Рожер II (Сицилия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рожер II, от „Liber ad honorem Augusti sive de rebus Siculis“ на Петрус де Ебуло, 1196
Рожер II е коронован от Христос, мозайка в Ла Марторана
Купелът на Capella Palatina в Палермо
Саркофагът на Рожер II зад саркофага на Фридрих II в катедралата на Палермо

Рожер II (на френски: Roger II de Hauteville, на италиански: Ruggero II di Sicilia, * 22 декември 1095 в Милето, Калабрия † 26 февруари 1154 в Палермо) от фамилията Отвил е от 1130 г. крал на Сизилиен.

Той е вторият син на Рожер I (1031–1101) и неговата трета съпруга Аделхайд († 1118), дъщеря на маркграф Манфред I от Савона.

Той става след смъртта на брат му Симон през 1105 г. граф на Сицилия под регентството на майка му Аделхайд до 1113 г., когато тя се омъжва за Балдуин I, кралят на Йерусалим, през 1117 г. е изгонена от него и се връща обратно в Сицилия.

Рожер II става един от най-значимите владетели на средновековна Европа. От неговите нормански роднини той наследява през 1127 г. херцогство Апулия (1127) и Таранто (1128), спечелва цяла Сицилия до папските земи. На коледа 1130 г. той е издигнат в Палермо на крал на Сицилия. През 1137 г. херцогството и град Неапол стават част от норманското кралство Сицилия на Рожер II. Той завладява части от Северна Африка. През 1146 г. той е владетел на централно Средиземно море.

Рожер II e високо образован, говори гръцки и арабски. Автор е на правното произведение Ариански асизи (Assise regum regni Sicilie) по примера на Corpus iuris civilis на византийския император Юстиниан I.

Рожер II се смята за един от най-богатите владетели на Европа и поддържал голям харем. По неговото време Сицилия постига голям разцвет. От 1132 до 1140 г. Рожер II построява дворцовата „Капела Палатина“ (Cappella Palatina) в дворец „Палацо Реале“ (Palazzo Reale, Palazzo dei Normanni) в Палермо. През 1143 г. той започва строежа на частната си църква Ла Марторана (Santa Maria dell’Ammiraglio) в Палермо.

Семейство[редактиране | edit source]

Рожер II е женен три пъти. С първата си съпруга Елвира († 1135), дъщеря на крал Алфонс VI от Кастилия той има четири сина. Най-голямите му три сина, Рожер, Танкред и Алфонс, умират преди баща им. Най-малкият си син Вилхелм I (роден 1122) той поставя 1151 г. за сърегент и той последва баща си като крал на Сицилия.

Вторият му брак от 1149 г. със Сибила, дъщеря на херцог Хуго II от Бургундия, остава бездетен. Сибила умира през 1150 г. при помятане.

От третия му брак с Беатрикс († 1185), дъщеря на граф Гюнтер дьо Ретел, той има само една дъщеря Констанца, която е родена след смъртта на Рожер II. Тя се омъжва за през 1186 г. за император Хайнрих VI, с което Кралство Сицилия отива на Хоенщауфените.

Рожер II е погребан в катедралата на Палермо, където по-късно е погребан също и неговият внук, император Фридрих II.

Източници[редактиране | edit source]

  • Theo Broekmann, „Rigor iustitiae“. Herrschaft, Recht und Terror im normannisch-staufischen Süden (1050–1250). (= Symbolische Kommunikation in der Vormoderne. Studien zur Geschichte, Literatur und Kunst), Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2005, ISBN 978-3-534-18060-8. (Rezension)
  • Carlrichard Brühl, Urkunden und Kanzlei König Rogers II. von Sizilien. Köln 1978.
  • Erich Caspar,Roger II. (1101–1154) und die Gründung der normannisch-sicilischen Monarchie. Wagner, Innsbruck 1904.
  • Ferdinand Chalandon, Histoire de la domination normande en Italie et en Sicile. (2 Bd.), Paris 1907, Nachdruck New York 1960.
  • Josef Deér, Papsttum und Normannen. Untersuchungen zu ihren lehnsrechtlichen und kirchenpolitischen Beziehungen. Köln 1972.
  • Hubert Houben, Roger II. von Sizilien. Herrscher zwischen Orient und Okzident, Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2010, ISBN 978-3-534-23113-3.

Външни препратки[редактиране | edit source]