Теодосий II
| Теодосий II | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 1 май 408 - 28 юли 450 | |
| Роден | 10 април 401 | |
| Починал | 28 юли 450 | |
| Потомци | Лициния Евдоксия | |
| Семейство | ||
| Брак | Елия Евдокия (Атинаида) | |
| Династия | Теодосиева династия | |
| Баща | Аркадий | |
| Майка | Елия Евдоксия | |
Флавий Теодосий или Теодосий II (на латински: Flavius Theodosius Junior) е източноримски, ранно-византийски император от 408 до 450 година, син и приемник на Аркадий.
Наричан още Теодосий Млади, той наследява малолетен трона в Константинопол и е един от най-дълго управлявалите императори. Властва повече от 40 години. Това е важен период в оформянето на Източната Римска империя. Макар че във външната политика Теодосий II е принуден да направи редица отстъпки, то вътрешното състояние на държавата продължавало да е стабилно, за разлика от разпадащата се Западна Римска империя.
Съдържание |
Управление [редактиране]
След смъртта на баща му император Аркадий през 408 г. Теодосий встъпва на престола едва седемгодишен. При Теодосий II значителна роля в ръководството на държавата първоначално има префектът Антемий (до 414 г.), а след това (до 428 г.) Пулхерия, по-голямата сестра на императора. По-късно голямо влияние над императора имат жена му Елия Евдокия (Атинаида) (до оттеглянето и в манастир през 441 г.) и накрая евнухът Хрисафий.
През 413 г., по времето на Теодосий II, са подновени и усилени крепостните стени на Константинопол, т.нар. Стени на Теодосий, срещу атаките на варварите от север.
Теодосий II е набожен и образован владетел, известен с уменията си в калиграфията. Основава университета в Константинопол - т.нар. Магнаурска школа, през 425 година. Също така дава разрешение на арменския учен Месроп Маштоц да открие през 420-422 година арменска школа в Западна Армения (част от Византия от 387 година). През императорът 438 г. издава сборник ранновизантийско право известен като Кодекс на Теодосий.
Външна политика [редактиране]
При Теодосий II империята води конфликт със сасанидските перси, през 422 година, породен от започналите гонения срещу християни в земите на Персия. Понеже в същото време хуните заплашват Константинопол, е договорено прекратяване на военните действия, без особено значителни отстъпки.
В 425 г., след отстраняването на узурпатора Йоан на западният трон е поставен Валентиниан III, племенник на императора. През 30-те години вандалите отнемат значителни римски територии в Северна Африка, като под властта им попада дори град Картаген, а съвместната експедиция на двете империи срещу завоевателите в Сицилия търпи провал (439/442 г.).
Значим проблем представляват набезите на хуните на Балканският полуостров, особено след възкачването на Атила, който изнудва византийското правителство за да получава огромни контрибуции в злато. Дунавските провинции на Мизия неколкократно са опустошавани от хунските орди (441-3 и 447 г.). Сред разрушените градове е и Сердика. Евакуиран е Сингидунум. След поражението на византийците при Утус Атила достига до стените на Константинопол и изисква утрояване на годишния данък. Императора се съгласява да плаща по 2100 римски паунда злато годишно (ок. 687 кг.) в замяна на примирие.
Религиозна политика [редактиране]
През 431 година е свикан Третия вселенски събор в Ефес, т.нар Ефески събор, който обявява учението на проповедника Несторий за ерес, т.нар. несторианство. Въпреки това в 449 г. император Теодосий II свиква втори контра-събор в Ефес (Втори Ефески или т.нар. "разбойнически синод", по-късно обявен за незаконен), на който е оправдано монофизитството и са взети решения в подкрепа на константинополския духовник Евтихий, проповядващ нова ерес - евтихианството. След смъртта на Теодосий в следващата година е свикан нов събор в Халкедон (451 г.) на който учението на Евтихий и другите неортодоксални течения са отречени.
Теодосий II умира от счупване на врата след като пада от коня си в околностите на Константинопол. Тъй като няма преки наследници на трона, Пулхерия, сестрата на императора, избира военачалника Маркиан за император, с подкрепата на magister militum Аспар.
Външни препратки [редактиране]
- Nathan, Geoffrey, "Theodosius II (408–450 A.D.)", De Imperatoribus Romanis
- "Codex Theodosianus"
- History of the Later Roman Empire, J. B. Bury - CHAPTER VII - THEODOSIUS II AND MARCIAN
- list of Roman laws of the fourth century
Литература [редактиране]
- Fergus Miller: A Greek Roman Empire: Power and Belief Under Theodosius II. University of California Press, Berkeley 2006.
- Hugh Elton, "Imperial politics at the court of Theodosius II," in Andrew Cain (ed), The Power of Religion in Late Antiquity: The Power of Religion in Late Antiquity (Aldershot, Ashgate, 2009), 133-142.
- Giusto Traina: 428 AD. An Ordinary Year at the End of the Roman Empire. Princeton/Oxford 2009, ISBN 978-0-691-13669-1.
| Аркадий | → | Византийски император (408 – 450) | → | Маркиан |