Дългопръст нощник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дългопръст нощник
Myotis capaccinii 0105b.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Chiroptera Прилепи
семейство: Vespertilionidae Гладконоси прилепи
род: Myotis Нощници
вид: Myotis
capaccinii
Дългопръст
нощник
Научно наименование
Уикивидове Myotis capaccinii
Bonaparte, 1837

Дългопръстите нощници (Myotis capaccinii) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Средиземноморието до Швейцария и Унгария на север и в Близкия Изток до Узбекистан на изток. Срещат се и в България, главно в карстови райони с надморска височина до 400 m.[2]

Размерите на дългопръстия нощник са средни за род Нощници (Myotis) - маса 8-15 g, дължина на тялото с главата - 44-54 mm, размах на крилете до 250 mm. В сравнение със сходните по размер нощници има широк череп, голямо стъпало с дълги пръсти и характерно високо захващане на летателните мембрани. Цветът му по гърба е тъмносив, коремът е значително по-светъл, а летателните мембрани са светлокафеникави.[2]

Дългопръстият нощник живее главно в гористи карстови местности в близост до водоеми, като в Южна Европа заема същата екологична ниша, както водният нощник (Myotis daubentonii) в по-северните райони. При полет се ориентира чрез ехолокация, като използва честотномодулирани сигнали с честота около 42 kHz. Храни се главно с летящи насекоми, които улавя нощем по повърхността на водоеми или над нея.[2]

Дългопръстият нощник извършва големи миграции между летните и зимните си убежища. През лятото живее в малки и сухи пещери, а през зимата - в големи водни пещери със сравнително ниска температура (4-6°C). Както летните, така и зимните колонии на дългопръстия нощник често са смесени с вида дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii). Летните размножителни колонии са големи и понякога надхвърлят 3000 екземпляра. Женските раждат по едно малко през юни.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Дългопръст нощник. Посетен на 19 февруари 2012
  2. а б в г Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 227-230.
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България