Константин XI Палеолог
| Константин XI Палеолог | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 6 януари 1449 – 29 май 1453 | |
| Коронация | 6 януари 1449 | |
| Роден | 8 февруари 1405 | |
| Починал | 29 май 1453 | |
| Предшественик | Йоан VIII Палеолог | |
| Потомци | няма | |
| Наследник | няма | |
| Семейство | ||
| Брак | Теодора Токо | |
| Втори брак | Катерина Гатилусио | |
| Династия | Палеолози | |
| Баща | Мануил II Палеолог | |
| Майка | Елена Драгаш | |
Константин XI Палеолог (на гръцки: Κωνσταντίνος ΙΑ' Δραγάσης Παλαιολόγος, на латински: Constantinus XI Palaeologus), наричан още Константин XI Драгаш, (8 февруари 1405 - 29 май 1453) е последният византийски император, управлявал Византия от 1449 до смъртта си през 1453 г.
Син е на император Мануил II Палеолог и Елена Драгаш, дъщеря на велбъждския владетел Константин Драгаш, която вероятно е внучка на българския Цар Иван Александър.
Биография [редактиране]
По византийска традиция му било позволено да приеме фамилията по майчина линия, т.к. в случая тя била достатъчно престижна, Константин предпочитал да се назовава с фамилията на майка си - Драгаш. Голяма част от детството си прекарал в Константинопол под наблюдението на родителите си. В периода на отсъствие на своя по-голям брат, който бил в Италия, Константин бил начело на Константинопол от 1437 до 1439 г.
До своето встъпване на престола Константин си спечелва уважението на ромеите като храбър деспот на Морея. Не блестял с образование, предпочитал книги с войнишки упражнения, бил избухлив, но имал здрав разум и дарбата да убеждава слушателите. Когато Йоан VIII Палеолог починал, Константин се намирал в Мистра. Неговият по-млад брат Димитър пръв се прибрал в Константинопол с надежда, че тронът му принадлежи, но него никой не го поддържал. Сам Константин бил провъзгласен за император в началото на януари в Мистра.
Управление [редактиране]
През март 1449 г. се прибрал в столицата и поел властта. В следващите години се заел да подготви града за отбрана в случай на обсада, искал помощ и съюз против турците на запад и се опитал да се примири с църковните борби против унията с католическата църква. Във всичко успял отчасти, но да постигне повече в неговото положение трудно било осъществимо.
На 5 април 1453 г. Константинопол е подложен на обсада от голяма османска войска на султан Мехмед II, стремяща се да превземе града и да ликвидира това, което е останало от Източната Римска империя, която днес историците наричат Византия. След 2 неуспешни щурма на 18 април и на 7 май, при третия щурм на 28 май 150 000-ната османска армия побеждава 7 000-те защитници на столицата. Градът е превзет и разорен от турците. След двудневно клане на 30 май турският султан влиза в „Св. София“ и заповядва базиликата да бъде обърната на джамия.
Последният византийски император Константин XI Палеолог загива в сражението с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве. Турците трудно го намират сред труповете на падналите защитници на Константинопол, като тялото му е разпознато по пурпурните ботуши със златни орли на тях. Главата на последния император е изпратена до дворовете на мюсюлманските владетели, като доказателство, че османците са превзели „града на царете“.
Това е краят на Византийската империя, условно приеман и за край на европейското средновековие. През същата година пада и управляваният от византийците последен български град, непокорен от турците - Несебър.
Константин XI Палеолог, в чиито вени е текла немалко българска кръв - и по майчина и по бащина линия, е канонизиран за светец. Според легендата Мехмед II предава тялото на оцелелите християни и им заповядва да го погребат подобаващо. Над неговият гроб е построена малката църква "Въведение Богородичнодо" [1]в кв. Вефа при акведукта на Валент в Цариград. Маслото за кандилото непрестанно горящо над гроба е плащала султанската хазна от 1453 до 1923 г. когато Турция е провъзгласена за република. Мястото и днес е дълбоко почитано от православните.
Вижте също [редактиране]
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. Моля, добавете oldid-номера на версията, от която е направен преводът! |
| Йоан VIII Палеолог | → | Византийски император (1449 – 1453) | → | -- |
| Теодор I Палеолог | → | Деспот на Морея (1443 – 1449) | → | Тома Палеолог |