Област Видин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Област Видин
Област Видин на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране БългарияСеверозападен
Областен център Видин
Площ 3 032,9 km²
Население (2011) 101 018 души
33,3 души/km²
Общини 11
Пощенски код 3700-3999
МПС код BH
Официален сайт vidin.government.bg
Административно деление на областта
Област Видин в Общомедия
Релефна карта

Област Видин е област в България. Заема площ от 3 032.9 км2 и има население 99 016 души (по експресни данни от преброяване 2011)[1], което я прави най-слабо населената област в България. Административен център е град Видин. Пощенските кодове разпределени за населените места в област Видин започват от 3700 (за град Видин) до п.к. 3999.

Населени места[редактиране | edit source]

В Област Видин има 141 селища, от които 7 града. Гъстотата на селищната мрежа е 4,6 селища / 100 km².

Община Белоградчик[редактиране | edit source]

Белоградчик, Боровица, Вещица, Върба, Гранитово, Граничак, Дъбравка, Крачимир, Ошане, Праужда, Пролазница, Рабиша, Раяновци, Салаш, Сливовник, Стакевци, Струиндол, Чифлик

Община Бойница[редактиране | edit source]

Бойница, Бориловец, Градсковски колиби, Драгичеви колиби, Каниц, Периловец, Раброво, Шипикова махала, Шишенци

Община Брегово[редактиране | edit source]

Балей, Брегово, Връв, Гъмзово, Делейна, Калина, Косово, Куделин, Ракитница, Тияновци

Община Видин[редактиране | edit source]

Акациево, Антимово, Бела Рада, Ботево, Буковец, Видин, Войница, Въртоп, Гайтанци, Генерал Мариново, Гомотарци, Градец, Динковица, Долни Бошняк, Дружба, Дунавци, Жеглица, Ивановци, Иново, Каленик, Капитановци, Кошава, Кутово, Майор Узуново, Новоселци, Пешаково, Плакудер, Покрайна, Рупци, Синаговци, Слана бара, Сланотрън, Търняне, Цар Симеоново

Община Грамада[редактиране | edit source]

Бояново, Бранковци, Водна, Грамада, Медешевци, Милчина лъка, Срацимирово, Тошевци

Община Димово[редактиране | edit source]

Арчар, Бела, Владиченци, Воднянци, Върбовчец, Гара Орешец, Димово, Дълго поле, Държаница, Извор, Карбинци, Кладоруб, Костичовци, Лагошевци, Мали Дреновец, Медовница, Орешец, Острокапци, Септемврийци, Скомля, Шипот, Яньовец, Ярловица

Община Кула[редактиране | edit source]

Големаново, Извор махала, Коста Перчево, Кула, Полетковци, Старопатица, Тополовец, Цар-Петрово, Чичил

Община Макреш[редактиране | edit source]

Вълчек, Киреево, Макреш, Подгоре, Раковица, Толовица, Цар Шишманово

Община Ново село[редактиране | edit source]

Винарово, Неговановци, Ново село, Флорентин, Ясен

Община Ружинци[редактиране | edit source]

Бело поле, Гюргич, Динково, Дражинци, Дреновец, Плешивец, Роглец, Ружинци, Тополовец, Черно поле

Община Чупрене[редактиране | edit source]

Бостаните, Върбово, Горни Лом, Долни Лом, Протопопинци, Репляна, Средогрив, Търговище, Чупрене

Население[редактиране | edit source]

Преброяване на населението 2011 (НСИ) окончателни данни за броя на населението: 101 018[2]

Преброяване на населението 2001 (НСИ):

Брой на населението (2001): 130 094 / 130 074

Брой на населението (2011): 101 018 / 95 126

Етноси в област Видин (2011)
Етническа група процент
Българи
  
91.3%
Цигани
  
7.7%
Други и неопределени
  
1.0%


Етническа група (2011):[3]

Българи: 86 802 ( 91,25 % ),
цигани: 7 282 ( 7,66 % ), други: 1 042 ( 1,10 % )

Религии в област Видин (2011)
Религиозна група процент
православни
  
84.2%
други и неопределени
  
15.8%


Вероизповедание (2011):[4]

Самоопределили се: 83 435 души:

Православни: 70 224 ( 84,17 % ),
други: 13 211 ( 15,83 % )

