Ефебифобия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Група тийнейджъри

Ефебифобията е страх от младежта. Първоначално наречен „страх или омраза към тийнейджърите“,[1] днес феноменът е признат за „неточна, преувеличена и сензационна характеристика на младите хора“ в редица култури по света.[2] Изследванията на страха от младежта се срещат в социологията и младежките изследвания. Тя се отличава от педофобията по това, че е фокусирана по-скоро върху юноши, а не върху деца.

Лексикология[редактиране | редактиране на кода]

Думата „ефебифобия“ се образува от гръцките думи ἔφηβος (ефибос) – „младеж“ или „юноша“ и φόβος (фобос) – „страх“ или „фобия“. Въвеждането на този термин се приписва на статия на Кърк Астрот от 1994 г., публикувана в Phi Delta Kappan.[3] Днес се употребява често в международен план от социолози, правителствени агенции[4] и младежки застъпнически организации, които определят ефебифобията като необичаен или ирационален и постоянен страх или омраза към тийнейджъри или юноши.[5] [6]

Подобни понятия[редактиране | редактиране на кода]

Терминът „педофобия“ е широко разпространен в Европа, за да опише гореспоменатия „страх от младежта“.[7][8] „Педиафобията“ е страх от бебета и деца. Подобни термини включват „адултизъм“, което е склонност на възрастните да са предубедени към деца и младежи, и „възрастова дискриминация“, което описва дискриминация срещу всеки човек поради възрастта му.

История[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че страхът от младежта, заедно със страха от уличната култура и страха от престъпността, съществува в западната култура от „незапомнени времена“.[9] Твърди се, че Макиавели е осъзнал, че страхът от младежта е това, което е попречило на град Флоренция да поддържа постоянна армия.[10] Твърди се също, че Древна Венеция и Древна Гърция са имали фалшива обществена политика поради страха си от младежта.[11][12]

Смята се, че ранният американски пуританизъм разчита на страх от младежта, която се смята за олицетворение на приключенията и просветлението и следователно е разглеждана като податлива на „декадентския морал“.[13] По време на Индустриалната революция популярните медии в Западна Европа и Северна Америка са в особено голяма степен ориентирани към разпространяването на страха от децата и младежите, за да продължат индустриализацията на училищното образование[14] и в крайна сметка да премахнат младите хора от работното място, когато трудът им става ненужен поради към механизацията и притока на нова работна ръка.[15]

Твърди се, че Франция след Втората световна война създава редица политики, които отразяват страха от младежта. „Изпратете ги на летни лагери, други настанете в поправителни домове, останалите да имат чист въздух, да построят спортни игрища...“ са били намеренията на младежките политики в онази епоха.[16] След Втората световна война армията на Съединените щати определя нарастващия брой младежи в дълбокия Юг като проблематичен сценарий за националната сигурност. Анализаторите предполагат, че нарастването на страха от младежта в популярната култура може да се дължи на политиките за отбрана, създадени в отговор на тази заплаха.[17]

„През 90-те години на миналия век се засили общественият страх от подрастващите“, причинен от „увеличения достъп на младите хора до оръжия, синдикализирането на териториални младежки банди в незаконни наркокартели, расистки стереотипи на градската младеж, академично и политическо угодничество, медийна лудост и вълна от обществено значими училищни стрелби по ученици от техни съученици“.[18] „Сиатъл Уикли“ изрично цитира страха от младежта като движещ фактор зад вече несъществуващата Наредба за тийнейджърските танци в Сиатъл.[19] Правителството на Тони Блеър във Великобритания въвежда Заповед за антисоциално поведение през 1998 г., която също се приписва директно на страха от младите. [20]

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Медии, търговци, политици, младежки работници и изследователи са замесени в поддържането на страха от младежта.[21] Тъй като се очаква младите хора в развитите страни да стоят извън работната сила, всяка тяхна роля извън чисто потребителска е потенциално заплашителна за възрастните.[22] Продаването на „безопасност“ на родители и учители също е движеща сила за съществуването на този страх, тъй като системите за домашна сигурност, мобилните телефони и използването на компютърно наблюдение се продават на родителите; а рентгеновите устройства, металотърсачите и видеонаблюдението все повече се продават на училищата с предпоставката, че на младите хора не трябва да се вярва. Тези стъпки са въпреки факта, че опитът постоянно показва, че наблюдението на младежите не помага много за предотвратяване на насилие или трагедии: масовото убийство в гимназията в Колумбайн се случи в сграда с видеонаблюдение и полиция в сградата.[23]

