Балтийско море

Карта на Балтийско море

Балтийско море

Балтийско море (на старославянски: море Варяжское, на шведски: Östersjön, на фински: Itämeri, на полски: Morze Bałtyckie, на немски: Ostsee, на естонски: Läänemeri, на латвийски: Baltijas jūra, на литовски: Baltijos jūra) е вътрешно море в Североизточна Европа. То граничи със Скандинавския полуостров, Източна и Централна Европа и датските острови. Свързано е с Категат и Северно море чрез протоците Йоресун, Стуребелт и Лилебелт, както и с Бяло море и Северно море посредством съответно Беломорско-Балтийския и Килския канал.

Площта на Балтийско море е 415 хил. km², средната му дълбочина е 52 m, а максималнате е 459 m. Най-големите заливи в Балтийско море са Ботнически, Фински и Рижки. Големи пристанища са Талин, Рига, Клайпеда, Калининград, Гданск, Стокхолм, Хелзинки.

Балтийско море е тясно свързано с руската история. Древните славяни са го наричали Варяжко море. В устието на Нева се намира северната столица на Русия, Санкт Петербург.

История

По време на Римската империя, Балтийско море е известно като Mare Suebicum или Mare Sarmaticum. Тацит в своите творби Agricola и Germania описва Mare Suebicum. Наречено е на племето свеби, което обитава района на морето, чиито води са слабо солени и образува ледени блокове при замръзването си през зимата. По-късно свебите мигрират на юг и оставят името си в друг район на съвременна Германия, наречен Швабия. В произведението „Гетика“, Йорданес го нарича Германско море.

Страни с излаз на Балтийско море

• Русия
• Естония
• Латвия
• Литва
• Полша
• Германия
• Дания
• Швеция
• Финландия

Острови

• Готланд
• Рюген
• Сааре
• Шеланд
• Йоанд

Хидрология

Балтийско море през март 2000 година (NASA)

Особеност на хидрологическия режим на Балтийско море се явява голямото количество на постъпващи пресни води в него. По-слабо солените води напускат морето през датските проливи повърхностно, докато в дълбочина постъпват по-солени от Северно море.

Циркулацията на повърхностните води е насочена в посока обратна на часовниковата стрелка. Макар и рядко силните ветрове могат да променят тази посока. Приливите в Балтийско море са дневни или полудневни, но тяхната височина не надхвърля 20 сантиметра. По-голямо значение за нивото на водата тук имат ветровете. Благодарение на тях нивото на морето може да се покачи с 50 сантиметра, а в затворените заливи и до 2 метра. В някои части на Финския залив при по-особена метеорологична обстановка нивото на водите може да се покачи и до 5 метра.

В сравнение с други морета вълнението в Балтийско море е незначително. В централните части на морето вълните могат да достигнат до височина от 3,5 метра, рядко 4. В заливите височината на вълните не надхвърля 3 метра. Слабата соленост на морето способства за бързата промяна в състоянието му. Плаването на съдове в зимни условия може да доведе до обледеняването им.

Прозрачността на водата намалява от центъра на морето към бреговете. Най-прозрачна тя е в централните части и в Ботническия залив. В тези места тя е синьо-зелена, а в крайбрежните води става жълто-зелена, дори с кафеникав оттенък. Най-ниска прозрачност се наблюдава през лятото, когато започва да цъфти планктона.

Морският лед започва да се появява още през октомври и ноември, първо в заливите. Крайбрежието на Ботническия залив и значителна част от Финския залив се покрива от ледени блокове с дебелина до 65 сантиметра. Централната и южната част на морено нормално не замръзва през зимата. Ледът се размразява през април, но в Ботническия залив остава дрейфуващ лед дори до средата на юни.

Соленост

Солеността на Балтийско море е много по-ниска от тази на океанската вода (която е средно 35 ‰). Това се дължи на изобилието от втичащи се в него сладководни води и съчетанието с плиткостта на самото море. Втокът на реките представлява една четиридесета част от обема на Балтийско море. Целият му обем е около 21 000 km³ като годишно в него поспъпват около 500 km³ сладка вода. Повърхностните води на морето са със соленост от 6 до 8‰. В полузатворените заливи, където основния приток на вода идва откъм сушата като Финския залив в близост до вливането на река Нева и в Ботническия залив солеността е значително по-ниска. На дълбочина под 40 - 70 m, солеността се покачва и е между 10 и 15‰, по-висока е и в близост до Датските проливи.

