Лотар III (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лотар III
император на Свещената Римска империя
Lothaire III.jpg
Лични данни
Управление 1125-1137 г.
Коронация 4 юни 1133 г.
Пълно име Лотар фон Суплинбург
Други титли Крал на Германия
Роден 9 юни 1075 г.
Унтерлюс
Починал 4 декември 1137 г.
Брайтенванг
Погребан в Кьонигслутер
Предшественик Хайнрих V
Наследник Фридрих I Барбароса
Семейство
Династия Суплинбурги
Баща Гебхард фон Суплинбург
Майка Хедвиг фон Формбах
Брак Рихенза фон Нортхайм
Лотар III в Общомедия

Лотар III от Суплинбург (юни 1075 г. - 4 декември 1137 г.) е херцог на Саксония (1106), крал на Германия (1125) и император на Свещената римска империя за три години от 1133 г. до 1137 г. Той е син на граф Гебхард от Суплинбург.


Възход към властта[редактиране | edit source]

Лотар фон Суплинбург е роден през юни 1075 г. малко след смъртта на баща му Гебхард, загинал в битка срещу император Хайнрих IV.

Системно придобиване на поземлена собственост чрез покупка, унаследяване или брачни съюзи прави Лотар един от доминиращите земевладелци в Саксония - той придобива фиефите на фамилиите Билунг, Нордхайм и Брауншвайг. Това дава основание Лотар да бъде провъзгласен за Херцог на Саксония през 1106 г. от император Хайнрих V в замяна на неговата помощ срещу бащата му Хайнрих IV - бивш император на Свещената римска империя. Поощрен от това и разочарован от новите данъци върху херцогствата, Лотар се разбунтува срещу Хайнрих V и отхвърля имперското върховенство над Саксония по време на Инвеститурската Дискусия. Бунтът на Лотар ескалира във въоръжен сблъсък като през 1115 г. неговите войски побеждават тези на императора в битката при Велфесхолц.

Смъртта на Хайнрих V през 1125 г. прави Лотар основен кандидат за избираем монарх на империята. Като властен земевладелец той има предимство пред останалите, но възрастта му (малко над 50 години) и липсата на мъжко потомство правят кандидатурата му по-слаба пред аристокрацията. В крайна сметка Лотар Суплинбург бива избран за крал на Германия след много продължителни спорове с Фридрих II, херцог на Швабия.

На имперския трон[редактиране | edit source]

  • 1125 г. - Възцаряването на Лотар е заявено с военна кампания срещу Бохемия, където е избухнала война за наследството след смъртта на Владислав Бохемски. Походът завършва със загуба на битката при Хлумец и Лотар е принуден да признае Собеслав за владетел на Бохемия.
  • 1128 г. - Противопоставянето на Лотар и Щауфените продължава и през следващите години, когато оспорва с Фридрих и Конрад Швабски персоналното владение на салически наследствени фиефи. Конрад дори е обявен за анти-крал, но губи подкрепата на аристокрацията и назрелият конфликт не прераства в гражданска война.
  • 1130 г. - Лотар подкрепя Грегорио Папарески в избора му за папа Инокентий II, а последният го коронясва за император на 4 юни, 1133 г.
  • 1135 г. - Лотар опрощава братята Щауфен, те признават имперската му власт и се договарят за 10-годишен вътрешен мир.
  • 1136 г. - Завоевателна кампания срещу Сицилия, вдъхновена от папа Инокентий II. Военният поход срещу Роже Сицилиански не постига пълен успех поради раздор и спор за завладяните територии в Южна Италия. По време на тази кампания Лотар умира.
  • декември 1137г. - Лотар III е погребан в Кьонигслутер-ам-Елм.

Наследство[редактиране | edit source]

Лотар III не успява да основе династия и след като сам е бил избран за монарх оставя това право на отколешните си противници Щауфен. Съпругата му още като херцог е Рихенза Нортхаймска, с която имат една дъщеря - Гертруде фон Суплинбург, станала по-късно майка на Хайнрих Лъв.