Версайски договор

Версайски договор е договорът, подписан между Германия и Антантата след Първата световна война на 28 юни 1919 г. в предградието на Париж Версай. Той е изработен (след дълги засекретени съвещания) на Парижката мирна конференция, която работи от януари 1919 г. под председателството на френския министър-председател Жорж Клемансо. Договорът встъпва в сила на 10 януари 1920 г., след ратификацията му от Германия и четирите главни съюзни държави — Великобритания, Франция, Италия и Япония. От подписалите Версайския мирен договор държави, САЩ, Хиджаз и Еквадор отказват да го ратифицират. Американският Сенат не ратифицира договора, заради нежеланието на САЩ да се свързват с участие в Лигата на Нациите (където преобладава влиянието на Великобритания и Франция), чиито устав е съставна част от Версайския договор. В замяна на това, САЩ сключват с Германия специален договор през август 1921 г., почти идентичен с този от Версай, но не съдържащ алинеите за Лигата на Нациите.

Версайският мирен договор има за цел да затвърди границите в полза на държавите-победителки. Германия не е допусната до преговорите, поради което договора се счита за диктат, срещу който германците започват да се съпротивляват. Договорът урежда не само положението на Германия в следвоенния свят, но задава и принципите, по които по-късно се изготвят договорите с останалите победени страни (виж Версайска система от договори).

Териториални изменения

Териториални загуби на Германия според Версайския мирен договор

На първо място се определят следвоенните граници на Германия. На нея са отнети значителни територии:

• Част от земите ѝ са предадени на съседните държави — Елзас и Лотарингия, населени с над 90% етническо немско население са предадени на Франция (освободени от Германия през 1871 г., и били в немския съюз на Свещената римска империя между 10 и 18 век, но окупирани от Франция между 18 век и 1870 г.). Интересното е, че Франция безскрупулно нарушава националния принцип, като завзема двете области, които са почти изцяло населени с германци.
• Областта на град Познан, части от Източна Прусия и Полският коридор са предадени на новосъздадената Полска република (Полският коридор има за цел да свърже Полша с Балтийско море, но германците го ненавиждат, тъй като разделя германските земи на две части; не е случайно, че през 1939 г. именно заради него започва Втората световна война).
• Областите на градовете Малмеди и Ойпен са предадени на Белгия, както и неутралната и пруската част на Моресне и Венбанската железопътна линия.
• Данциг (сега Гданск), с прилежащите му земи, е обявен за „свободен град“.
• Мемел (сега Клайпеда) е предаден под контрола на държавите-победителки (през февруари 1923 г. е присъединен към Литва).
• На Чехословакия е предаден неголям участък от територията на Силезия.
• Саар преминава за 15 години под управлението на Лигата на нациите, а след изтичането им — съдбата на областта трябва да се реши с плебисцит. Мините в Саар са предадени в собственост на Франция.

Въпросите за принадлежността на Шлезвиг, южната част на Източна Прусия и Горна Силезия трябва да бъде решени с плебисцити (в резултат на които част от Шлезвиг преминава през 1920 г. към Дания, част от Горна Силезия — към Полша през 1921 г., а южната част на Източна Прусия остава на Германия).

В резултат на това територията на Германия намалява от 541 000 на 467 000 кв. км; като последица от войната и изгубването на територии населението на Германия намалява от около 68 на около 60 милиона души, от които 5 000 000 етнически германци остават в новосформираните държави.

На Германия са отнети всичките колонии, завладени от Антантата през войната - Германска Източна Африка (сега Танзания), Германска Югозападна Африка (сега Намибия), Того, Камерун, чиято територия се простира на територията на днешната държава Камерун и Източна Нигерия, както и германските владения в Тихия океан. Колониите са разделени между главните държави-победителки, на основата на системата за мандатни територии на Лигата на нациите:

• В Африка:
  • Танганика става подмандатна територия на Великобритания, района на Руанда-Урунди — подмандатна територия на Белгия, „Триъгълника Кионга“ (Югоизточна Африка) е предаден на Португалия (тези територии по-рано съставят Германска Източна Африка),
  • Великобритания и Франция разделят Того и Камерун;
  • ЮАС получава мандат върху Югозападна Африка.