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2011 7.5‰ 22.7‰ -15,2‰
2010 7,8‰ 22,4‰ -14,6‰
2009 7,8‰ 21,5‰ -13,7‰
2008 7,3‰ 21,8‰ -14,5‰
2007 7,1‰ 21,8‰ -14,7‰
2006 7,4‰ 22,4‰ -15,0‰
2005 7,5‰ 22,5‰ -15,0‰
2004 7,4‰ 20,9‰ -13,5‰

Брой, прираст и структура[редактиране | edit source]

Област Видин е областта с най-малко жители в България. Тя е и третата най-рядко населена област (40 души/km²) след Софийска област и Област Ловеч. Населението е много неравномерно разпределено в рамките на самата област. 49% от жителите живеят в град Видин, 63% - в Община Видин и 78% - в четирите крайдунавски общини (Брегово, Ново село, Видин и Димово). В останалите 7 общини живеят едва около 27 000 души.

Средната гъстота на населението е 40 души/km², значитело по-ниска от средната за страната.

От 60-те години на 20 век населението на Област Видин бързо намалява. Това се дължи на емиграцията, главно към София, и на застаряването на населението и свързаните с него ниска раждаемост и висока смъртност. В селски общини като Чупрене, Бойница и Ружинци смъртността достига до 30‰, а раждаемостта е около 5‰. Във всички общини естественият прираст е отрицателен. В последните години на 20 век емиграцията от областта се компенсира от преселването в нея на възрастни хора от София и други големи градове. Подобна миграция се наблюдава и от градовете към селата в рамките на самата област.

Градското население в областта е 64%. По-голям от средния е делът на градското население в общините Видин (81%), Белоградчик (77%), Грамада (72%) и Кула (68%), а по-нисък - в общините Брегово (44%) и Димово (29%). В останалите 5 общини цялото население живее в села.

