Corpus Iuris Civilis

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юстиниан I

Corpus Iuris Civilis (Свод на гражданското право[1]) е основополагаща колекция от трудове в областта на юриспруденцията, изработена в периода 529 - 534 година по заповед на Юстиниан I, но издадена след смъртта му.

Около средата на VI век той предприема и завършва мащабно дело по кодификацията на действащото право като право не само на Източната Римска империя, но и на територията на цялата бивша Римска империя, въпреки че Западната империя е вече завладяна от остготите.[2] Юстиниан забранява да се тълкува Corpus Iuris Civilis, за да не бъде извратен неговият смисъл.

История[редактиране | edit source]

Кодификационна дейност преди Юстиниан[редактиране | edit source]

Преди Юстиниан първите опити да се кодифицира римското право са направени от Гай около 110-180 г., но няма точни данни дори за цялото му име.

В края на III век пр.н.е. Григорий и Хермогиниан съставят Codex Gregorianus и Codex Hermogenianus - това са първите първите сборници от императорски конституции, но нямат официален характер. В 438 година е издаден Codex Theodosianus от император Теодосий II и съдържа конституции, които са издадени след император Константин.

Ход на кодификацията при Юстиниан[редактиране | edit source]

За разлика от предходните кодификацията по времето на император Юстиниан I е много мащабна. Този сборник представя правния гений на римляните, тяхната забележителна законодателна дейност, блестяща юридическа техника, мъдростта на тяхната юриспруденция, теорията и практиката на римското право.[3] Юстиниан цели с тази кодификация да заздрави основите на римското робовладение, както и да премахне противоречията в законодателството, да заличи отживелите институции и да запази творческото дело на класическата римска юриспруденция.[4]

В 528 година Юстиниан назначава комисия от десет видни юристи, между които Трибониан и Теофил — професор в Константинополската юридическа школа, която има за задача да събере императорските конституции, издадени след император Адриан, като използват кодексите на Григорий, Хермогениан и Теодосий, в един сборник (Codex). Този пръв Юстинианов кодекс е публикуван в 529 година.

В 530 година Трибониан съставя нова шестчленна комисия, която под негово председателство, започва кодификация на класическото римско право. Комисията компилира творчеството на видни юристи, а там, където се налага, прави съответните корекции (т.нар. интерполации), но само с изричното позволение на Юстиниан. Този нов труд е публикуван в 533 година под името Пандекти или Дигеста (Pandecta или Digesta). След тяхното издаване се налагат изменения в първоначалния Кодекс, защото не е съобразен с направените в Дигестите изменения. Така се създава Codex repetitae praelectionis, който достига до нас, за разлика от стария, който не е запазен.

В 533 година, пак под председателство на Трибониан, влиза в сила заедно с Дигестите, кратко ръководство по право — Институции (Institutiones Iustinianum).

След всички тези нови издания Юстиниан издава т.нар. Novellae leges - редица нови закони.

След смъртта на Юстиниан всички нови издания се включват в кодификацията му и тя става известна като кодекс Corpus Iuris Civilis. Той обхваща тези четири части, но представлява единно законодателно цяло. С този сборник завършва и традицията на римското право, защото след него законодателната дейност не е римско право, а национално византийско право.[5]

Съдържание[редактиране | edit source]

Digesto 01.jpg

Institutiones[редактиране | edit source]

Представлява кратко ръководство по право, изработено от Трибониан и професорите Theofilus и Dorotheus. Организирано е в 4 книги, разделени на титули, които се делят на параграфи. Институциите са използвани като учебник в учебните заведения, преподаващи право — в Константинопол, Рим и Бейрут. В основата им почти изцяло лежат институциите на Гай.

Digesta или Pandecta[редактиране | edit source]

Организирани са в 50 книги, които се делят на титули (с изключение на 30, 31 и 32). Титулите се делят на фрагменти, а фрагментите — на параграфи.

Codex Iustiniani[редактиране | edit source]

В него са включени конституциите от Адриан до Юстиниан и е организиран в 12 книги. Той се отнася до социалния ред в империята. Утвърждава позицията на императора на абсолютен монарх с неограничена законодателна, изпълнителна и съдебна власт.

Novellae (leges)[редактиране | edit source]

Издадени са от Юстиниан след втората редакция на Кодекса и обхващат 168 нови конституции, издадени след 534 година. По-късно са преработени от Атанасиос от Емеса в периода 572 - 577 година под наименованието Syntagma - издание за юристи с практическа цел.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Андреев, Михаил. Римско частно право, Издателство на БАН, София, 1992.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бакалов, Георги. Византия. Културно-политически очерци, ИК "Век 22", София, 1993, стр. 186-191.
  2. Торбов, Цеко. История и теория на правото, Издателство на БАН, София, 1992, стр. 47.
  3. Торбов, Цеко. История и теория на правото, Издателство на БАН, София, 1992, стр. 46.
  4. Претерский, И.С. Дигесты Юстиниана, Москва, 1956, стр. 11.
  5. Торбов, Цеко. История и теория на правото, Издателство на БАН, София, 1992, стр. 49.