• В Тихия океан, в качеството си на подмандатни територии, към Япония са предадени принадлежащите преди това на Германия острови на север от екватора, към Австралийския съюз — Германска Нова Гвинея, към Нова Зеландия — островите Самоа.

Германия по Версайския мирен договор се отказва от всички концесии и привилегии в Китай, от правото на консулска юрисдикция и от всякаква собственост в Сиам, от всички договори и спогодби с Либерия, признава протектората на Франция над Мароко и на Великобритания над Египет. Правата на Германия по отношение на Цзяочжоу и цялата Шандунска провинция на Китай преминават към Япония (вследствие на това, Версайския договор не е подписан от Китай).

Ограничения

На трето място на Германия е наложено да разпусне своята наборна армия, която е наброявала около 8 млн души през войната и да създаде професионална армия само от 100 000 души (райхсвер); целият генерален щаб се разпуска; на Германия е отнето цялото тежко въоръжение — флот (освен 36 малки стражеви кораби), артилерия, военно-въздушни сили.

Цялата германска част на левия бряг на Рейн и участък на десния бряг, широк 50 км, подлежат на демилитаризация.

Контрибуции

Съветът на четиримата: У. Уилсън, Д. Лойд Джордж, Ж. Клемансо и В. Орландо на Парижката конференция

На четвърто място Германия е задължена да плаща репарации на победителите, с които да ги компенсира за щетите, които им е нанесла по време на войната, но и за изплащане на натрупания за оръжия, по време на войната, дълг на Англия и Франция към САЩ. В договора обаче сумата не е определена. Първоначално победителите искат 269 милиарда златни марки, но Германия отказва. Едва през 1922 г. се определя сумата от 132 милиарда златни марки, от които Франция ще получи 52%, Англия - 26%, а останалите държави — общо 22%.

На пето място в Германия се въвежда широка ивица край границите, в която е забранен всякакъв строеж на крепости. Германия е задължена да осигури на Чехословакия и Полша свободно плаване по реките Елба и Одер. Създава се голяма област по течението на река Рейн (целият западен бряг и 50-километрова ивица по източния), която е демилитаризирана, тоест в нея Германия няма право да държи войски. Това е решението на Франция да държи Германия под контрол, тъй като през тази област френската армия може винаги да нахлуе в сърцето на Германия. Западният бряг на Рейн остава окупиран от Антантата и освободен на три етапа от 1926 до 1930 г.

На шесто място се съдава една Съюзническа контролна комисия, която трябва да следи за изпълнението на договора. Тя има голяма власт и може да отмени всяко решение на правителството, ако то противоречи на договора или заплашва неговото изпълнение.

Все пак най-тежките клаузи на договора са VII и VIII: първата обявява германския император Вилхелм II за пряко отговорен за войната, поради което би трябвало да бъде съден (в действителност той избягва процеса, като отива в Холандия); втората постановява, че Германия е виновна за войната. Именно това дава на съюзниците моралното право да наказват Германия.

Паралелна вина за започване на войната има и Великобритания, която още от средата на месец юли концентрира целия си военен флот в близост до бреговете на острова, за да осъществи морска блоката на германските кораби по време на войната.

За Германия е важно, че остава единна държава, каквото не е било намерението на Клемансо, самият който по-късно пише в мемоарите си, че това „не е договор, а примирие за 20 години“. Поради несъгласието си с договора, който е в пълен разрез с 14 точки на Уилсън, САЩ не го подписват. Германия не е допусната в преговорите, затова договора се счита за диктат. Поради несправедливите си клаузи застрашава следвоенния ред. Германия се стреми към неговата ревизия, което успява да постигне до известна степен през 30-те години и към военен реванш, което е пряка причина за Втората световна война.

Вижте също

• Четиринадесетте точки на Уилсън

Външни препратки

• Пълният текст на Версайския договор (Уикиизточник)
• Contents of the Treaty of Versailles
• The Full Text of the Treaty of Versailles
• The Treaty of Versailles and its Consequences

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Версальский договор“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.