Северни кръстоносни походи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Балтийски кръстоносни походи | |||||||
| Конфликт: Кръстоносни походи | |||||||
Балтийските племена, XII - XIII век |
|||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
|
Кръстоносци |
Прибалтийски племена Западни славяни |
||||||
Северни (Балтийски) кръстоносни походи са серия от военни кампании, подети от католическите крале на Швеция и Дания, а също и от католическите военни ордени срещу балтийските народи.
Съдържание |
Предистория [редактиране]
В късното средновековие последните европейски земи, които все още не са християнизирани са териториите на прибалтийските племена пруси, езели, куронци, семигали, самогити, латгали, сели, ливи и полабяни. Тези територии разделят източнооправославното християнство в Русия от централноевропейските и западноевропейските католически държави. Завладяването на тази ивица от земи е повод за благословената от Папството кампания за насилствено християнизиране на местното население.
Поход срещу полабските славяни [редактиране]
Ливонски поход [редактиране]
- Кампания срещу ливите - 1198–1212
- Кампания срещу латгалите, естонците и селите - 1208–1224
- Кампания срещу езелите - 1206–61
- Кампания срещу куронците и семигалите - 1201–90
Пруски поход [редактиране]
Шведско-Новгородски войни [редактиране]