Версайска система от договори

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Версайската система от договори последва края на Първата световна война в Европа. Договорите са сключени между коалицията на победителите, наречена Антанта, и отделните победени държави. Изработени са от Парижката мирна конференция, която заседава от януари 1919 до август 1920 г. и всеки е подписан в отделно предградие на Париж: Версай, Сен-Жермен-ан-Ле, Ньой сюр Сен, Трианон и Севр. При преговорите не са допуснати представители на победените страни, поради което те подписват само по принуда и впоследствие се стремят да ги ревизират или отхвърлят.

Изработени са пет мирни договора:

• Версайски договор с Германия на 28 юни 1919 г.
• Сен-Жерменски договор с Австрия на 10 септември 1919 г.
• Ньойски договор с България на 27 ноември 1919 г.
• Трианонски договор с Унгария на 4 юни 1920 г.
• Севърски договор с Османската империя на 10 август 1920 г.

Всички договори съдържат сходни клаузи:

• промени на границите, най-често във вреда на победената държава
• определяне на максимално количество допустима армия
• налагане на репарации

Версайска система от договори
Основни
Версайски договор • Сен-Жерменски договор • Ньойски договор • Трианонски договор • Севърски договор
Последвали
Рапалски договор (1920) • Рапалски договор (1922) • Лозански договор