Лотар III (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лотар III
Император на
Свещената Римска империя
Lothair II, Holy Roman Emperor.jpg
Лотар III в Codex Eberhardi 1150/60
манастир Фулда
Лични данни
Управление 1125-1137 г.
Коронация 4 юни 1133 г.
Пълно име Лотар фон Суплинбург
Други титли Крал на Германия
Роден 9 юни 1075 г.
Унтерлюс
Починал 4 декември 1137 г.
Брайтенванг
Погребан в Кьонигслутер
Предшественик Хайнрих V
Наследник Фридрих I Барбароса
Семейство
Династия Суплинбурги
Баща Гебхард фон Суплинбург
Майка Хедвиг фон Формбах
Брак Рихенза фон Нортхайм
Лотар III в Общомедия

Лотар III фон Суплинбург (на немски: Lothar III, Lothar von Süpplingenburg, Lothar von Supplinburg, * пр. 9 юни 1075 г., † 3 декември 1137 г. при Брайтенванг, Тирол) е херцог на Саксония (1106), Римско-немски крал на Германия (1125) и император на Свещената римска империя за три години от 1133 г. до 1137 г.

Той е син на граф Гебхард фон Суплинбург от рода на Суплинбургите и Хедвиг от графство Формбах, дъщеря на Фридрих от Формбах и Гертруда от Халденслебен.

Възход към властта[редактиране | edit source]

Лотар фон Суплинбург е роден през юни 1075 г. малко след смъртта на баща му Гебхард, загинал в битка срещу император Хайнрих IV.

През 1100 г. на 25 години, Лотар фон Суплинбург се жени за Рихенза Нортхаймска († 1141), дъщеря на Хайнрих Дебелия и съпругата му Гертруд Млада фон Брауншвайг, последната от род Брунони. През 1104/1406 г. той подкрепя Хайнрих V във войната за трона против баща му, император Хайнрих IV.

Системно придобиване на поземлена собственост чрез покупка, унаследяване или брачни съюзи прави Лотар един от доминиращите земевладелци в Саксония - той придобива фиефите на фамилиите Билунг, Нордхайм и Брауншвайг. Това дава основание Лотар да бъде провъзгласен за Херцог на Саксония през 1106 г. от император Хайнрих V в замяна на неговата помощ срещу бащата му Хайнрих IV - бивш император на Свещената римска империя. Когато херцог Магнус Билунг умира през 1106 г. без мъжки наследник, крал Хайнрих V дава Херцогство Саксония на Лотар, а не на зета на Магнус Херцог Хайнрих Черния от Бавария. Поощрен от това и разочарован от новите данъци върху херцогствата, Лотар се разбунтува срещу Хайнрих V и отхвърля имперското върховенство над Саксония по време на Инвеститурската Дискусия. Бунтът на Лотар ескалира във въоръжен сблъсък като през 1115 г. неговите войски побеждават тези на императора в битката при Велфесхолц.

Смъртта на Хайнрих V през 1125 г. прави Лотар основен кандидат за избираем монарх на империята. Като властен земевладелец той има предимство пред останалите, но възрастта му (малко над 50 години) и липсата на мъжко потомство правят кандидатурата му по-слаба пред аристокрацията. В крайна сметка Лотар Суплинбург бива избран за крал на Германия след много продължителни спорове с Фридрих II, херцог на Швабия.

На имперския трон[редактиране | edit source]

  • 1125 г. - Възцаряването на Лотар е заявено с военна кампания срещу Бохемия, където е избухнала война за наследството след смъртта на Владислав Бохемски. Походът завършва със загуба на битката при Хлумец и Лотар е принуден да признае Собеслав за владетел на Бохемия.
  • 1128 г. - Противопоставянето на Лотар и Щауфените продължава и през следващите години, когато оспорва с Фридрих и Конрад Швабски персоналното владение на салически наследствени фиефи. Конрад дори е обявен за анти-крал, но губи подкрепата на аристокрацията и назрелият конфликт не прераства в гражданска война.
  • 1130 г. - Лотар подкрепя Грегорио Папарески в избора му за папа Инокентий II, а последният го коронясва за император на 4 юни, 1133 г.
  • 1135 г. - Лотар опрощава братята Щауфен, те признават имперската му власт и се договарят за 10-годишен вътрешен мир.
  • 1136 г. - Завоевателна кампания срещу Сицилия, вдъхновена от папа Инокентий II. Военният поход срещу Роже Сицилиански не постига пълен успех поради раздор и спор за завладяните територии в Южна Италия. По време на тази кампания Лотар умира.
  • декември 1137г. - Лотар III е погребан в Кьонигслутер ам Елм.

Наследство[редактиране | edit source]

Печат на Лотар III

Лотар III не успява да основе династия и след като сам е бил избран за монарх оставя това право на отколешните си противници Щауфен. Съпругата му още като херцог е Рихенза Нортхаймска, с която имат една дъщеря - Гертруде фон Суплинбург, станала по-късно майка на Хайнрих Лъв.

Източници[редактиране | edit source]

  • Gerd Althoff: Lothar III. (1125–1137). Bernd Schneidmüller/ Stefan Weinfurter, Die deutschen Herrscher des Mittelalters. Historische Portraits von Heinrich I. bis Maximilian I. (919–1519), München 2003, S. 201–216, ISBN 3-406-50958-4.
  • Wilhelm Bernhardi: Lothar von Supplinburg. (Jahrbücher der deutschen Geschichte), Duncker & Humblot, 2. unveränderte Auflage Berlin 1975, Neudruck von 1879, ISBN 3-428-03384-1.
  • Thomas Gädeke, Martin Gosebruch: Königslutter – Die Abtei Kaiser Lothars. 3. durchgesehene Auflage. Königstein im Taunus 1998, ISBN 3-7845-4822-9
  • Alfred Haverkamp: Zwölftes Jahrhundert. 1125–1198, = Gebhardt Handbuch der deutschen Geschichte, Bd. 5, 10. Auflage Stuttgart 2003.
  • Oliver Hermann: Lothar III. und sein Wirkungsbereich. Räumliche Bezüge königlichen Handelns im hochmittelalterlichen Reich (1125–1137) Bochum 2000, ISBN 3-930083-57-4.
  • Wolfgang Petke: Lothar von Süpplingenburg (1125–1137), Helmut Beumann, Kaisergestalten des Mittelalters, 3. durchges. Aufl. München 1991, ISBN 3-406-30279-3.
  • Wolfgang Petke: Kaiser Lothar von Süpplingenburg (1125–1137) in neuer Sicht, Landesheimatbund Sachsen- Anhalt: Konrad von Wettin und seine Zeit. Protokoll der Wissenschaftlichen Konferenz anlässlich des 900. Geburtstags Konrads von Wettin im Burggymnasium Wettin am 18./ 19. Juli 1998. Halle an der Saale 1999, S. 113–128.
  • Karl R. Schnith: Mittelalterliche Herrscher in Lebensbildern. Von den Karolingern zu den Staufern, Graz 1990, ISBN 3-222-11973-2.

Lexikon

  • Wilhelm Bernhardi: Lothar von Supplinburg. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 251–256.
  • Stephan Freund: Lothar III. (von Supplinburg). Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 5, Bautz, Herzberg 1993, ISBN 3-88309-043-3, Sp. 256–262.
  • Wolfgang Petke: Lothar III. (v. Süpplingenburg), Kaiser († 1137). Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 5, Artemis & Winkler, München/Zürich 1991, ISBN 3-7608-8905-0, Sp. 2125–2127.
  • Peter Segl: Lothar III. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 220–225

Външни препратки[редактиране | edit source]