Генетика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Двойноспирална верига на ДНК. Съставена е от нуклеотидни бази, които се свързват комплементарно една с друга. Последователността при нуклеотидите определя последователността при аминокиселините изграждащи белтъците.

Генетика (от гръцки гено γεννώ — раждам) е наука за гените, наследствеността, и изменчивостта на организмите. Думата „генетика“ за пръв път е използвана за описване на изследването на наследяването и на науката за изменчивостта от великобританския учен Уилям Бейтсън в лично писмо до Адам Седуик, датиращо от 18 април, 1905 година.

Човекът започва да прилага знанията си по генетика още в древната история при култивирането и размножаването на растения и животни. При модерните изследвания генетиката осигурява важни инструменти за изследването на функциите на отделните гени и др., анализиране на генетичното взаимодействие. В организмите генетичната информация е разположена основно в хромозомите под формата на ДНК секвенции или отрязъци от цялата молекула на ДНК.

Гените съдържат информация, необходима за синтезирането на аминокиселинни последователности до цели протеини, което играе важна роля в определянето на крайния фенотип на организма. В диплоидните организми доминантните алели в хромозомите налагат свойствата си върху рецесивните алели. Изразът „кодирам“ служи, за да обозначи, че гените съдържат инструкции как да произведат определен протеин, като в израза „гените кодират протеини“. Концепцията „един ген — един протеин“ е много опростена. Например един единствен ген може да произведе множество продукти в зависимост от това, как е регулирана ДНК-транскрипцията. Гените кодират нуклеотидни секвенции в иРНК, тРНК и рРНК, необходими за синтезата на белтъците.

Вижте също[редактиране | edit source]