Теодосий II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Теодосий II
византийски император
Theodosius ii.jpg
Лични данни
Управление 1 май 408 - 28 юли 450
Роден 10 април 401
Починал 28 юли 450
Потомци Лициния Евдоксия
Семейство
Брак Елия Евдокия (Атинаида)
Династия Теодосиева династия
Баща Аркадий
Майка Елия Евдоксия

Флавий Теодосий или Теодосий II (на латински: Flavius Theodosius Junior) е източноримски, ранно-византийски император от 408 до 450 година, син и приемник на Аркадий.

Наричан още Теодосий Млади, той наследява малолетен трона в Константинопол и е един от най-дълго управлявалите императори. Властва повече от 40 години. Това е важен период в оформянето на Източната Римска империя. Макар че във външната политика Теодосий II е принуден да направи редица отстъпки, то вътрешното състояние на държавата продължавало да е стабилно, за разлика от разпадащата се Западна Римска империя.

Съдържание

Управление [редактиране]

След смъртта на баща му император Аркадий през 408 г. Теодосий встъпва на престола едва седемгодишен. При Теодосий II значителна роля в ръководството на държавата първоначално има префектът Антемий (до 414 г.), а след това (до 428 г.) Пулхерия, по-голямата сестра на императора. По-късно голямо влияние над императора имат жена му Елия Евдокия (Атинаида) (до оттеглянето и в манастир през 441 г.) и накрая евнухът Хрисафий.

През 413 г., по времето на Теодосий II, са подновени и усилени крепостните стени на Константинопол, т.нар. Стени на Теодосий, срещу атаките на варварите от север.

Теодосий II е набожен и образован владетел, известен с уменията си в калиграфията. Основава университета в Константинопол - т.нар. Магнаурска школа, през 425 година. Също така дава разрешение на арменския учен Месроп Маштоц да открие през 420-422 година арменска школа в Западна Армения (част от Византия от 387 година). През императорът 438 г. издава сборник ранновизантийско право известен като Кодекс на Теодосий.

Външна политика [редактиране]

При Теодосий II империята води конфликт със сасанидските перси, през 422 година, породен от започналите гонения срещу християни в земите на Персия. Понеже в същото време хуните заплашват Константинопол, е договорено прекратяване на военните действия, без особено значителни отстъпки.

В 425 г., след отстраняването на узурпатора Йоан на западният трон е поставен Валентиниан III, племенник на императора. През 30-те години вандалите отнемат значителни римски територии в Северна Африка, като под властта им попада дори град Картаген, а съвместната експедиция на двете империи срещу завоевателите в Сицилия търпи провал (439/442 г.).

Солид на Теодосий II

Значим проблем представляват набезите на хуните на Балканският полуостров, особено след възкачването на Атила, който изнудва византийското правителство за да получава огромни контрибуции в злато. Дунавските провинции на Мизия неколкократно са опустошавани от хунските орди (441-3 и 447 г.). Сред разрушените градове е и Сердика. Евакуиран е Сингидунум. След поражението на византийците при Утус Атила достига до стените на Константинопол и изисква утрояване на годишния данък. Императора се съгласява да плаща по 2100 римски паунда злато годишно (ок. 687 кг.) в замяна на примирие.

Религиозна политика [редактиране]

През 431 година е свикан Третия вселенски събор в Ефес, т.нар Ефески събор, който обявява учението на проповедника Несторий за ерес, т.нар. несторианство. Въпреки това в 449 г. император Теодосий II свиква втори контра-събор в Ефес (Втори Ефески или т.нар. "разбойнически синод", по-късно обявен за незаконен), на който е оправдано монофизитството и са взети решения в подкрепа на константинополския духовник Евтихий, проповядващ нова ерес - евтихианството. След смъртта на Теодосий в следващата година е свикан нов събор в Халкедон (451 г.) на който учението на Евтихий и другите неортодоксални течения са отречени.

Стените на Теодосий в Константинопол

Теодосий II умира от счупване на врата след като пада от коня си в околностите на Константинопол. Тъй като няма преки наследници на трона, Пулхерия, сестрата на императора, избира военачалника Маркиан за император, с подкрепата на magister militum Аспар.

Външни препратки [редактиране]

Литература [редактиране]

  • Fergus Miller: A Greek Roman Empire: Power and Belief Under Theodosius II. University of California Press, Berkeley 2006.
  • Hugh Elton, "Imperial politics at the court of Theodosius II," in Andrew Cain (ed), The Power of Religion in Late Antiquity: The Power of Religion in Late Antiquity (Aldershot, Ashgate, 2009), 133-142.
  • Giusto Traina: 428 AD. An Ordinary Year at the End of the Roman Empire. Princeton/Oxford 2009, ISBN 978-0-691-13669-1.


Аркадий Византийски император (408 – 450) Маркиан