Област Видин

Област Видин
Област Видин на картата на България
Общи данни
Държава	България
Район за планиране	Северозападен
Областен център	Видин
Площ	3 032,9 км²
Население	101 018 (2011)
Гъстота	33,3 души/км²
МПС код	ВН
Брой общини	11
Интернет страница	www.vidin.government.bg
Карта
Административно деление на областта

Област Видин е една от 28-те области на България. Заема площ от 3 032.9 км² и има население 99 016 души (по експресни данни от преоброяване 2011), което я прави най-малко населената област в България. Административен център е град Видин.

Списък на населените места в Област Видин

В Област Видин има 141 селища, от които 7 града. Гъстотата на селищната мрежа е 4,6 селища/100 km².

Община Белоградчик

Белоградчик, Боровица, Вещица, Върба, Гранитово, Граничак, Дъбравка, Крачимир, Ошане, Праужда, Пролазница, Рабиша, Раяновци, Салаш, Сливовник, Стакевци, Струиндол, Чифлик

Община Бойница

Бойница, Бориловец, Градсковски колиби, Халовски колиби, Каниц, Периловец, Раброво, Шипикова махала, Шишенци

Община Брегово

Балей, Брегово, Връв, Гъмзово, Делейна, Калина, Косово, Куделин, Ракитница, Тияновци

Община Видин

Акациево, Антимово, Бела Рада, Ботево, Буковец, Видин, Войница, Въртоп, Гайтанци, Генерал Мариново, Гомотарци, Градец, Динковица, Долни Бошняк, Дружба, Дунавци, Жеглица, Ивановци, Иново, Каленик, Капитановци, Кошава, Кутово, Майор Узуново, Новоселци, Пешаково, Плакудер, Покрайна, Рупци, Цар Симеоново, Синаговци, Слана бара, Сланотрън, Търняне

Община Грамада

Бояново, Бранковци, Водна, Грамада, Медешевци, Милчина лъка, Срацимирово, Тошевци

Община Димово

Арчар, Бела, Владиченци, Воднянци, Върбовчец, Орешец, Димово, Дълго поле, Държаница, Извор, Карбинци, Кладоруб, Костичовци, Лагошевци, Мали Дреновец, Медовница, Гара Орешец, Острокапци, Септемврийци, Скомля, Шипот, Яньовец, Ярловица

Община Кула

Големаново, Извор махала, Коста Перчево, Кула, Полетковци, Старопатица, Тополовец, Цар-Петрово, Чичил

Община Макреш

Вълчек, Киреево, Макреш, Подгоре, Раковица, Толовица, Цар Шишманово

Община Ново село

Винарово, Неговановци, Ново село, Флорентин, Ясен

Община Ружинци

Бело поле (Област Видин), Гюргич, Динково, Дражинци, Дреновец, Плешивец, Роглец, Ружинци, Тополовец, Черно поле

Община Чупрене

Бостаните, Върбово, Горни Лом, Долни Лом, Протопопинци, Репляна, Средогрив, Търговище, Чупрене

Население

Преброяване на населението 2011 (НСИ) окончателни данни за броя на населението: 101 018

Преброяване на населението 2001 (НСИ):

Брой на населението (2001): 130 094 / 130 074

Брой на населението (2011): 101 018 / 95 126

Етноси в област Видин (2011)
Етническа група			процент
българи			91.3%
цигани			7.7%
други и неопределени			1.0%

Етническа група (2011):

Българи: 86 802 ( 91,25 % ),
цигани: 7 282 ( 7,66 % ), други: 1 042 ( 1,10 % )

Религии в област Видин (2011)
Религиозна група			процент
православни			84.2%
други и неопределени			15.8%

Вероизповедание (2011):

Самоопределили се: 83 435 души:

Православни: 70 224 ( 84,17 % ),
други: 13 211 ( 15,83 % )

Демография на населението
Година	Раждаемост	Смъртност	Естествен прираст
2010	7,8‰	22,4‰	-14,6‰
2009	7,8‰	21,5‰	-13,7‰
2008	7,3‰	21,8‰	-14,5‰
2007	7,1‰	21,8‰	-14,7‰
2006	7,4‰	22,4‰	-15,0‰
2005	7,5‰	22,5‰	-15,0‰
2004	7,4‰	20,9‰	-13,5‰

Брой, прираст и структура

Област Видин е областта с най-малко жители в България. Тя е и третата най-рядко населена област (40 души/km²) след Софийска област и Област Ловеч. Населението е много неравномерно разпределено в рамките на самата област. 49% от жителите живеят в град Видин, 63% - в Община Видин и 78% - в четирите крайдунавски общини (Брегово, Ново село, Видин и Димово). В останалите 7 общини живеят едва около 27 000 души.

