Грамада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Грамада.

Грамада
България
Red pog.png
Грамада
Област Видин
Red pog.png
Грамада
Общи данни
Население 1 498 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 1 454 (НСИ)
Землище 65,807 km²
Надм. височина 240 m
Пощ. код 3830
Тел. код 09337
МПС код ВН (Вд)
ЕКАТТЕ 17645
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Грамада
Николай Гергов
(НДСВ)

Грама̀да е град, разположен в Северозападна България. Той е административен център на община Грамада, област Видин.

География[редактиране | edit source]

Община Грамада е разположена в Северозападната част на България, в централната част на област Видин. Граничи с общините Кула, Макреш, Димово и Видин. Състои се от 8 населени места- гр.Грамада и селата Тошевци, Бранковци, Медешевци, Милчина лъка, Бояново, Водна и Срацимирово. Територията на общината е 184.443 дка. Относителният дял спрямо територията на област Видин е 6%.Средната надморска височина е 210м. Общият селскостопански фонд е 136 664 дка. Горската територия- 37 985 дка

История[редактиране | edit source]

Според разкази на стари хора, пашата в с.Грамада /днешния гр. Грамада/ имал трима сина - единият се казвал Урбаба, вторият- Бранко, а на третия името не е известно. Когато пораснали и били вече женени, Урбаба идва и се настанява на землището на с.Тошевци, а Бранко на землището на днешното с.Бранковци.

Религии[редактиране | edit source]

Политика[редактиране | edit source]

  • 2006 г. - извънредни избори за кмет, след отстраняването на Веса Микова с решение на Върховния съд. Печели кандидатът на НДСВ Николай Любенов на 26.02.2006 г. с над 60 % от гласовете. Любенов е подкрепен от НДСВ и ОБТ, а предишният кмет Веса Микова - от БСП, БСД, БЗНС-НС и ДПС. Управлението на Микова ще се запомни, освен с отстраняването и от съда (за първи път в историята на община Грамада е отстранен кмет), с привлечените мащабни инвестиции за няколко милиона лева и с успешното кандидатстване по проекти.
  • 2003 — Веса Микова (Българска социалдемокрация) печели на втори тур с 52% срещу Нешо Нейков (БСП).
  • 1999 — Нешо Нейков (БСП) печели на втори тур с 51% срещу Димитър Миков (независим).
  • 1995 — Нешо Нейков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 66% срещу Андрей Андреев (Народен съюз).

Икономика[редактиране | edit source]

Обществени институции[редактиране | edit source]

Забележителности[редактиране | edit source]

Паметник на Мико Нинов, разположен в центъра на града.

Каменни чутури - големи камъни с дупка в средата, много на брой. Има екопътека. Чутурите е природен феномен. Те заемат площ около 500 дка и наподобяват гора, изсечена на 50-60 см над земята. Това са вкаменелости, разхвърляни в безпорядък на разстояние от 2-3 до 10 и повече метра. Средната им дебелина е около 50 см в диаметър, но има и двойно по-големи. Всичките имат форма на прерязано дърво и отвор в средата, който продължава до основата им. В някои от тях са намерени въглени, което потвърждава предположението, че може би това са останки от „вкаменена гора”, но никъде направените разкопки не са установили наличието на корени. Чутурите са от плътна варовикова маса, примесена с кремъчни и кристални частици. Външната им част е неравна, като по цвят и форма наподобява кората на дърво. Техният произход и досега остава забулен в тайна.

Местността "Чутурите" е с площ 18-20 дка. и представлява ниско изсечена вкаменена гора. Чуторите са обявени за природна забележителност (Заповед № 37/11.01.1968 г.) на Министерството на горите и горската промишленост. Една от целите на настоящия проект е тази "каменна гора" да се реставрира, като се превърне в малък парк и да се запази и съхрани за идните поколения, а така също и опазване местообитания на застрашени, уязвими и редки растителни видове.

