Евгеника

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
"Евгениката е самонасочване на човешката еволюция" - лого на Втория международнен конгрес по евгеника, проведен през 1921 г., изобразяващ дърво, което обединява различни клонове на науката.[1]

Евгениката е социална философия и приложна наука, която отстоява подобряването на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство в човешката популация.[2] В основите на евгениката залягат Законите на Мендел и теориите на Август Вайсман. Защитниците на евгениката я разглеждат като наука, невинаги ограничена до човешките популации, така тя обхваща възгледите на дарвинизма и социалния дарвинизъм.

Евгениката е била особено популярна в началото на 20 век. Първият Международен Конгрес по Евгеника се провел през 1912 година и е бил подкрепен от много бележити личности. Сред участниците били личности като Леонард Дарвин (председател на конгреса и син на Чарлз Дарвин), Уинстън Чърчил (почетен заместник-председател), Огюст Форел (известен швейцарски биолог и психиатър), Александър Бел (изобретателя на телефона), както и много други известни личности.

Евгениката била спорна концепция още от момента на появата си. Първото сериозно предизивикателство срещу нея било през 1915 година, когато Томас Морган (носител на Нобелова награда по биология през 1933), демонстрира случаи на генетични мутации, различни от наследствеността, при плодовата мушица, като в неговият експеримент се появявали мушици с бели очи от родители с червени. Според Т. Морган това показвало, че значими генетични мутации са възможни и извън наследствеността и че концепцията на евгениката базирана само на генетичната наследственост е под въпрос.

Към средата на 20 век евгениката изпаднала в немилост, защото била асоциирана с политиките на Нацистка Германия. Там подхода към генетиката и евгениката се базирал на учението за фенотипа на Ойген Фишер, както и на трудовете на Отмар Фрайхер фон Фершуер. Често популярни и академични източници свързват евгениката и нацистките престъпления в едно, като така я дискредитират, но връзката между тях не е непременно пряка.


История[редактиране | edit source]

Учения преди Галтън[редактиране | edit source]

Подобна философия е била широко подържана от Платон, който твърдял, че човешкото възпроизвеждане трябва да се следи и контролира от държавата. Платон, обаче, разбирал, че такава форма на контрол няма да се приеме и предлага да бъде прикрита от обеществото чрез лотария. В Държавата на Платон партньорите ще бъдат избирани чрез "брачна оценка", отразяваща количествено качествата на индивидите, така само на индивиди с висока оценка ще бъде разрешено да създават потомство с други индивиди с висока оценка. На теория това трябва да доведе до управляемо подобряване на човешката раса. Както и да е, Платон смята, че има слабост в тази система, защото лица с "златни души" може да се окажат родители на деца с "бронзови души". Разсъжденията на Платон вероятно са най-ранните опити наследствеността да бъде математически анализирана, което нямало как да бъде точно преди откритията на Мендел и картографирането на човешкия геном.

Някои антични общества, като Рим, Атина и Спарта, като вид селекция са практикували детеубийствo, чрез изоставяне на новороденoтo. В Спарта новородените се преглеждали от мъдреци, които решавали съдбата на детето. Ако детето се преценявало като неспособно да живее, е било нормално да бъде изоставяно в пустошта. Такива убийства били насочени най-вече към момчетата. Изпитанията на бебетата включвали окъпването им във вино и подхвърлянето им на природните стихии. Според спартанците така само най-силните щели да оцелеят и дадат потомство. Адолф Хитлер считал Спарта за първата "Народна Република", и както Ернст Хекел преди това, възхвалявал Спарта за селекционната й политика, макар че нацистите смятали, че негодните деца трябва да бъдат умъртвявани, а не просто захвърляни.

Римските Закони на дванадесетте таблици, създадени при формирането на Римската Република, казват в Четвърта таблица, че уродливите деца трябва да бъдат оставени да умрат. Освен това, на родоначалниците в римското общество било дадено правото да "захвърлят" деца по тяхна преценка. Това често ставало чрез давене на нежеланите новородени в река Тибър. Извършването на такива детеубийства не спряло чак до християнизацията на Римската Империя.


Теории на Френсис Галтън[редактиране | edit source]

Сър Френсис Галтън систематизирал тези идеи и практики в съгласие с новите познания за еволюцията на човека и животните според теорията на неговият полу-братовчед Чарлз Дарвин, създадена през 70-те и 80-те години на 19 век. След като прочел "Произхода на видовете" на Дарвин, Галтън доразвил идеите на Дарвин в насока, че човешката цивилизация препречва механизма на естествения отбор. Той твърди, че обществата, които защитават неравностойните и слабите, са в противоречие с естествения отбор, отговорен за премахването на най-слабите, и че само чрез промяна на тези социални политики обществото може да се предпази от "реверсия към посредствеността", фраза заета от статистиката и сега заменена от "регресия към средното".

Галтън първоначално обрисувал своята теория в статията от 1865 година "Наследствен талант и характер", после я доразвил в своята книга "Наследствена гениалност" (1869). Започнал чрез изследване на начина по който човешката интелектуалност, морал и личностни качества се проявяват в семействата. Основния аргумент на Галтън бил, че "гениалност" и "талант" са наследствени качества при хората, като нито той, нито Дарвин имали работещ модел за такъв тип наследственост. Той заключил, че както може да се ползва изкуствен отбор за да се постигат желани качества при животните, така такъв модел може да се прилага и спрямо хората. Галтън пише в увода на "Наследствената гениалност":

В тази книга възнамерявам да покажа, че естествените способности на хората произтичат от наследствеността, при точно същите ограничения, както формата и физическите характеристики в целия органичен свят. Следователно, както не е трудно, въпреки тези ограничения, да получим чрез внимателен подбор стабилна порода кучета или коне, с изключителни способности за бягане или каквото и да е други качество, така би било много практично да създаде надарена човешка раса чрез няколко последователни поколения на обмислени бракове.



Галтън твърдял, че по негово време по-малко интелигентните са по-плодовити в сравнение с по-умните хора. Той не предлагал никакъв метод за селекция, по-скоро се надявал, че ще бъде намерено решение, при което социалните нрави се променят така че хората да разберат значимостта на селектирането. Той първи използва думата евгеника в неговата книга "Проучвания на човешките способности и тяхното развитие" (1883). В нея той обяснява "различни теми повече или по-малко свързани с облагородяването на расата, или може да се нарече, въпроса за евгениката."


Източници[редактиране | edit source]

  1. Currell, Susan и др. Popular Eugenics: National Efficiency and American Mass Culture in The 1930s. Athens, OH, Ohio University Press, 2006. ISBN 082141691X. с. p203.
  2. Точният произход на термина евгеника" е обект на дискусии още от самото си начало. Определянето ѝ като "социална философия" (т.е. философия, прилагана за установяване на определен обществен ред) не се счита за окончателно и е взето от "Развитие на евгенистичната философия" на Фредерик Осбърн, American Sociological Review, Vol. 2, No. 3 (Jun., 1937) , pp. 389-397.

Вижте също[редактиране | edit source]