Самото създаване на термините младеж, юношество и тийнейджър се приписва на страха от младежта.[24] С индустриализирането на Западния свят, младите хора все повече са изключвани от работната сила, както принудителна, така и доброволна, и все повече са включвани в институции, където губят лична автономия в полза на социалния контрол.[25][26] В САЩ например правителствените политики извън училищата също допринасят за този процес, тъй като през последните четиридесет години в цялата страна са въведени вечерен час, закони против безделничеството и безцелното шофиране и други закони, очевидно насочени към тийнейджърите. Съдилищата все повече се произнасят и в ущърб на правата на младите хора.[27][28] Преди 40-те години на ХХ век тийнейджърите не са споменавани в заглавията на вестниците, защото не съществуват като обособена група. Въздействието на младежта след Втората световна война върху западното общество е огромно, до голяма степен водено от маркетинга, който подкрепя представянето им като „другите“.[29]

Ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че страхът от младежта съществува в целия Западен свят.[30] Социологът Рей Олденбърг приписва разликата между поколенията и „нарастващата сегрегация на младите от възрастните в американското общество“ на „отчуждението на възрастните и страха от младите“.[31]

Поне един виден икономист изказва предположението, че страхът от младежта може да има сериозни последици върху икономическото здраве на нациите.[32] Все по-голям брой изследователи съобщават, че страхът от младите засяга здравето на демокрацията, като посочват, че хулене на младите е имало в миналото и продължава да подкопава общественото,[33] социално, политическо,[34] религиозно,[35] и културно[36] участие на настоящите и бъдещите поколения.