Средната гъстота на населението е 40 души/km², значитело по-ниска от средната за страната.

От 60-те години на 20 век населението на Област Видин бързо намалява. Това се дължи на емиграцията, главно към София, и на застаряването на населението и свързаните с него ниска раждаемост и висока смъртност. В селски общини като Чупрене, Бойница и Ружинци смъртността достига до 30‰, а раждаемостта е около 5‰. Във всички общини естественият прираст е отрицателен. В последните години на 20 век емиграцията от областта се компенсира от преселването в нея на възрастни хора от София и други големи градове. Подобна миграция се наблюдава и от градовете към селата в рамките на самата област.

Градското население в областта е 64%. По-голям от средния е делът на градското население в общините Видин (81%), Белоградчик (77%), Грамада (72%) и Кула (68%), а по-нисък - в общините Брегово (44%) и Димово (29%). В останалите 5 общини цялото население живее в села.

Населено място	Община	Предполагаемо население през 2007
Акациево	Видин	115
Антимово	Видин	666
Арчар	Димово	2860
Балей	Брегово	486
Бела	Димово	117
Бела Рада	Видин	605
Бело поле	Ружинци	898
Белоградчик	Белоградчик	6002
Бойница	Бойница	599
Бориловец	Бойница	272
Боровица	Белоградчик	168
Бостаните	Чупрене	0
Ботево	Видин	66
Бояново	Грамада	12
Бранковци	Грамада	170
Брегово	Брегово	2865
Буковец	Видин	801
Вещица	Белоградчик	67
Видин	Видин	59458
Винарово	Ново село	895
Владиченци	Димово	98
Водна	Грамада	84
Воднянци	Димово	261
Войница	Видин	124
Връв	Брегово	430
Вълчек	Макреш	499
Върба	Белоградчик	26
Върбово	Чупрене	138
Върбовчец	Димово	99
Въртоп	Видин	102
Гайтанци	Видин	107
Гара Орешец	Димово	897
Генерал Мариново	Видин	162
Големаново	Кула	153
Гомотарци	Видин	865
Горни Лом	Чупрене	804
Градец	Видин	1599
Градсковски колиби	Бойница	61
Грамада	Грамада	1755
Гранитово	Белоградчик	82
Граничак	Белоградчик	20
Гъмзово	Брегово	813
Гюргич	Ружинци	277
Делейна	Брегово	357
Димово	Димово	1396
Динковица	Видин	152
Динково	Ружинци	160
Долни Бошняк	Видин	100
Долни Лом	Чупрене	242
Дражинци	Ружинци	229
Дреновец	Ружинци	1625
Дружба	Видин	223
Дунавци	Видин	2800
Дъбравка	Белоградчик	91
Дълго поле	Димово	27
Държаница	Димово	120
Жеглица	Видин	193
Ивановци	Видин	102
Извор	Димово	304
Извор махала	Кула	134
Иново	Видин	742
Каленик	Видин	306
Калина	Брегово	37
Каниц	Бойница	19
Капитановци	Видин	1215
Карбинци	Димово	226
Киреево	Макреш	280
Кладоруб	Димово	54
Косово	Брегово	483
Коста Перчево	Кула	140
Костичовци	Димово	97
Кошава	Видин	478
Крачимир	Белоградчик	33
Куделин	Брегово	406
Кула	Кула	3833
Кутово	Видин	945
Лагошевци	Димово	98
Майор Узуново	Видин	348
Макреш	Макреш	499
Мали Дреновец	Димово	82
Медешевци	Грамада	85
Медовница	Димово	291
Милчина лъка	Грамада	67
Неговановци	Ново село	730
Ново село	Ново село	1191
Новоселци	Видин	836
Орешец	Димово	5
Острокапци	Димово	111
Ошане	Белоградчик	78
Периловец	Бойница	84
Пешаково	Видин	96
Плакудер	Видин	90
Плешивец	Ружинци	264
Подгоре	Макреш	277
Покрайна	Видин	1425
Полетковци	Кула	51
Праужда	Белоградчик	99
Пролазница	Белоградчик	16
Протопопинци	Чупрене	72
Рабиша	Белоградчик	344
Раброво	Бойница	487
Ракитница	Брегово	520
Раковица	Макреш	642
Раяновци	Белоградчик	142
Репляна	Чупрене	212
Роглец	Ружинци	32
Ружинци	Ружинци	974
Рупци	Видин	152
Салаш	Белоградчик	238
Септемврийци	Димово	271
Синаговци	Видин	424
Скомля	Димово	31
Слана бара	Видин	523
Сланотрън	Видин	625
Сливовник	Белоградчик	29
Срацимирово	Грамада	45
Средогрив	Чупрене	155
Стакевци	Белоградчик	237
Старопатица	Кула	417
Струиндол	Белоградчик	28
Тияновци	Брегово	173
Толовица	Макреш	64
Тополовец	Кула	388
Тополовец	Ружинци	264
Тошевци	Грамада	215
Търговище	Чупрене	156
Търняне	Видин	163
Флорентин	Ново село	421
Цар Симеоново	Видин	123
Цар Шишманово	Макреш	167
Цар-Петрово	Кула	368
Черно поле	Ружинци	308
Чифлик	Белоградчик	124
Чичил	Кула	112
Чупрене	Чупрене	601
Шипикова махала	Бойница	7
Шипот	Димово	66
Шишенци	Бойница	157
Яньовец	Димово	33
Ярловица	Димово	120
Ясен	Ново село	294

