Жорж Клемансо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клемансо пренасочва насам. За класа самолетоносачи вижте Клемансо (клас самолетоносачи).

Жорж Клемансо
френски политик
Жорж Клемансо 
Роден: 28 септември 1841
Муйерон ан Паре, Франция
Починал: 24 ноември 1929
Париж, Франция

Жорж Клемансо (на френски Georges Clemenceau) е френски политик и журналист, дългогодишен водач на Радикалната партия. Като министър-председател на Франция (1917-1920) той е основният инициатор на Парижките договори след Първата световна война. Той председателства Парижката мирна конференция, започнала на 28 март 1919. Вместо него след войната за министър-председател е избран Александър Милеран.

Като издател на либералния вестник „L'Aurore“ (Зора) на 13 януари 1898 г. публикува на първа страница статия на Емил Зола в подкрепа на Алфред Драйфус, озаглавявайки я „J’accuse!“ („Аз обвинявам!“).

Биография[редактиране | edit source]

Семейство и ранни години[редактиране | edit source]

Жорж Клемансо е роден на 28 септември 1841 г. Той е роден в окръг Венде, който се намира в западната част на Франция и е в непосредствена близост до Атлантическия океан. Семейството му живее в типична дворянска къща. Родителите му са Бенжамен Клемансо и Софи Гутеро. Баща му е лекар по професия и е отявлен републиканец. Той оказва силно влияние върху сина си. Майка му, от друга страна, е от протестантска фамилия и е част от дребната френска буржоазия.

Младост[редактиране | edit source]

Клемансо завършва гимназия в Нант, след което решава да следва медицина, също както баща си. Записва се във факултета по медицина в Нант. През 1861 г. продължава обучението си в Париж. Там той се сприятелява с хора от аристорацията. Задно с тях той започва да издава ежеседмичника „Le Travail” („Труд”). В един от броевете Клемансо критикува писателя Едмонд Абу, а също така си позволява да критикува режима във Франция. След издадените осем броя ежеседмичникът е спрян, а голяма част от работилите в негожурналисти са арестувани. На 23 февруари 1862 г. Жорж Клемансо е изпратен в затвора за 73 дни.

След като е освободен, Клемансо се свързва с Огюст Шьорер Кестнер, който е една от централните фигури в бъдещата афера „Драйфус” (1894-1906 г.) Междувременно през 1865 г. той завършва медицинското си образование. Освен това не спира да се занимава и с журналистическа дейност, която определено го привлича. Клемансо участва в издаването на различни вестници, а също пише и множество статии. В анализите си френският журналист и бъдещ политик отправя сериозни критики срещу режима на Наполеон III.

На 25 юли 1865 г. Жорж Клемансо заминава за САЩ. Там той се присъединява към така наречените френски клубове, организирани срещу императорския режим на Наполеон III и Втората империя.

Политическа и журналистическа дейност[редактиране | edit source]

Начало на политическата дейност.[редактиране | edit source]

Жорж Клемансо се завръща във Франция след падането на режима. Формирането на така наречената Парижка комуна вследствие на революцията от 1871 г. довежда до двувласие. Клемансо участва в Парижката комуна, откъдето започва и неговата политическа кариера. На 23 юли 1871 г. е избран за член на Общинския съвет в Париж. В периода от 1871 г. до 1876 г., преминава през различни постове в общината. Той започва професионална реализация като секретар, преминава през заместник-председател и достига до позицията на председател на общинския съвет през 1875 г.

През 1876 г. Клемансо дава старт на националната си реализация като политик. На 20 февруари същата година е избран за депутат от 18-ти избирателен район. Това се случва още на първи тур. Вследствие на това подава оставка като председател на съвета. С блестящите си речи Клемансо се налага като безспорен лидер на радикалените републиканци. Още в началото на своята политическа кариера той започва да афишира стремежа си към отделянето на църквата от държавата.