Тъй като засяга самите млади хора, ефебифобията е призната като пречка за успешни академични постижения,[37] пречка за успешни програми за социална намеса[1] и индикатор за неспособността на много възрастни да бъдат успешни родители.[38]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Astroth, K. (1994) Beyond ephebiphobia: problem adults or problem youths? (fear of adolescents). Phi Delta Kappan. January 1, 1994.
  2. ↑ Hoffman, A.M. and Summers, R.W. (2001) Teen Violence: A Global View. Greenwood Press. p 2.
  3. ↑ Gough, P. (2000) "Detoxifying Schools." Phi Delta Kappan. March 1, 2000.
  4. ↑ European Union's Stop Discrimination website - Glossary on age Архив на оригинала от октомври 17, 2007 в Wayback Machine.
  5. ↑ Grønnestad-Damur, W. & Pratch, L. (n.d.) No Ephebiphobia Here! Edmonton: Edmonton Public Library.
  6. ↑ Clark, C. (2004) Hurt: Inside the World of Today's Teenagers (Youth, Family, and Culture). Grand Rapids, MI: Baker Book House.
  7. ↑ Childhood is changing, but "paedophobia" makes things worse Архив на оригинала от 2007-09-04 в Wayback Machine. Institute for Public Policy Research. 22 October 2006.
  8. ↑ Waiton, S. (2006) The Roots of Paedophobia. Online.
  9. ↑ Pearson, G. Hooligan: A History of Respectable Fears. London, Palgrave Macmillan, 1983. ISBN 0-333-23399-9. с. 236.
  10. ↑ Trexler, R. C. Public Life in Renaissance Florence. Ithaca, Cornell University Press, 1980. ISBN 0-8014-2694-4. с. 390.
  11. ↑ Garland, Robert. Review of Ancient Youth: The Ambiguity of Youth and the Absence of Adolescence in Greco-Roman Society by M. Kleijwegt // Journal of Hellenic Studies 113. 1993. DOI:10.2307/632438. с. 204–205.
  12. ↑ Strauss, B. Fathers and Sons in Athens: Ideology and Society in the Era of the Peloponnesian War. London, Routledge, 1993. ISBN 0-415-04146-5. с. 16.
  13. ↑ Meily, C. (1911) Puritanism. C. H. Kerr & Company. p 118.
  14. ↑ Gatto, J.T., (2001) The Underground History of American Education. Oxford Village Press.
  15. ↑ Savage, J. (2007) Teenage: The Creation of Youth Culture. Viking Adult.
  16. ↑ Jobs, R.I. (2007) Riding the New Wave: Youth and the Rejuvenation of France After the Second World War. Stanford University Press. p 230
  17. ↑ Davis, Angela. The 'Youth Bulge' in the South // Policing the National Body: Sex, Race, and Criminalization. Cambridge, South End Press, 2002. ISBN 0-89608-661-5. с. 235.
  18. ↑ Rosenheim, M.K., Zimring, F.E. and Tanenhaus, D.S. (2002) A Century of Juvenile Justice. University of Chicago Press. p 282.
  19. ↑ Parrish, G. (1999). "Fear of Youth" Архив на оригинала от 2013-05-15 в Wayback Machine., Seattle Weekly. February 29, 1999.
  20. ↑ Street-Porter, J. (2005) "The Politicians Fear of Youth Culture Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.", The Independent April 7, 2005.
  21. ↑ Fletcher, A. (2006) Washington Youth Voice Handbook Архив на оригинала от 2008-04-14 в Wayback Machine.. CommonAction. p 11. Retrieved 6/3/08.
  22. ↑ Sternheimer, K. (2006) Kids These Days: Facts and Fictions about Today's Youth. Rowman & Littlefield. p 140.
  23. ↑ Sternheimer, K. (2006) p 146.
  24. ↑ Savage, J. (2007) Teenage: The Creation of Youth 1875-1945. Chatto & Windus.
  25. ↑ Gatto, J.T. (2001) The Underground History of American Education. Oxford Village Press. p 306.
  26. ↑ Breeding, J. (2002) True nature and great misunderstandings: On How We Care for Our Children. Virtualbookworm Publishing. p 10.
  27. ↑ Lauter, P. and Howe, P. (1971) The conspiracy of the young. Meridian. p 304.
  28. ↑ Epstein, R. (2007) The case against adolescence. Quill Driver Books. p 323.
  29. ↑ Palladino, G. (1996) Teenagers: An American perspective. BasicBooks. p 247.
  30. ↑ Konopka, G. (1983) Social Group Work: A Helping Process. Prentice Hall. p 40.
  31. ↑ Oldenburg, R. (1999) The Great Good Place: Cafés, Coffee Shops, Bookstores, Bars, Hair Salons. Marlowe & Company. p xx.
  32. ↑ Gray, D. (1999) Negroponte: Europe's Net development held back by fear of youth, risk taking CNN. September 15, 1999.
  33. ↑ Jones, P., Shoemaker, S. Chelton, M. (2001) Do It Right! Best Practices for Serving Young Adults in School and Public Libraries New York: Neal-Schuman Publishers.
  34. ↑ Lawrence Grossberg, (2005) Caught In The Crossfire: Kids, Politics, And America's Future (Cultural Politics & the Promise of Democracy) New York: Paradigm Publishers
  35. ↑ Rice, W. (1998) Junior High Ministry: A Guide to Early Adolescence for Youth Workers. Zondervan Publishing. p 15.
  36. ↑ Giroux, H. (2004) Take Back High Education: Race, Youth, and the Crisis of Democracy in the post-Civil Rights Era New York: Palgrave
  37. ↑ Butts, P.M. (2000) Beyond Ephebiphobia: Overcoming the Fear of Middle & High School Students; A Program for Public Librarians. Macatawa, MI: Macatawa Public Library.
  38. ↑ Coontz, S. (1999) The Way We Really Are: Coming to Terms With America's Changing Families. New York: Basic Books.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Lesko, N. (2001) Act Your Age!: A Cultural Construction of Adolescence. Routledge. ISBN 0-415-92833-8.
  • Goodman, P. (1964) Compulsory Miseducation and The Community of Scholars. New York: Vintage Books.
  • Sternheimer, K. (2006) Kids These Days: Facts and Fictions about Today's Youth. Rowman and Littlefield.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ephebiphobia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ефебифобия&oldid=11902474“.