Населено място[5] Община 1934г. 1946г. 1956г. 1965г. 1975г. 1985г. 1992г. 2001г. 2011г.
Акациево Видин 389 395 370 305 252 198 187 135 100
Антимово Видин 1424 1503 1476 1037 793 556
Арчар Димово 4028 4139 3990 3577 3352 3051 3009 2624 2370
Балей Брегово 986 847 917 935 889 763 686 540 393
Бела Димово 1395 1360 891 575 377 266 241 188 108
Бела Рада Видин 1525 1549 1554 1367 1321 952 921 732 585
Бело поле Ружинци 1508 1688 1577 1384 1091 949 1013 1004 744
Белоградчик Белоградчик 1923 2192 3444 5178 6898 7205 6635 5816 5173
Бойница Бойница 3573 3565 3006 2212 1778 1364 1171 788 456
Бориловец Бойница 890 885 890 828 568 470 350 278 198
Боровица Белоградчик 776 790 663 538 357 294 263 242 170
Бостаните Чупрене 82 90 71 20 10 6 1 1 0
Ботево Видин 340 332 286 201 158 99 98 85 69
Бояново Грамада 214 189 128 71 37 39 37 12
Бранковци Грамада 1339 1333 1202 900 560 435 328 210 116
Брегово Брегово 5455 5246 4974 5999 5525 4912 3554 3111 2527
Буковец Видин 1592 1597 1639 1451 1466 1250 1053 931 673
Вещица Белоградчик 485 456 332 240 178 147 94 85 47
Видин Видин 18740 18759 24170 37128 53529 62484 62691 57395 48071
Винарово Ново село 2178 2210 2189 1999 1846 1535 1368 1056 755
Владиченци Димово 473 468 482 373 195 142 112 93 65
Водна Грамада 690 681 579 399 277 184 157 134 73
Воднянци Димово 1134 1151 1044 794 540 460 433 365 249
Войница Видин 514 556 471 345 241 188 194 156 102
Връв Брегово 2152 2064 1766 1502 1222 905 777 586 349
Вълчек Макреш 614 636 578 318 220 158 164 128 70
Върба Белоградчик 325 321 247 137 85 58 58 43 18
Върбово Чупрене 1292 1210 990 726 454 303 265 186 110
Върбовчец Димово 820 821 652 541 370 299 213 164 96
Въртоп Видин 759 759 754 496 324 222 184 144 71
Гайтанци Видин 806 845 805 648 414 284 261 163 118
Гара Орешец Димово 1572 1188 613 277 156 1606 103 1102 810
Генерал Мариново Видин 446 514 555 439 349 278 240 221 159
Големаново Кула 2138 2085 1629 1199 833 534 390 214 126
Гомотарци Видин 1977 2030 1944 1798 1728 1557 1350 1011 707
Горни Лом Чупрене 1811 1829 1783 1577 1382 1240 1049 919 725
Градец Видин 4027 4094 4060 3605 3598 2884 2428 1918 1434
Градсковски колиби Бойница 416 335 424 337 236 169 129 93 39
Грамада Грамада 4404 4668 4817 4178 3513 3005 2633 2111 1454
Гранитово Белоградчик 884 795 609 461 306 193 195 125 60
Граничак Белоградчик 330 307 241 142 88 74 58 30 10
Гъмзово Брегово 2447 2369 2060 1808 1728 1407 1316 1028 663
Гюргич Ружинци 1209 1255 1175 993 845 636 514 390 276
Делейна Брегово 1123 1080 1039 914 789 650 560 423 273
Димово Димово 1435 1466 2066 2334 2462 2065 1653 1506 1202
Динковица Видин 534 575 507 467 382 259 216 186 155
Динково Ружинци 829 833 673 551 418 340 289 230 159
Долни Бошняк Видин 462 468 454 409 335 265 188 132 68
Долни Лом Чупрене 1220 1246 1111 878 722 557 417 342 211
Дражинци Ружинци 936 957 889 755 563 407 359 289 179
Дреновец Ружинци 3404 3655 3398 3701 3348 2751 2176 1841 1378
Дружба Видин 991 1014 1013 893 876 618 479 338 234
Дунавци Видин 3074 3230 3038 3455 3842 3548 3365 3141 2254
Дъбравка Белоградчик 736 703 577 414 252 193 167 123 59
Дълго поле Димово 338 359 286 197 150 99 75 49 22
Държаница Димово 657 701 648 562 417 318 276 219 117
Жеглица Видин 769 754 694 551 448 331 320 286 177
Ивановци Видин 596 613 594 486 354 273 201 155 100
Извор Димово 1591 1599 1413 1163 781 627 518 411 266
Извор махала Кула 1097 1136 1025 779 501 310 211 173 98
Иново Видин 1716 1768 1661 1386 1363 1113 1000 908 717
Каленик Видин 1103 1105 1133 1043 842 669 569 411 285
Калина Брегово 158 144 138 88 64 46 53 37 30
Каниц Бойница 173 185 184 161 106 63 50 26 11
Капитановци Видин 1776 1809 1844 1977 1917 1780 1653 1438 1061
Карбинци Димово 1611 1611 1363 987 680 537 414 356 174
Киреево Макреш 1446 1563 1376 1127 849 627 497 325 194
Кладоруб Димово 420 379 329 211 141 96 86 57 43
Косово Брегово 1157 1197 1151 992 1006 773 707 564 367
Коста Перчево Кула 1012 1098 1015 733 488 393 292 224 90
