Несебър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за черноморския град. За други със същото име вижте Месемврия (Бяло море).

Герб на Несебър
Несебър
България
Red pog.png
Несебър
Област Бургас
Red pog.png
Несебър
Общи данни
Население 13 746 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 31,852 km²
Надм. височина 30 m
Пощ. код 8230
Тел. код 0554
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 51500
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Несебър
Николай Димитров
(независим)
Адрес община
гр. Несебър
ул. „Еделвайс“ 10,
п.к. 8230
тел.: 0554/43-28-1,
факс: 0554/45-81-0,
secretar-nr@dir.bg

Несѐбър е град, разположен в Югоизточна България. Той се намира в Община Несебър, Област Бургас, в съседство на север с най-големия български черноморски курорт Слънчев бряг. Градът е административен център на община Несебър и е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години.

География[редактиране | edit source]

Община Несебър заема най-северната част от Черноморското крайбрежие на Бургаска област. На север граничи с общините Бяла и Долни Чифлик, на запад – с община Поморие, на изток — с Черно море.

Общината заема територия 420,4 кв.км, която обхваща 14 селища, от които 3 града - Несебър, Обзор и Свети Влас, и 11 села - с. Равда, с. Гюльовца, с. Оризаре, с. Тънково, с. Кошарица, с. Баня, с. Паницово, с. Раковсково, с. Приселци, с. Емона, с. Козница, както и туристическия комплекс Слънчев бряг.

В нейната територия се разграничават три зони: крайбрежна, равнинна и планинска. Климатът е умереноконтинентален. Водите - морски, подпочвени, речни. Почви – канелено-горски.

Подходящите природо–климатични условия и високата средногодишна температура са фактор, който формира отрасловата структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт. Плажните ресурси на общината са едни от най-големите на българското Черноморско крайбрежие и възлизат на 1500 дка с общ капацитет 140 хил. плажни места.

Значителната крайбрежна ивица и нейният разнообразен характер създават благоприятни условия за развитие на туризма. Те превръщат община Несебър в най-голямата туристическа агломерация на българското Черноморие. На нейната територия функционират 730 хотела и 2923 частни квартири с над 155 218 легла и 3537 заведения за обществено хранене.

Старият град е разположен на малък полуостров с дължина само 850 м и ширина 350 м, свързан със сушата чрез тесен провлак.

Климат[редактиране | edit source]

Климатични данни за Несебър
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни температури (°C) 3,0 4,5 6,0 11,0 16,5 21,5 24,5 25,0 20,5 16,0 11,0 5,5 13,8
Средни месечни валежи (mm) 39 34 30 38 45 45 33 26 24 39 51 45 449
Източник: Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 227.

История[редактиране | edit source]

Античност[редактиране | edit source]

Островът на Несебър — древният град Месeмбрия, наречен през късното средновековие Месембрия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричат "Мелсамбрия", което означава "град на Мелса", легендарният основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища — южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.[1]

В края на 6 век пр. н. е. пристигат първите гръцки заселници — по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър, и постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове, гимназион, театър. В града се развиват редица занаяти - основно обработка на метал.

Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 година пр. н. е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.

През 72 г. пр. н. е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през I век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия.

След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове - базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на св. София, така както е и в Константинопол.

Българско и византийско средновековие[редактиране | edit source]

Градът за пръв път става част от българската държава през 812 година, когато хан Крум го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват тук. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период, по време на царуването на цар Симеон Велики.

През XII и XIII в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р. Дунав. Строят се и се стенописват църквите “Св. Стефан” (XI в.) и “Св. Йоан Кръстител” (XI в.) - станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от ХIII-ХIV в.

В продължение на 62 години от 1201 до 1263 г. Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от Балкана, е трайно включен в пределите на Българската държава. Градът играе значителна роля в политическата история на България и Византия по това време, когато на трона са българските царе Калоян, Иван Асен II, Константин Тих. По това време са построени църквите “Св. Параскева (XIII в), “Св. Теодор” (XIV в), “Св. Архангели Михаил и Гавраил” (XIV в), имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др. градове.

След почти 40 години византийско владичество, Несебър отново влиза в пределите на българската държава през 1304 г. по времето на цар Теодор Светослав. Градът претърпява голям разцвет по времето на цар Иван Александър.

През 1366 г. Несебър е превзет от рицарите на граф Амедео ди Савоя и по-късно е преотстъпен на византийския император. Градът е нападнат и напълно разрушен от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на Османската империя става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол.

Османски период и Възраждане[редактиране | edit source]

През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са църкви, изписвани са икони.

Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до 18-19 век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането — типични представители на черноморската архитектура, като и много вятърни мелници, обществени бани и чешми.

Градът след Освобождението[редактиране | edit source]

Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Посткомунизъм[редактиране | edit source]

През ноември 2010 година, част от населението на града, протестира срещу решение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за премахване на няколко незаконни постройки. Едновременно с това е подета и подписка за изключването на Стария Несебър от списъка със световно културно наследство на ЮНЕСКО. В последствие подписката не е внесена до нито една официална институция.

