Качулат елен
| Качулат елен | |||||||||||||||||||||||
 Elaphodus cephalophus michianus |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
 Elaphodus cephalophusMilne-Edwards, 1872 |
|||||||||||||||||||||||
Качулатият елен (Elaphodus cephalophus) е единствен представител на род Elaphodus - примитивни елени близкородствени с Мунтжаките (Muntiacus). Макар и по-едър от тях със своите 50-70 см. височина той е сравнително дребен вид елен. Качулат се нарича заради черен кичур козина на тила, който достига до 17 см. дължина. Окраската му е тъмна с бяло под опашката, на върха на ушите, муцуната, а някои индивиди имат и бяла ивица около очите която продължава назад към ушите. Мъжките имат малки рогца без разклонения и характерните за примитивните елени къси бивни зъби.
Разпространение [редактиране]
Качулатите елени се срещат в Централен Китай, Североизточна Индия и Мианмар. Обитават труднодостъпни високопланински гори до 4500 м. надморска височина и затова видът е слабо проучен. Освен това е и доста рядък, но е недостатъчно проучен за да бъде класифициран в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN[1].
Начин на живот [редактиране]
Качулатите елени са териториални животни. Живеят поединично или на двойки. Когато са разтревожени лаят, също като мунтжаките. Лаят и през размножителния период късно наесен. Преди да побягнат бялата козина под опашката им настръхва и вирнатата опашка се мята при всеки скок правейки посокта им на движение трудно проследима.
