейство тревопасни бозайници от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Мъжките при някои видове достигат тегло над половин тон. Характерни за семейството са рогата при мъжките (рядко и при женските, но по-малки). Повечето видове имат силно изразен полов диморфизъм, като мъжките се отличават с по-големите си размери и рогата си.

Разпространение[редактиране | edit source]

В България се срещат три вида принадлежащи към различни родове:

Два от тях, Сърна и Благороден елен са традиционни и с местен произход, а третият—Елена лопатар е внесен и успешно аклиматизиран за ловни цели (Еленът лопатар е изчезнал от българските земи преди около десет века и едва в началото на миналия век започва аклиматизацията му).

Размножаване[редактиране | edit source]

Повечето видове са полигамни. При тези видове по време на размножителния период по-силните мъжкари имат собствен харем, който защитават от съперниците си.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Много от видовете са ценен ловен обект. Срещащите се в България три вида от семейството: Сърна, Благороден елен и Елен лопатар са обичаен ловен обект, за който се полагат систематични грижи. Сърната е широко разпространена в почти всички видове местности. Делят се на 4 подсемейства.

Към 2012 г. в България има над 21 000 благородни елена, 6500 лопатара и 87 700 сърни.[1].

Класификация[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((bg)) БТА. Нетипични видове птици наблюдавани край София. // Вести.бг. Посетен на 2012-05-28.
  2. а б Pitraa, Fickela, Meijaard, Groves. Evolution and phylogeny of old world deer. // Molecular Phylogenetics and Evolution 33. 2004`. DOI:10.1016/j.ympev.2004.07.013. с. 880–895.
  3. Duarte, J. M. B., González, S. and Maldonado, J. E.. The surprising evolutionary history of South American deer. // Molecular Phylogenetics and Evolution 49 (1). 2008. DOI:10.1016/j.ympev.2008.07.009. с. 17–22.

Mammal Species of the World, 3rd edition

  • Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 233