Франкфуртски мирен договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франкфуртският мирен договор

Франкфуртският мирен договор (на немски: Friede von Frankfurt; на френски: Le traité de Francfort) е подписан във Франкфурт на Майн на 10 май 1871 г., отбелязвайки края на Френско-пруската война.

Условията на договора, смятани за несправедливи от французите, създават голяма неприязън и вражда към Германия, позната като реваншизъм. Френското възмущение от условията на мира непряко довеждат до оплетени съюзи преди и след началото на Първата световна война.

Резюме[редактиране | edit source]

Договорът:

  • потвърждава границата между Френската трета република и Германската империя - включваща прибавените по-големи части от Елзас и Лотарингия от Мюзел (обединени в Елзас-Лотарингия);
  • дава възможност на живеещите в споменатите по-горе райони до 1 октомври 1872 да решат дали да задържат своята френска националност и да емигрират, или да останат в територията и да станат германски граждани;
  • поставя рамка за оттеглянето на германските сили през определени местности;
  • задължава Франция да плати военни обезщетения от 5 милиарда франка (до три години);
  • потвърждава приемането на Вилхелм I като германски император;
  • изисква военна окупация на части от Франция докато не се платят обезщетенията (за изненада на Германия, Франция бързо успява да ги плати).

Договорът също изяснява:

Фактори, повлияли на границата[редактиране | edit source]

Националност[редактиране | edit source]

Украса по случай края на Френско-пруската война на площад във Франкфурт (1871)

До 1871 областта Елзас-Лотарингия е била част от Франция, но хората, живеещи там, в голяма част са били етнически германци. Франция не събира езикова информация при преброяване на населението, така че единственият начин по онова време да се определят различията в езика били осигурени от германски студенти.

Стратегия[редактиране | edit source]

Германската войска взема контрол над Елзас до Вогезите и областта между Тионвил и Мец като изискване за защита на Германия. Най-важно е, че военните в Германия получават контрол на пътя между Тионвил и Мец като най-важена област за контрол при евентуални бъдещи войни с Франция.

Икономика[редактиране | edit source]

Природните ресурси в областта Елзас-Лотарингия (желязна руда и въглища) изглежда не играят роля в борбата на Германия за присъединяването на тези части. Основното желание на империята е обединение на германския народ.

След Първата световна война[редактиране | edit source]

Елзас и Лотарингия били върнати обратно на Франция според Верасайския мирен договор от 1919 г.

Източници[редактиране | edit source]

  • Hawthorne, Richard (Jan, 1950). "The Franco-German Boundary of 1871", World Politics, pp. 209-250.
  • Eckhardt, C.C. (May, 1918). "The Alsace-Lorraine Question", The Scientific Monthly, Vol. 6, No. 5, pp. 431-443.