Физическа география

Географско положение

Област Видин е разположена в северозападния край на България на площ 3 032,9 km². Размерите ѝ са около 90 km в направление север-юг и 50 km в направление изток-запад. Най-северна точка е устието на река Тимок (44°13′ с. ш. 22°40′ и. д.44.216667° с. ш. 22.666667° и. д. 44.216667, 22.666667), която е и най-северната точка на България. Другите крайни точки на областта са в рида Връшка чука на запад (43°49′ с. ш. 22°22′ и. д.43.816667° с. ш. 22.366667° и. д. 43.816667, 22.366667), билото на Стара планина на юг (43°23′ с. ш. 22°44′ и. д.43.383333° с. ш. 22.733333° и. д. 43.383333, 22.733333) и околностите на село Динково на изток (43°42′ с. ш. 23°03′ и. д.43.7° с. ш. 23.05° и. д. 43.7, 23.05).

На югоизток Област Видин граничи с Област Монтана, на североизток - с Румъния, като границата преминава по река Дунав, а на запад - със Сърбия, като по-голямата част от границата минава по главния старопланински вододел, а участък от около 15 km - по долното течение на река Тимок до вливането ѝ в Дунав. По държавната граница има три контролно-пропускателни пункта - в прохода Връшка чука и при Брегово към Сърбия и при ферибота Видин-Калафат към Румъния.

Релеф

Областта включва четири основни морфографски зони, като средната надморска височина нараства от североизток на югозапад. Непосредствено до река Дунав се намират крайбрежните Видинска и Арчаро-орсойска низина, които имат средна надморска височина 20-30 m и предимно алувиално-ливадни почви. Основната част от територията на областта попада в Дунавската равнина с преобладаващо черноземни почви. Тя има средна надморска височина 150-200 m и достига на югозапад до склоновете на предбалканските ридове.

Между Дунавската равнина и същинска Стара планина се намира най-западната част на Предбалкана. Той заема ивица с ширина 10-20 km разположена в направление северозапад-югоизток. Включва ридовете Връшка чука и Белоградчишки венец и долините на протичащите там реки. В Предбалкана почвите са предимно сиви горски. Районът е известен с характерните денудирани антиклинали и скални образувания като Белоградчишките скали. Югозападно от Салашко-превалското понижение се намира западният дял на Стара планина. В Област Видин се намира и неговата най-висока точка - връх Миджур (2168 m). Почвите са кафяви горски, по билните части - планинско-ливадни. Планината се пресича от два високи прохода, Белоградчишкият проход и Свети Никола, които в наши дни не се използват, заради трудната си достъпност и липсата на контролно-пропускателни пунктове на българо-сръбската граница.