Изграденият 700 метров път, водещ към природната забележителност следва съществуваща пътека. В някои участъци тя е разширена и подравнена, а така също и почистена от изсъхнали дървета и прораснали храсти. Предпазен парапет за безопасно преминаване и три броя малки дървени мостове са построени за пресичане на реката. На определени места по трасето са изградени заслони с огнища и пейки за почивка, съобразени с изискванията за безопасност на използващите ги хора.Трасето е маркирано с табели и указателни знаци. Съществуващата пътека в някой участъци е подравнена и уширена, както и почистена от изсъхнали дървета и прораснали храсти. На едно място е изграден предпазен парапет за безопасно преминаване в този участък. За пресичане на реката са изградени три броя малки дървени мостове. На определени места по трасето са изградени заслони с огнища и пейки за почивка. Трасето е маркирано с табели и указателни знаци.

Преобладаващия материал на изградените съоръжения по протежение на пътеката е дърво. Пътят до местността „Чутурите” предоставя възможност за наблюдение на интересни природни образувания и редки растителни и животински видове. За всички градски жители от близки и по-далечни градове, вкаменената гора „Чутурите” предлага релаксираща еднодневна разходка сред екологично чистата и недотам позната красива природа на Грамада, част от туристическа дестинация Видин - Грамада - езеро Рабиша - Белогарадчик. При изучаване топонимията на село Грамада между другите названия видно място заема местността “Чутурите”.

На източната окрайнина на Маренска махала, осеяна с камъни от разна големина и форма, лежи една местност, която носи странното име "Чутурите“. Тази местност обхваща едно пространство от около 18-20 декара земна площ, която се заключава: на север до южния стръмен и скалист бряг на реката, на изток-до местността “Кленя”- един стръмен и широк дол, който води от юг към север и се открива в дола на грамадската река, а на юг и запад граничи с постройките на ТКЗС стопанство /кошари, сгради и др./

Самата местност съставлява продължение на околния равнинен терен, върху който са разположени сградите на земеделското стопанство, южната половина на селото и голяма част от селските ниви. Целият този дял земя има общ наклон от юг към север, където протича реката, а самото място на “Чутурите” изглежда длаоб хлътнало и от него почва началото си стръмен дол към реката – Нешков дол.

Като се погледнат от далеч и от страни Чутурите правят впечатление на ниско изсечена гора, на височена 50-60 см. над земята. Едва като се навлезе в Чутурите, човек вижда, че това не е жива гора, каменна такава.

Едни от вкаменелостите са съвършенно дабре запазени /цялостни/, други са доста пострадали от атмосферното влияние и от пакостната ръка на човека. Много от тия вкаменелости са отнесени в селото за стопански нужди.

С особено внимание и предпазливост бяха извадени на земята заедно с корените няколко от тия вкаменелости. По всички вкаменени бутури личат ясно местата на по няколко корени, които да следват от дънера към земята. Общо взето всички изкъртени из земята бутури се указаха всадени в тънък пласт чернозем, под който и около който има само напукан варовик, чиито междини са изпълнени с тънак пласт хумус, без никакве следи от пясък /льос/ или чакъл. Ако се приеме, че Чутурите представляват вкаменена праисторическа девствена гора, цялото пространство на Чутурите, което е било обрасло с вековна гора, ще да е било заляно с вода и засипано след това до известна дълбочина със земя – и всичко това е причинило смъртта и после вкаменяването на дърветата под земята.

Присъствието пък на въглен в някои бутури допуска предположението за някой стихиен пожар, а също така пръстта да е трансформираното дървесно органическо вещество, какъвто е продуктът от всяко гниене.

Не би могло да се изключи и хипотезата това явление да е от жертвите на Ледниковия период на земята.

Театри[редактиране | edit source]

Музеи[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Язовир „Фарафун“, на около 1,5 км черен път от Грамада. Предлага спортен риболов.

Външни препратки[редактиране | edit source]