Несебър

Древният град Несебър
Ancient City of Nessebur*
Световно наследство (ЮНЕСКО)
Държава	България
Тип	Културно
Критерии	iii, iv
Справка	217 на английски; на френски; на руски; на арабски; на китайски; на испански;
Регион**	България
Координати	42°39′30″ с. ш. 27°44′01″ и. д. / 42.658333° с. ш. 27.733611° и. д. (G)
	Регистрационна справка
Вписване	1983 (7ма Сесия)
	* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.; ** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

	Несебър
	Несебър
	42° с. ш. 27° и. д. / 42.65° с. ш. 27.733° и. д. (G) Координати: 42° с. ш. 27° и. д. / 42.65° с. ш. 27.733° и. д. (G)
Общи данни
Население	13 347 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	31,852 km²
Надм. височина	30 m
Пощ. код	8230
Тел. код	0554
МПС код	А (Б)
ЕКАТТЕ	51500
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община; - кмет	Несебър; Николай Димитров; (независим)
Адрес община
	гр. Несебър; ул. „Еделвайс“ 10,; п.к. 8230; тел.: 0554/43-28-1,; факс: 0554/45-81-0,; secretar-nr@dir.bg

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Несѐбър е град, разположен в Югоизточна България. Той се намира в Община Несебър, Област Бургас, в съседство на север с най-големия български черноморски курорт Слънчев бряг, а на юг в близост е град Поморие. Градът е административен център на община Несебър.

[редактиране] География

Община Несебър заема най-северната част от Черноморското крайбрежие на Бургаска област. На север граничи с общините Бяла и Долни Чифлик, на запад – с община Поморие, на изток - с Черно море. Значителната крайбрежна ивица и нейният разнообразен характер създават благоприятни условия за развитие на туризма.

Те превръщат община Несебър в най-голямата туристическа агломерация на Българското Черноморие. На нейната територия функционират 200 хотела с повече от 200 000 легла, 630 частни квартири с над 35 000 легла и 1000 заведения за обществено хранене.

[редактиране] История

Полуостровът на Несебър - древният град Месембрия, наречен през късното средновековие Месемврия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричали Мелсабрия, което означава "град на Мелса", легендарният основател на селището. Месабрия има две удобни пристанища - южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.

В края на 6 век пр. н. е. пристигат първите гръцки заселници - по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър.

Месабрия започва да сече собствени монети около 440 година пр. н. е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.

През 72 г. пр. н. е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през 1 век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на черноморското крайбрежие на римска Тракия.

Градът за пръв път става част от българската държава през 812 година, когато хан Крум го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват тук. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период, по време на царуването на цар Симеон Велики.

След почти 40 години византийско владичество, Несебър отново влиза в пределите на българската държава през 1304 г. по времето на цар Теодор Светослав. Градът претърпява голям разцвет по времето на цар Иван Александър.

През 1366 г. градът е превзет от рицарите на граф Амедео ди Савоя и по-късно е преотстъпен на византийския император. Градът е нападнат от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на османската империя става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол.

През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са църкви, изписвани са икони.

Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до 18-19 век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането - типични представители на черноморската архитектура, като и много вятърни мелници, обществени бани и чешми.

Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. Археологическият музей представя богата сбирка експонати от Античността, Средновековието и Възраждането.

Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

[редактиране] Протести срещу ЮНЕСКО

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

През ноември 2010 година, част от населението на града, протестира срещу решение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за премахване на няколко незаконни постройки. Едновременно с това е подета и подписка за изключването на Старият Несебър от списъка със световно културно наследство на ЮНЕСКО. В последствие подписката не е внесена до нито една официална институция.

[редактиране] Култура

В старата част на града има около 42 църкви, от които по-малко от половината са открити от археолозите и консервирани, а действаща в момента е само една. Другите по-запазени са превърнати в картинни галерии. Провлакът, свързващ старата част с новата, е дълъг около 400 метра. По средата на провлака се намира старата мелница на града, която не функционира като такава, а е само туристическа атракция. В началото на квартала, в новата част на Несебър, се намира истинската мелница на града, която за съжаление сега е вградена в хотел.

[редактиране] Музеи

Църквата „Христос Пантократор“, 13 век

Църквата „Свети Йоан Кръстител“, 11 век

Църквата „Свети Йоан Алитургет“

В Несебър се намира забележителност №7 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз - Архитектурно-исторически резерват с Археологически музей

Музей „Старинен Несебър“

[редактиране] Църкви

„Света София“ (Старата митрополия), развалини на църква от 4 век
„Света Богородица Елеуса“, църква от 6 век
„Свети Стефан“ (Новата митрополия), църква от 10 век
„Свети Йоан Кръстител“, църква от 11 век
„Свети Димитър“, църква от 11 век
„Свети архангели Михаил и Гавраил“, църква от 13 век
„Света Параскева“, църква от 13 век
„Христос Пантократор“, църква от 13 век
„Свети Теодор“, църква от 13 век
„Свети Йоан Алитургет“, църква от 14 век
„Свето Възнесение Господне“("Свети Спас"), църква от 17 век
„Свети Климент“, църква от 17 век
„Света Богородица“ ("Успение Богородично") - действаща църква от 1873 г.

[редактиране] Редовни събития

Ежегодни фестивали „Месембрия“ , „Слънце, радост", "Фестивал на меда" провеждащ се в началото на септември.

[редактиране] Обществени институции

В Несебър има читалище, което в края на 2005 година празнува 100-годишен юбилей, а към него функционира общински театър.

Районно управление Полиция
Районен съд

[редактиране] Спорт

Местен футболен отбор е ПФК Несебър, който се състезава в Източната "Б" футболна група. Градският стадион на отбора e с 6000 зрители капацитет, терен с размери 100/50, и малко изкуствено игрище зад стадиона.