Води

Цялата територия на Област Видин се намира във водосборния басейн на река Дунав. Въпреки че преминават само по границата на областта, тя е единствената плавателна река в България, а водите ѝ се използват за напояване в крайбрежните низини. Втора по големина река е Тимок, 15 km от долното течение на която служи за граница между България и Сърбия, като в този участък няма значителни притоци. Третата по големина река е Лом, която извира под връх Миджур, преминава през югозападната част на областта и я напуска при село Динково. Сред реките в нейния водосборен басейн са Стакевска и Чупренска река. Притоци на Дунав, намиращи се изцяло в Област Видин са Арчар, Видбол, Войнишка река, Делейнска река.

Най-голямото естествено езеро в Област Видин и най-голямото вътрешно езеро в страната - Рабишкото. В миналото низините край река Дунав са били силно заблатени, но в средата на 20 век са изкуствено отводнени, за да се ограничи разпространението на маларията и земите да се използват за земеделие. По-големи язовири в областта са Дреновец, Полетковци, Делейна.

Климат

Климатът в Област Видин е умерен континентален, планински в по-високите части на Стара планина. Средните юлски температури са около 20°C, а средните януарски - около 0°C, като температурите са по-ниски с нарастване на надморската височина. Годишното количество на валежите е 500-600 mm в равнините до 1000-1200 mm във високите части на Стара планина. През лятото преобладават северозападните ветрове, а през зимата - североизточните.

Флора и фауна

В равнинните части на Област Видин повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Повечето гори се намират в Предбалкана и Стара планина. Те са предимно широколистни от дъб, бук и ясен, в по-ниските части от габър, а в по-високите - иглолистни гори от обикновен смърч, ела и бор.

Опазване на околната среда

В Област Видин се намира един от 16-те биосферни резервати в България - Чупрене.

История

Древност

В пещерата Козарника на територията на Област Видин са открити едни от първите следи от хора в Европа. Предполага се, че възрастта им е 1,4 милиона години и са оставени от представители на вида Homo erectus. Пещерата продължава да се обитава до края на палеолита около 34 хилядолетие пр.н.е. Значително по-късни находки от бронзовата епоха (3000-1200 пр.н.е.) са открити в пещерата Магура.

Както в по-голямата част от Балканския полуостров, желязната епоха започва около 1200 пр.н.е. и се свързва с миграциите на индоевропейски народи от групата на траките. Към 5 век пр.н.е. територията на областта вероятно е под контрола на трибалите, които през 339 пр.н.е. отблъскват македонските войски на Филип II. През 335 пр.н.е. Александър Македонски им нанася поражение, но те запазват силата си и през следващите столетия нападат римската провинция Македония. През 3 век през областта преминават групи келти, като някои от тях се установяват трайно. Едно от келтските селища е град Дунония на река Дунав, днешният Видин.

Територията на Област Видин е завладяна от Римската република през 30-28 пр.н.е., през 15 е включена в новообразуваната провинция Мизия, а след разделянето ѝ през 86 - в Горна Мизия. Римляните създават свои военни гарнизони, главно по течението на река Дунав, която е външна граница на Империята. Основен център е град Рациария, близо до днешното село Арчар. До днес са запазени и римски укрепления при град Белоградчик, началният етап от изграждането на Белоградчишката крепост. Римляните строят и пътя Виа Траяна, свързващ Рациария със Сердика и Тракия. След изтеглянето на римляните от провинция Дакия през 272 голяма част от тамошното романизирано население се преселва в Мизия. Днешната Област Видин е включена в новообразуваната провинция Крайречна Дакия, столица на която става Рациария. При разделянето на Империята в края на 4 век областта остава в Източната Римска империя.

Средновековие

Тъй като областта е разположена на границата на Римската империя, още от 3 век е подложена на нашествия на различни народи - язиги, гепиди, вестготи, хуни, остготи, българи, славяни, авари. В средата на 6 век император Юстиниан I прави опит да спре нашествията, като възстановява стари крепости по северната граница и строи нови. Сред тях е Кастра Мартис, край днешния град Кула.

През по-голямата част от 7 век територията на Област Видин е в сферата на влияние на Аварския хаганат. В края на века или в началото на следващия е завладяна от Първата българска държава. Възможно е това да става при войната с Аварския хаганат през 691-693. Според Васил Златарски, Тимошко е включено в състава на България при управлението на хан Тервел (700-721). През 10 век е усилена Видинската крепост, която получава водеща роля в региона. Предполага се, че при управлението на Комитопулите Видин е управляван от най-малкия брат, бъдещият цар Самуил. Градът е превзет от император Василий II през 1002 след осеммесечна обсада.

