Хайнрих Лъв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Статуя на Хайнрих Лъв в катедралата на Брауншвайг
Коронуването на Хайнрих Лъв от „Евангелиар на Хайнрих Лъв“

Хайнрих Лъв (на немски: Heinrich der Löwe; * 1129/1130 или 1133/1135; † 6 август 1195 в Брауншвайг) от фамилията Велфи е от 1142 до 1180 г. херцог на Саксония (Хайнрих III), също от 1156 до 1180 г. херцог на Бавария (Хайнрих XII).

Хайнрих Лъв е син на Хайнрих Горди († 1139) и Гертруда Саксонска (Суплинбург), единствената дъщеря на император Лотар III. Хайнрих Лъв наследява собствеността на майка си в Саксония. Майка му се омъжва втори път за Хайнрих II Язомиргот († 1177). Хайнрих е братовчед на император Фридрих I Барбароса, който го подкрепя.

През 1147 г. Хайнрих Лъв заедно с херцог Албрехт Мечката възглавява кръстоносния поход на изток против славяните, завършващ неудачно. Хайнрих, като херцог на Саксония, има през 1152 г. решително участие в коронизацията на братовчед му Фридрих Барбароса. Затова през следващите години той е подпомаган от Барбароса. През 1156 г. той получава и Баварското херцогство.

Хайнрих Лъв построява на река Изар, който търговците на сол, добивана в Райхенхал са задължени да ползват. Около мостът е основан град Мюнхен. [1]

През 1172 г. Хайнрих прави поклонение до Йерусалим с 500 войници и архиепископ Балдуин I от Бремен и епископа на Любек Конрад I фон Ридагсхаузен. През началото на януари 1173 г. се връща обратно в Брауншвайг.

Когато Хайнрих Лъв отказал участие в похода на императора в Италия, Фридрих организал над него съдебен процес (1180 г.). В резултат Хайнрих Лъв е лишен от повечето му владения (в негови ръце останали само Брауншвайг и Люнебург).

Хайнрих Лъв умира на 6 август 1195 г. в Брауншвайг.

Фамилия[редактиране | edit source]

Хайнрих e баща на:

Той има с Мтилда и три други деца:

  • Елеанор (* 1178), умира млада
  • Ингибиорг (* 1180); умира млада
  • син (* и † 1182)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 14-15.

Литература[редактиране | edit source]

  • Matthias Becher, Quellen zur Geschichte der Welfen und die Chronik Burchards von Ursberg.Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2007. (Rezension)
  • Joachim Ehlers, Heinrich der Löwe. Biographie. Siedler, München 2008, ISBN 978-3-88680-787-1. (Rezension)

Външни препратки[редактиране | edit source]