Костичовци Димово 1121 1006 749 449 298 230 185 138 78
Кошава Видин 1207 1229 1183 1215 1149 1012 828 560 388
Крачимир Белоградчик 302 308 266 191 128 95 79 59 24
Куделин Брегово 433 447 417 499 596 569 511 405 385
Кула Кула 5413 5550 6474 5876 5660 5189 4632 4018 3226
Кутово Видин 1767 1836 1737 1452 1095 735
Лагошевци Димово 960 1024 870 594 345 243 220 150 60
Майор Узуново Видин 1084 1084 1133 964 825 636 509 400 291
Макреш Макреш 1944 1901 1619 1552 1088 838 770 587 414
Мали Дреновец Димово 581 636 641 468 304 237 162 126 73
Медешевци Грамада 1123 1158 1074 672 336 256 195 152 59
Медовница Димово 1189 1234 1081 812 546 441 354 339 288
Милчина лъка Грамада 712 484 423 355 255 168 153 109 51
Неговановци Ново село 1572 1695 1440 1485 1435 1152 986 842 598
Ново село Ново село 4535 4318 3393 3157 2503 1961 1898 1484 1015
Новоселци Видин 275 278 238 293 438 539 801 871
Орешец Димово 91 457 1430 1987 1907 64 1443 17 10
Острокапци Димово 435 438 384 283 210 141 143 105 77
Ошане Белоградчик 626 695 576 404 275 174 154 105 68
Периловец Бойница 617 596 533 405 316 227 193 133 67
Пешаково Видин 424 442 407 324 247 181 153 140 96
Плакудер Видин 438 456 426 313 206 148 140 113 86
Плешивец Ружинци 1277 1358 1313 1028 823 585 477 371 214
Подгоре Макреш 1575 1664 1560 1196 968 755 562 361 267
Покрайна Видин 2542 2498 2444 2255 2521 2239 1987 1657 1288
Полетковци Кула 454 482 406 266 222 152 110 79 68
Праужда Белоградчик 796 726 612 443 303 196 153 128 63
Пролазница Белоградчик 420 418 272 176 93 56 46 29 13
Протопопинци Чупрене 485 434 365 255 187 142 162 114 46
Рабиша Белоградчик 1296 1286 1173 1026 880 712 616 441 280
Раброво Бойница 2450 2365 2159 2057 1605 1205 962 688 446
Ракитница Брегово 1774 1674 4566 800 642 403
Раковица Макреш 3273 3248 2788 2292 2017 1485 1228 858 508
Раяновци Белоградчик 1306 1367 1125 793 573 365 318 197 106
Репляна Чупрене 930 1001 860 694 557 472 381 288 157
Роглец Ружинци 206 247 211 105 51 43 46 45 27
Ружинци Ружинци 1837 2042 2458 2158 1777 1428 1337 1166 883
Рупци Видин 407 441 417 329 294 201 199 204 148
Салаш Белоградчик 1460 1293 1117 895 600 467 379 267 171
Септемврийци Димово 960 1101 1067 888 680 512 419 343 240
Синаговци Видин 1407 1460 1277 1110 1028 765 623 504 415
Скомля Димово 471 440 331 235 179 91 71 56 26
Слана бара Видин 778 849 810 781 773 642 590 573 431
Сланотрън Видин 1418 1476 1497 1434 1454 1254 1032 811 509
Сливовник Белоградчик 260 267 173 118 73 35 54 44 18
Срацимирово Грамада 655 669 565 387 259 177 164 106 72
Средогрив Чупрене 799 834 764 601 495 350 299 215 145
Стакевци Белоградчик 1827 1769 1552 1194 848 533 442 309 199
Старопатица Кула 2408 2409 2100 1727 1401 1084 861 550 383
Струиндол Белоградчик 387 330 242 150 115 78 54 35 27
Тияновци Брегово 628 599 575 447 325 244 217 179 124
Толовица Макреш 677 683 574 360 238 151 120 78 49
Тополовец Кула 1019 1118 1103 982 844 711 671 473 355
Тополовец Ружинци 1019 1118 1103 362 289 217
Тошевци Грамада 1891 1889 1653 1180 829 556 457 337 170
Търговище Чупрене 997 964 836 644 515 369 315 220 142
Търняне Видин 425 450 410 326 324 241 226 200 185
Флорентин Ново село 1211 1189 1209 1037 829 673 559 462 352
Цар Симеоново Видин 717 693 668 462 328 222 169 154 118
Цар Шишманово Макреш 1005 969 919 686 496 342 283 213 128
Цар-Петрово Кула 2191 2122 1860 1457 1048 753 642 481 297
Черно поле Ружинци 1424 1470 1336 1083 806 616 565 436 297
Чифлик Белоградчик 493 490 429 362 203 197 156 139 96
Чичил Кула 998 1071 1031 670 427 321 298 163 74
Чупрене Чупрене 1871 1842 1586 1523 1290 1016 906 719 547
Шипикова махала Бойница 144 159 156 94 68 51 42 22 5
Шипот Димово 618 613 502 340 235 170 164 89 38
Шишенци Бойница 1757 1748 1453 1162 777 572 433 242 119
Яньовец Димово 309 327 321 251 143 103 62 55 14
Ярловица Димово 802 884 809 602 457 338 288 231 92
Ясен Ново село 910 877 787 718 574 463 416 362 259