През 13 век Видин става център на Видинското деспотство, васално на царете в Търново, което в определени периоди достига до река Искър на изток и включва басейна на Нишава на юг. В края на века деспот става Шишман, потомци на когото са последните владетели на Втората българска държава. Синът му Михаил Шишман първоначално управлява във Видин, а след това е избран за български цар. Вторият син на Шишман, Белаур, също е деспот на Видин и подкрепя своя племенник Иван Стефан срещу ловешкия деспот Иван Александър, който му отнема трона. Самият Иван Александър е внук на деспот Шишман по майчина линия.

След като утвърждава властта си и отстранява Белаур, след женитбата си с еврейката Сара- приела християнското име Теодора и раждането на Иван Шишман, около 1356 Иван Александър променя реда на престолонаследието в полза на "багрянородения" Иван Шишман и създава Видинско царство под властта на родения от първата му съпруга Теодора Бесараб син Иван Срацимир, с което си действие създава условия за отслабване на Българската държава и улеснява падането ѝ под властта на османските завоеватели. През 1365 унгарският крал Лайош I завладява царството и пленява Иван Срацимир. Областта остава под унгарска власт до 1369. През 1388 Иван Срацимир се признава за васал на Османската империя и във Видин се установява османски гарнизон. През 1396 император Сигизмунд предприема поход на Балканите и през пролетта достига Видин. Иван Срацимир преминава на негова страна, но след победата на османците при Никопол султан Баязид превзема Видин и завладява Видинското царство.

През 1407 синът на Иван Срацимир Константин, с помощта на влашкия княз Мирчо I, успява да си върне част от земите на баща си. Той успява да ги задържи до 1413 (според някои изследователи - до 1418), след което там трайно се установява османската власт. Видин е превземан за кратко и при похода на Сигизмунд през 1425 и походите на Владислав III през 1442-1444.

Османско управление

Видин през Османско владичество е било един от най-важните градове в Балканите. Бидин до 1846 г.беше сварзан санджак на Румелиѝски санджак. след 1846 г. Манастърски вилает.

1801-1802 г.Построена Джамията на Осман Пазвантоглу. сега се паметник на историческото наследство.Тази джамия е единствения мюсюлмански храм в целия свят, чието минаре се украсява с обърнато стилизирано сърце, а не със символа на исляма- полумесец. Във Видин има и останки от двореца-сарая на Осман Пазвантоглу. Има за Видин и османотурски епос. Оригиналното име му е Destan-ı Muharebe-i Vidin. разказва се за войните Кримска война и блияанието за Балканите. прилича и на епоса за Силистра и епоса за Плевен.

Икономика

Транспорт

През територията на Област Видин преминава Европейски път E79, съвпадащ в този участък с Републикански път I-1. Той пресича областта от север на юг, преминавайки през Ружинци, Димово и Дунавци и завършвайки във Видин. Преминаването на Европейски път E79 през река Дунав се осъществява чрез ферибота Видин-Калафат, като в процес на изграждане е и мост над реката, втори по границата между България и Румъния (вижте Мост Видин-Калафат). В областта се намират и Републикански път II-12 (Видин-Брегово) и Републикански път II-14 (Видин-Кула-Връшка чука), както и началният участък на Републикански път II-11 (Дунавци-Арчар-Лом, продължаващ край река Дунав до Никопол). Останалите пътища са с местно значение.

Железопътните линии в Област Видин са Брусарци-Гара Орешец-Видин и нейното удължение Видин-Кошава. Линията Брусаци-Видин е свързана с румънската железопътна инфраструктура с ферибота Видин-Калафат. Очаква се, че изграждането на моста Видин-Калафат ще увеличи значението на линията.

Пристанището на град Видин е първото в българския участък на река Дунав. Сред основните му функции е обслужването на редовната ро-ро линия до град Пасау.

До края на 80-те години на 20 век край Видин функционира гражданско летище, но днес то е затворено.

Полезни изкопаеми

Областта е бедна на полезни изкопаеми. С най-голямо значение е находището на гипс в Кошава (90% от запасите в България). Има разкрити запаси на черни въглища в Белоградчик, но са в ограничено количество и са без стопанско значение. В промишлени количества са находищата на чакъли и пясъци около река Дунав. Край Ново село има каменна кариера за варовик, която вече не се разработва.

Външни препратки

• Официален сайт на Областната администрация, Видин