Делото Драйфус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карикатура на капитан Алфред Драйфус в хода на делото
Статията „Аз обвинявам!“ на Емил Зола в „Орор

Делото Драйфус е наказателен процес във Франция през 1894-1906 г.

Обвиняем в процеса е Алфред Драйфус, единственият офицер от еврейски произход на служба в Генералния щаб на Френската армия, срещу когото в хода на процеса е издадена присъда (доживотна каторга) за шпионаж в полза на Германската империя.

Делото Драйфус е наричано „делото на века“ и изиграва огромна роля за катализиране на антисемитизма в навечерието и началото на най-кървавия 20 век в историята на човечеството.

Обвинение и начало на процеса[редактиране | edit source]

През септември 1894 г. офицерът от Статистическия отдел на френския генерален щаб (контраразузнаването), майор Юбер Анри получава от свой сътрудник, който работи под прикритие в германското посолство в Париж, анонимен списък, който изброява няколко секретни френски военни документи с обозначение на цени за тях. Този списък (т.нар. „бордеро”) предизвиква разследване, а френската преса „надушва“ за започналото разследване. На 9 септември 1894 г. вестник „Либр парол“ („Свободно слово“) съобщава за съществуването на „еврейска следа“ в провеждано разследване за държавна измяна. Католическият вестник „Ла Кроа“ потвърждава, че обвинението е сериозно, а именно за измяна и корупция във Френския генерален щаб. На 15 октомври 1894 г. капитан Драйфус е арестуван.

След проведен процес, на 22 декември 1894 г. артилерийският капитан Алфред Драйфус, единственият евреин във френския Генерален щаб, е признат за виновен въз основа на графологична експертиза на списъка-бордеро с изброени секретни френски военни документи с цени за тях, което доказателство е подкрепено и от свидетелските показания на генерал Гонс – помощник на началника на Генералния щаб и служители на френското военно разузнаване. В началото на 1895 г. Алфред Драйфус е заточен за изпълнение на присъдата (доживотна каторга) на Дяволския остров във Френска Гвиана.

Оспорване на присъдата[редактиране | edit source]

Семейството на Драйфус (известни елзаски индустриалци) споделя мнението на влиятелни френски еврейски кръгове, че всеки опит за провеждане на повторно разследване, което евентуално да предизвика обжалване на присъдата, ще доведе до по-големи усложнения и проблеми за всички евреи във Франция. Първите стъпки в защита на Драйфус се правят извън Франция. В края на 1896 г., 23 мес. след присъдата, в Брюксел младият евреин Бернар Лазар публикува своето разследване, с което се опитва да убеди, че Драйфус е невинна жертва на скалъпено обвинение. За автора на това разследване няма съмнение, че истинската причина за осъждането на капитана бил антисемитизмът. В разследването си Бернар Лазар твърди, че:

Той беше арестуван, защото е евреин, беше осъден, защото е евреин, и пак по тази причина в негова защита не бяха чути нито гласовете на справедливостта, нито тези на правдата.

На 10 ноември 1896 г. вестник „Льо Матен“, който е съсобственост на Филип Бюно-Вария, съвипусник на Драйфус, помества факсимиле от бордерото, писано според правосъдието от артилерийския капитан. През ноември 1897 г. вестникът публикува още 2 предполагаеми писма от Драйфус до германския военен аташе, едновременно с писмо от Драйфус до Бюно-Вария. Според тези публикации няма сходство в почерка между личната кореспонденция и т.нар. „бордеро“, за което е обвинен Драйфус. Полковник Пикар, поел защитата на Драйфус, е заподозрян в изтичане на информация от делото в пресата.

Еврейската общност във Франция постепенно застава зад твърдението и обвинението в антисемитизъм на Лазар, настоявайки за провеждането на нов процес по делото Драйфус. Някои от по-радикално настроените евреи започват да виждат в аферата Драйфус „католически заговор“. В тази група е и Емил Зола, който по онова време е най-популярният и най-скандален писател във Франция. Той пише статия в подкрепа на Драйфус и я дава на набиращия популярност политик Жорж Клемансо, който по тогава време издава либералния вестник „Орор“. Именно на Клемансо принадлежи идеята статията на Зола да излезе на 1-ва страница на вестника на 13 януари 1898 г. под заглавието „Аз обвинявам!“. Статията взривява и поляризира общественото мнение във Франция на два лагера - за и против вината на Драйфус. Големите провансалски градове Нант, Нанси, Бордо, Марсилия са настроени антисемитски, а Париж - либерално и бунтовно в подкрепа на Драйфус.

Междувременно изтича информация, че има съмнения, че въпросното бордеро, за което е обвинен Драйфус, е писано от друг офицер от Генералния щаб - майор Естерхази (който имал по онова време нужда от пари). Обвинението за авторството на документа към майор Естерхази отправя Матийо Драйфус - брат на обвинения Алфред, който се позовава на сведения, предадени му от полковник Пикар - офицер от разузнаването на Третата република.

Нов процес[редактиране | edit source]

Под влияние на протестите и надигналото се „народно недоволство“, в съчетание със започналата медийна кампания за преразглеждане на присъдата на Драйфус, френските власти, в лицето на военния министър Кавеняк и началника на Генералния щаб генерал дьо Боадефр, се доверяват на провокацията с „ново доказателство“ за вината на капитан Драйфус от досието му, което се оказва фалшификат. Това става повод те да подадат оставки, а съдебните власти са принудени под медиен и обществен натиск да преразгледат присъдата.

Междувременно изпратеният в Алжир полковник Пикар обвинява офицера Анри - свидетел срещу Алфред Драйфус, в лъжесвидетелстване. Полковникът е арестуван, но след него и Анри е арестуван. Последният се самоубива през август 1898 г. и Върховният касационен съд на Франция в повторен процес, воден в Рен, намалява присъдата на Алфред Драйфус на 10 год.

Помилване и реабилитация[редактиране | edit source]

Веднага след намаляване на присъдата, Емил Лубе - президентът на Франция, помилва Алфред Драйфус. През 1904 г. Касационният съд постановява провеждането на допълнително разследване, а през юли 1906 г. Върховният касационен съд връща капитанския чин на Драйфус и постановява възстановяване на офицерските му знаци - пагоните и сабята му. Въпреки това френското общество остава разделено в оценката си за „предателството“ на Алфред Драйфус, като поддръжниците на неговата невинност го считат за жертва на антисемитска кампания, а онези, които го намират за виновен, са на мнение, че делото постфактум, и то под медиен натиск и кампания, е манипулирано.

На 4 юни 1908 г. Алфред Драйфус, вече като френски полковник, е прострелян от националист при местенето на урната с праха на Емил Зола в Пантеона. Полковник Пикар, поел защитата на Алфред Драйфус в процеса, става военен министър на Франция.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 388-390. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дело Дрейфуса“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.