Ксенофобия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ксенофобия (от гръцки: ξένος – 'непознат, чужденец' и φόβος – 'боязън, страх') означава постоянна, подчертана ненавист, страх или враждебност спрямо чужди неща, обичайно хора, но също така и приемани за чужди културни единици — артефакти, идеи и др. Ксенофобията е свързана с възприемане на чуждите (непознатите) като непонятни и поради това опасни и враждебни.

Макар понятието да е широко застъпено в политическата и медийна реторика, както и в науката, концептуално то няма добре устроена теоретична база.[1]

История[редактиране | edit source]

Концепцията за „чуждия“, „непознатия“, и основаната на нея ксенофобия съществуват практически в почти всяка култура в света.[2] При все това като понятие ксенофобията за пръв път се появява едва през 1901 г. в непревеждания на български роман на Анатол Франс „Мосю Бержере в Париж“, разказващ за делото Драйфус. Това дело става повод за надигането на забележителни антисемитски настроения във Франция и заедно с яростните форми на национализъм по това време обезпечава със социален и политически гръб широкото разпространение на ксенофобия. През 1906 г., когато Върховният касационен съд на Франция окончателно реабилитира Драйфус, думата ксенофобия за първи път е вписана във френски речник — Nouveau Larousse illustré. В английски речници думата е включена години по-късно. Фразата „ксенофобски изблик“ пък се ползва, за да означи надигащия се антисемитизъм в Нацистка Германия.[1]


Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Wicker (2001), стр. 16649.
  2. Motyl (2001), стр. 593; Wicker (2001), стр. 16649.

Източници[редактиране | edit source]

  • Motyl, A. (2001). Encyclopedia of Nationalism (Vol. 2). San Diego, Calif. London: Academic Press. ISBN 0122272323
  • Wicker, H.R. (2001). Xenophobia. In N. Smelser & P. Baltes (Eds.), International encyclopedia of the social & behavioral sciences. Amsterdam New York: Elsevier. ISBN 0080430767