Хищници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази статия се отнася за разред Carnivora. За ловуващите животни вижте статията „Хищник“.

Хищници

Spilogale putorius (2).jpg

Civettictis civetta 12.jpg

African Lion Panthera leo Male Pittsburgh 2800px adjusted.jpg

Beardedseal2.jpg

Indian Mongoose (Herpestes javanicus)- is it- at Hyderabad, AP W 101.jpg

Hyene tachetée 1.jpg

Canis lupus dingo - cleland wildlife park.JPG

Brown bear (Ursus arctos arctos) running.jpg

RedPanda.jpg

Gulo gulo -Whipsnade Zoo, Bedfordshire, England-8a.jpg

Procyon lotor (Common raccoon).jpg

14-nandinia binotata.JPG

Noaa-walrus22.jpg

Neophoca cinerea.JPG

Cryptoprocta Ferox.JPG

Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
Научно наименование
Уикивидове Carnivora
Bowdich, 1821
Обхват на вкаменелости
дъчесний – настояще, 42–0 Ma

Хищниците (Carnivora) са разред, обединяващ над 260 вида плацентни бозайници с голямо разнообразие на форми и размери, физическа стуктура и начин на живот. Най-малкият сухоземен хищник е невестулката с дължина на тялото едва 11 cm и тегло до 25 грама, а кафявата мечка може да надхвърли 1 тон тегло и така стигаме до мъжкия морски слон, който достига до 7 метра дължина и 5 тона тегло. Хищници наричаме всички животни, хранещи се с месо на други животни, но именно тези хищници днес заемат върха на хранителната верига по цял свят.

Обща характеристика[редактиране | edit source]

При цялото разнообразие на форми и размери, физическа стуктура и начин на живот, Хищниците притежават някои общи черти, отличаващи ги от останалите бозайници. На първо място това са зъбите, приспособени за захапване и разкъсване на животинска плът. Кучешките зъби, дори при видовете, предпочитащи растителна храна, са винаги много добре развити, резците са малки, а кътните зъби имат остри режещи ръбове. Последният горен преден кътник и първият долен заден кътник имат най-големи размери, силни режещи ръбове и се наричат хищни или плътоядни зъби. С тях някои видове без затруднение чупят и най-здравите кости. При някои хищници от групата на Перконогите, като моржа например, тази диференциация на зъбите не е така ясно изразена, но така или иначе във връзка с водния си начин на живот Перконогите представляват изключение в много отношения. Като изключим тях, хищниците са стъпалоходещи, полустъпалоходещи или пръстоходещи с по 4 или 5 пръста на лапите, снабдени с остри здрави нокти. Както при човека очите им гледат напред и зрението им е бинокулярно.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Освен типични хищници, хранещи се изключително с месо, има и всеядни (мечки, енотови и др.), а голямата и червена панда са по-скоро растителноядни, но като цяло хищническата природа налага самостоятелно съществуване, макар и някои видове да ловуват на глутници или малки прайдове. Освен това повечето видове са по-скоро нощни ловци. Според предпочитаната от тях плячка и местообитанията си някои хищници са приспособени за лов на земята или в дупки под нея, други ловуват по дърветата, а трети, препитаващи се основно с риба, водят воден начин на живот.

Размножаване[редактиране | edit source]

Като цяло по отношение на размножаването хищниците не се отличават съществено от останалите плацентни бозайници, при все че всяка група или отделен вид има своите особености. Интересното е, че при мечките и най-вече поровите се наблюдава удължена бременност вследствие на т. нар. забавена имплантация или прикрепване на оплодените яйцеклетки към маточната стена, с което развитието на зародиша спира до момента, в който климатичните условия благоприятстват отглеждането на малки. Отново при поровите, но също и при котките се наблюдава и т. нар. предизвикана овулация, т.е. самата овулация настъпва не по презумпция в точно определен момент, но по-скоро в отговор на външни стимули като намиране на партньор, ухажване и полов акт. Така шансовете за зачеване се увеличават многократно, след като намирането на партньор може да се окаже трудно и да изисква време.

Хищниците раждат своите малки слепи, почти глухи и трудно подвижни, изцяло зависими от грижите на майката. Мъжките много рядко вземат участие в отглеждането на малките и дори често убиват не само чужди, но и собствените си малки.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Много от представителите на разреда са тясно свързани с човека по един или друг начин. Кучето например се смята за първото животно, опитомено от човека, за да помага в лова и да пази. После идва и домашната котка, съпътстваща човека от най-дълбока древност. Някои видове имат голямо стопанско значение заради ценните си кожи и в миналото са били безмилостно избивани. Освен това до ден днешен редица хищници се определят като вредители, защото понякога нападат домашни животни или защото някои хора продължават да вярват, че хищниците вредят на дивите популации животни, с които се хранят. Днес обаче знаем, че това не е така: дори на места, където в миналото хищниците са били избити, те се разселват отново от човека, за да се възстанови екологичното равновесие. В България повечето видове са защитени.

Класификация[редактиране | edit source]

Разред Хищници

Източници[редактиране | edit source]