Клемансо и аферата „Драйфус” (1894-1906г)[редактиране | edit source]

По време на емблематичната афера „Драйфус” Жорж Клемансо издава либералния вестник „L’Aurore”. Френският политик и журналист има важна роля в тази афера, тъй като вестникът пулбикува една много взривоопасна статия под формата на отворено писмо до президента на Републиката. Статията е написана от Емил Зола и е озаглавена с гръмкото име „Аз обвинявам!”. В нея авторът Зола защитава Алфред Драйфус, който е обвинен за шпионаж в полза на Германската империя. Авторът на статията категорично заявява, че издадената доживотна присъда на единствения евреин в Генералния щаб на Франция е несправедлива, а също така е продиктувана не от конкретни доказателства, а е плод на расистки съображения. Самият Клемансо от друга страна пише редица статии в защита на Зола и неговите възгледи.

През 1905 г. той поема ръководството на „L’Aurore", след което продължава да пише статии, насърчаващи преразглеждане на делото. В крайна сметка Драйфус е помилван, за което голям принос има както Зола, така и самият Клемансо.

Клемансо на власт[редактиране | edit source]

Първи мандат (25.10.1906 г. – 20.07.1909 г.)[редактиране | edit source]

На изборите през 1906 г. печели радикалната партия, което довежда Клемансо до поста на председател на Съвета. Неговият кабинет включва и министри без портфейл. Като министър на военните дела е избран генерал Пикар, който разкрива измамата по делото „Драйфус”.

През периода на първия си мандат той извършва промени в сферата на полицията, а действията му в тази насока му носят прозвището „Топ-полицаят на Франция”.

В своята програма Клемансо подчертава, че от една страна ще се стреми към мир с Германия, но от друга, френската армия трябва да бъде подготвена за евентуален конфликт с могъщата си съседка. Сред задачите му е и една друга отдавна желана от него цел, а именно постигане на окончателно отделяне на църквата от държавата.

Втори мандат (16.11.1917 г. – 18.02.1920 г.)[редактиране | edit source]

По време на втория си мандат Жорж Клемансо печели поредното си прозвище – „Бащата на победата”.

В началото на неговия мандат идеята за победа над Германия e все още илюзорна. Политическата ситуация в Европа е сложна и нажежена. От една страна Италия е в отбранителна позиция, Русия пък ясно показва трудността си в сраженията, а на Франция остава да чака подкрепата на САЩ. В този критичен момент Клемансо започва тайно да желае мир с Германия. Действията и изказванията му обаче афишират съвсем друго, след като прокламира идеята за „тотална война”. Когато Франция е изправена пред тотален погром, Жорж Клемансо отново отхвърля идеята за мир. Изчакването му допълнително нажежава обстановката в страната и предизвиква редица критики към неговото управление. Изходът обаче е близо и на 11.11.1918 г. съюзническите сили нанасят окончателно поражение над Германия. Това довежда до края на Първата световна война.

Парижката мирна конференця. (1919-1920 г.)[редактиране | edit source]

Безспорно една от забележителните личности на Парижката мирна конференция е Жорж Клемансо. Той е водач на френската делгация, а също и председател на конференцията. Сред следваните от него приоритети на тази конференция е стремежът към присъединяването на Елзас и Лотарингия към Франция, изплащането на репарациите на Германия към Франция, както и гарантиране на сигурността по френско–германската граница.

На 28 юни 1919 г. е подписан Версайският мирен договор, който е ратифициран на 23.10.1919 г. По време на ратифицирането му Клемансо заявява: „Ние не правим чудеса.” Той е считан и за един от авторите на така наречената Версайска система. Много историци и политолози обаче обвиняват именно него за неуспеха на Версайския договор и цялостната Версайска система. Недостатъците на този договро проличават много бързо, а доказателство за неуспеха му е избухването на Втората световна война.

Край на политическата кариера на Жорж Клемансо.[редактиране | edit source]

През януари 1920 г. Клемансо се кандидатира за президент на Франция. Той губи в надпреварата от Пол Дешанел, а малко след това подава и оставка. Така Жорж Клемансо слага край на участието си в политиката.

На 24.11.1929 г., на 88 години, Жорж Клемансо приключва своя жизнен път.

Вижте още[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Фердинан Сариан министър-председател на Франция (1906 – 1909) Аристид Бриан
Пол Пенлеве министър-председател на Франция (1917 – 1920) Александър Милеран