Скунксови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скунксови
Striped Skunk.jpg
Ивичест скункс
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
подразред: Caniformia Кучеподобни
семейство: Mephitidae Скунксови
Научно наименование
Уикивидове Mephitidae
Bonaparte, 1845
Разпространение
Skunk genera ranges.png

Скунксовите (Mephitidae) са семейство дребни Хищници доскоро включвани в семейство Порови (Mustelidae).

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

Скунксовете са дребни, подобни на пор хищници с издължено и набито телосложение, къси, силни крака с дълги нокти приспособени за копаене и дълга рунтава опашка. Дългата им гъста козина има характерна черно-бяла окраска с различни вариации на ивици и петна при отделните видове, но при някои преобладава тъмно кафявото, сиво или кремаво.

Своята лоша слава скунксовете дължат на добре развитите си анални жлези, отделящи секрет с ужасна миризма с която прогонват неприятелите си, като могат да изпръскат човек на разстояние до 5 метра. Този секрет представлява сложно съединение от съдържащи сяра метил- и бутил тиоли (C4H7SH), чиято миризма наподобява смесица между развалени яйца, чесън и изгоряла гума. Дължината му варира до 43-90 см.

Разпространение[редактиране | edit source]

Скунксовете се срещат в Америка от Канада на север до Патагония на южния континент, а миризливите язовци, чиято родствена близост с американските скунксове бе установена съвсем наскоро, се срещат на островите от Малайския архипелаг. Има ги в Европа и в България.

Класификация[редактиране | edit source]

Доскоро скунксовете се класифицираха като подсемейство в състава на семейство Порови (Mustelidae), но в съвременната класификация на Хищниците се отделят в самостоятелно семейство, към което се отнасят и малайските миризливи язовци (Mydaus), които в по-старата литература срещаме в състава на подсемейство Язовци (Melinae).

По-рано петнистите скунксове са смятани за представители на един-единствен вид: Петнист скункс (Spilogale putorius), но скорошни генетични изследвания разграничават 4 отделни вида.

Северноамериканските зурлести скунксове (Conepatus leuconotus) доскоро се деляха на два вида: Западен (C. mesoleucus) и Източен (C. leuconotus), но бе установена тяхната идентичност[1].

  • семейство Mephitidae - Скунскови
    • род Mephitis - ивичести скунксове
    • род Spilogale - петнисти скунксове
    • род Conepatus - зурлести скунксове
      • Conepatus leuconotus - Северноамерикански зурлест скункс, мексикански скункс
      • Conepatus semistriatus - Ивичест зурлест скункс, амазонски скункс, полуивичест скункс
      • Conepatus chinga - Южноамерикански зурлест скункс, скункс на Молина, кралски скункс
      • Conepatus humboldtii - Хумболтов скункс, патагонски (аржентински) зурлест скункс
    • род Mydaus - малайски миризливи язовци

Начин на живот и поведение[редактиране | edit source]

Скунксовете са самостоятелни, териториални животни, активни привечер и рано сутрин, като останалата част от денонощието прекарват скрити в своите бърлоги. Своята бърлога скункса изкопава сам или ползва дупките на други животни (мармоти, язовци и др.), но може да се скрие и в скална пукнатина, хралупа на дърво или дори в запустяла сграда. Макар и единаци по природа, през зимата скунксовете понякога се събират по няколко в обща бърлога (обикновено в състав от един мъжки и до 12 женски) за да се топлят един-друг с телата си. През зимата обаче не изпадат в летаргичен сън, но все пак са ниско активни и рядко излизат навън.

Хранене[редактиране | edit source]

Скунксовете са всеядни, общо взето ядат всичко което могат да открият или уловят на земята според сезона и не подминават мърша, дори се приучават да ровят в човешките отпадъци. Освен това се славят като големи лакомници. Месната си диета разнообразяват с плодове, корени, треви, ядки, гъби. Много обичат мед, нападат безогледно кошерите разчитайки на дебелата си козина предпазваща ги от ужилвания.

Скунксовете търсят храна разчитайки най-вече на силното си обоняние и добър слух, но зрението им е много лошо. Не виждат добре на повече от 3 метра разстояние и огромен брой скунксове стават жертва на пътищата.

Отбранителни навици[редактиране | edit source]

Скунксовете пръскат неприятелите си с миризлив секрет. Повечето хищници разпознават уникалната черно-бяла предупредителна окраска на скункса и го избягват. Освен това при среща с неприятел скунксът първо заплашва със съскане, зъбене, тропане с крака и вирва рунтавата си опашка нагоре откривайки аналните си жлези, след което пръска секрет, целейки се на височината на носа. Миризмата на секрета е неприятна, но не оказва вредно влияние.

Тази отбранителна стратегия е много ефективна срещу хищници с добро обоняние като кучета, вълци, мечки, белки и дори срещу човека.

Размножаване и жизнен цикъл[редактиране | edit source]

Новородено на ивичест скункс

Скунксовете са полигамни животни, един мъжки се съвокуплява с няколко женски. Размножителният им период обикновено е рано напролет. След около 66-дневна бременност (обикновено през май) женската ражда в предварително приготвена от нея за целта бърлога от 4 до 7 малки. Малките се раждат слепи, глухи, но напълно покрити с мека бебешка козина. Проглеждат след около 3 седмици. След близо два месеца те са напълно развити и отбити, но остават с майка си почти до навършване на година, когато достигат и полова зрялост. Майката скункс ревностно защитава своите малки. Мъжките не вземат участие в отглеждането на малките и дори представляват заплаха за тях.

Скунксовете имат кратка продължителност на живота. Освен това често стават жертва на трафика, хората стрелят по тях или ги тровят. По-малко от 10% доживяват 3 годишна възраст. Питомните скунксове обаче живеят около 10 години (максимум 20).

Скунксът като домашен любимец[редактиране | edit source]

Ивичестият скукс се отглежда от хората дори и като домашен любимец, след като се отстранят аналните му жлези. Сериозна пречка за развъждането на скунсксовете в плен обаче е липсата на достатъчно генетично разнообразие в рамките на питомната американска популация.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Western Hog-nosed Skunk

Външни препратки[редактиране | edit source]