Брой на населението[редактиране | edit source]

В следната таблица са посочени данните за населението на Несебър за дадената година и според съответната територия, която е заемал по това време, като данните могат да бъдат от преброявания (¹), приблизителна оценка (²) или статистически данни на съответните държавните институции (³).[2] Населението на Община Несебър наброява 22 348 души. [[1]]

Година Жители
1934 ¹ 2065
1946 ¹ 2286
1956 ¹ 2333
1965 ¹ 3976
1975 ¹ 6780
Година Жители
1985 ¹ 8224
1992 ¹ 8604
2000 ³ 6187
2001 ¹ 8677
2004 ³ 9360
Година Жители
2007 ³ 10 921
2009 ³ 11 626
2011 ¹ 10 143

Политика[редактиране | edit source]

Кметове от 1990 г[редактиране | edit source]

Николай Димитров е избран на местните избори през 2007 г. като независим кандидат, подкрепен от инициативен комитет. Изборите спечелва във втори тур, където успява получи 68,04 на сто от гласоподавателите и да победи пред Магдалена Мандулева.[3] На местните избори на 23 октомври 2011 година Николай Димитров спечели на втория тур с 60,38 на сто от гласоподавателите. Втори с 39,62 на сто остава кандидата на партия ГЕРБ Атанас Терзиев.[4]

Общински съвет[редактиране | edit source]

Според Закона за местното управление и местната администрация управлението на Община Несебър е със структура съставена от кмет и общински съвет от 21 съветници. Съставните населени места имат изборен кмет или кметски наместник. Общинският съвет приема основните наредби и правилници, които действат на територията на Община Бургас. Общинските съветници и кмета имат право на инициатива за внасяне на предложения. Обсъждането е в постоянните комисии на Общинския съвет и неговата сесия. Изпълнението на взетите решения от Общинския съвет се осъществява от общинската администрация. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2015 година. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 72,78 %, е следното:[4]

Общински съвет (2011–)
Партия/Коалиция Изборен резултат Получени гласове Места
МОРЕ 30,03 % 4012 7
ГЕРБ 18,69 % 2496 5
Български социалдемократи 14,41 % 1925 4
Либерален Съюз Несебър 9,10 % 1216 2
Политически клуб „Тракия 6,34 % 847 2
Ново начало и Синята Коалиция заедно с вас 5,97 % 798 1

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Несебър е побратимен с градовете: [5]

а договор за сътрудничество има с:

Култура и забележителности[редактиране | edit source]

Древният град Несебър
Ancient City of Nessebur*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Nesebar-oldtown-imagesfrombulgaria.jpg
Държава Флаг на България България
Тип Културно
Критерии iii, iv
Справка
Регион** България
Координати 42°39′30″ с. ш. 27°44′01″ и. д. / 42.658333° с. ш. 27.733611° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 1983  (7ма сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. В старата част на града е имало около 42 църкви, от които по-малко от половината са открити от археолозите и консервирани, а действаща в момента е само една. Другите по-запазени са превърнати в картинни галерии. Провлакът, свързващ старата част с новата, е дълъг около 400 метра. По средата на провлака се намира старата мелница на града, която не функционира като такава, а е само туристическа атракция. В началото на квартала, в новата част на Несебър, се намира истинската мелница на града, която сега е вградена в хотел.

В града са създадени и функционират следните музикални формации:

Музеи[редактиране | edit source]

В Несебър се намира забележителност №7 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз - Архитектурно-исторически резерват Старият Несебър с Археологически музей. Музей „Старинен Несебър“ включва:

  • Археологически музей Несебър;
  • Църквата Свети Стефан (Несебър);
  • Църквата Свети Спас (Несебър);
  • Етнографски музей Несебър - къща Москояни. Уреден е в стара възрожденска къща, строена през 1840 г. на южния бряг на полуострова. Къщата, която е типичен представител на несебърската жилищна архитектура от късния период на българското Възраждане, е била собственост на заможния търговец Панайот Москояни. Сградата е двуетажна. Приземният етаж е каменен, висок с двукрила врата. Горният жилищен етаж е еркерен и обшит с дъски. Той е с високи и много на брой прозорци с изглед към морето. Петте стаи на етажа са разположени около салон с дърворезбован таван, в средата украсен с звездовидна розета. Северните стаи, използвани и през зимата, са с камини.

Църкви[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

  • Крепостна стена
  • Мелница

Редовни събития[редактиране | edit source]

Ежегодни фестивали „Златна Месемврия“, Международен Арт фестивал "Съзвездия в Несебър", Международен детски фестивал „Слънце- Радост - Красота“, Международен фестивал на меда, провеждащ се в периода края на м. август - началото на м. септември, Национален поп-рок фестивал ПОП РОК ФЕСТ.

15 август, Успение Богородично – ден на град Несебър.

Обществени учреждения[редактиране | edit source]

В Несебър има Народно читалище "Яна Лъскова-1905", основано преди повече от век. Към него функционира общински театър.

  • Районно управление Полиция
  • Районен съд

Спорт[редактиране | edit source]

Основен местен футболен отбор е ПФК Несебър, който се състезава в Източната "Б" футболна група. Градският стадион на отбора e с 6000 зрители капацитет, терен с размери 100/50, и малко изкуствено игрище зад стадиона.

Личности[редактиране | edit source]

Родени

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. История на Несебър и региона, visitnessebar.org, видяно на 25 април 2012
  2. Справка за населението на град Несебър, НСИ, посетен на 22 май 2012 година
  3. ЦИК: Резултати от местните избори 2007 в Община Несебър, видяно на 2 март 2012
  4. а б ЦИК: Резултати от местните избори 2011 в Община Несебър, видяно на 2 март 2012
  5. Побратимени градове