Потокът от прясна вода в морето от около 200 реки и встъпването на солени води от юг изгражда градиент на солеността в Балтийско море. Близо до датските проливи тя е близо до тази на Категат, но въпреки това е по-ниска от океанската, поради факта, че тук преминава по-ниско солената вода към Северно море. Солеността постоянно намалява в посока север и изток. В северната част на Ботническия залив водата дори не е солена и много пресноводни видове живеят в морето. Кривата на соленост е паралелна с температурния градиент. Тези два фактора ограничават много видовото разнообразие на животни и растения които обитават Балтийско море.

Във вертикално отношение най-солената вода се намира към дъното на морето. Това затруднява обмена на кислород в дълбочина и създава напълно отделни морски среди.

Население

В района на водосборния басейн на Балтийско море живеят около 85 милиона души. Около 15 милиона от тях живеят в радиус от 10 km около морето, а 29 милиона вв радиус до 50 km от брега. От тях 22 милиона дуи живеят в населени места с население над 250 хил. души като 90% от населените места се намират в близост до морето. От народите живеещи по бреговете на Балтийско море най-голям дял се пада на поляците. Те представляват 45% от 85 милиона души, руснаците са 12%, шведите - 10%, а за останалите нации се пада дял под 6% за всяка.

Биология

Цъфтеж на фитопланктон в Балтийско море видим от сателитна снимка, 3 юли 2001 г.

Около 100 хиляди km² от морското дъно на Балтийско море (или ¼ от общата му площ) е мъртва зона. По-солената и съответно по-плътна вода остава на дъното и така бива изолирана от повърхностните води и атмосферата. Това води от своя страна до намалени концентрации на кислород в рамките на зоната. Мъртвата зона е заета предимно от бактерии, които растат благодарение на храносмилането на органичен материал и освобождавт водороден сулфид. Този факт е причина в Балтийско море екологията на дъното да се различава от тази на съседния Атлантически океан и с това да се добрижи до Черно море.

Съществуват планове за обогатяване на дълбоките води с кислород. Този опит за еутрофикация е предложен от Университета в Гьотеборг. Съгласно него кислород трябва да се доставя с помпи на дълбочина над 130 m.

Балтийско море е сравнително младо море и поради този факт и ендемичните видове в него са сравнително малко. Такива са малката сърцевидна мида Parvicardium hauniense и безполово размножаващата се алга Fucus radicans. Въпреки това някои атлантически видове са се адаптирали за живот в по-нискосолена вода. Такава е например херингата, която е сравнителнопо-дребна от океанските екземпляри. Дънната фауна се състои главно от вида Monoporeia affinis, който е наследник на сладководни видове. Липсата на приливи и отливи е повлияла върху по-ниското разнообразие на сравнение с Атлантическия океан.

Рибната фауна на Балтийско море е смес от морски видове, като треска, херинга, хек, камбала, писия, попчето Myoxocephalus scorpius и калкан, и сладководни видове като костур, щука, бяла риба и бабушка.

Една особена характеристика на фауната е, че тя съдържа редица реликтни видове от периода на заледяване на планетата. Това са представители на арктически видове, които са останали в Балтийско море след последното заледяване. Типични представители са ракообразното Saduria entomon, балтийския подвид на Пръстенов тюлен и попчето Myoxocephalus quadricornis.

Сателитни снимки от юли 2010 г. на Балтийско море показват масивен цъфтеж на водорасли, обхващ площ от 377 хил. km² от повърхността на морето. Гиганското петно се простира от Германия и Полша до Финландия. Изследователите на явлението посочват, че причините за цъфтежа на водораслите настъпват всяко лято в продължение на десетилетия. Той се дължи на постъпването на торове с оточните води в морето.