Физическа география[редактиране | edit source]

Географска карта на област Видин

Географско положение[редактиране | edit source]

Област Видин е разположена в северозападния край на България на площ 3 032,9 km². Размерите ѝ са около 90 km в направление север-юг и 50 km в направление изток-запад. Най-северна точка е устието на река Тимок (44°13′ с. ш. 22°40′ и. д. / 44.216667° с. ш. 22.666667° и. д.), която е и най-северната точка на България. Другите крайни точки на областта са в рида Връшка чука на запад (43°49′ с. ш. 22°22′ и. д. / 43.816667° с. ш. 22.366667° и. д.), билото на Стара планина на юг (43°23′ с. ш. 22°44′ и. д. / 43.383333° с. ш. 22.733333° и. д.) и околностите на село Динково на изток (43°42′ с. ш. 23°03′ и. д. / 43.7° с. ш. 23.05° и. д.).

На югоизток Област Видин граничи с Област Монтана, на североизток - с Румъния, като границата преминава по река Дунав, а на запад - със Сърбия, като по-голямата част от границата минава по главния старопланински вододел, а участък от около 15 km - по долното течение на река Тимок до вливането ѝ в Дунав. По държавната граница има три контролно-пропускателни пункта - в прохода Връшка чука и при Брегово към Сърбия и при ферибота Видин-Калафат към Румъния.

Релеф[редактиране | edit source]

Областта включва четири основни морфографски зони, като средната надморска височина нараства от североизток на югозапад. Непосредствено до река Дунав се намират крайбрежните Видинска и Арчаро-орсойска низина, които имат средна надморска височина 20-30 m и предимно алувиално-ливадни почви. Основната част от територията на областта попада в Дунавската равнина с преобладаващо черноземни почви. Тя има средна надморска височина 150-200 m и достига на югозапад до склоновете на предбалканските ридове.

Между Дунавската равнина и същинска Стара планина се намира най-западната част на Предбалкана. Той заема ивица с ширина 10-20 km разположена в направление северозапад-югоизток. Включва ридовете Връшка чука и Белоградчишки венец и долините на протичащите там реки. В Предбалкана почвите са предимно сиви горски. Районът е известен с характерните денудирани антиклинали и скални образувания като Белоградчишките скали. Югозападно от Салашко-превалското понижение се намира западният дял на Стара планина. В Област Видин се намира и неговата най-висока точка - връх Миджур (2168 m). Почвите са кафяви горски, по билните части - планинско-ливадни. Планината се пресича от два високи прохода, Белоградчишкият проход и Свети Никола, които в наши дни не се използват, заради трудната си достъпност и липсата на контролно-пропускателни пунктове на българо-сръбската граница.

Води[редактиране | edit source]

Цялата територия на Област Видин се намира във водосборния басейн на река Дунав. Въпреки че преминават само по границата на областта, тя е единствената плавателна река в България, а водите ѝ се използват за напояване в крайбрежните низини. Втора по големина река е Тимок, 15 km от долното течение на която служи за граница между България и Сърбия, като в този участък няма значителни притоци. Третата по големина река е Лом, която извира под връх Миджур, преминава през югозападната част на областта и я напуска при село Динково. Сред реките в нейния водосборен басейн са Стакевска и Чупренска река. Притоци на Дунав, намиращи се изцяло в Област Видин са Арчар, Видбол, Войнишка река, Делейнска река.

Най-голямото естествено езеро в Област Видин и най-голямото вътрешно езеро в страната - Рабишкото. В миналото низините край река Дунав са били силно заблатени, но в средата на 20 век са изкуствено отводнени, за да се ограничи разпространението на маларията и земите да се използват за земеделие. По-големи язовири в областта са Дреновец, Полетковци, Делейна.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в Област Видин е умерен континентален, планински в по-високите части на Стара планина. Средните юлски температури са около 20°C, а средните януарски - около 0°C, като температурите са по-ниски с нарастване на надморската височина. Годишното количество на валежите е 500-600 mm в равнините до 1000-1200 mm във високите части на Стара планина. През лятото преобладават северозападните ветрове, а през зимата - североизточните.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

В равнинните части на Област Видин повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Повечето гори се намират в Предбалкана и Стара планина. Те са предимно широколистни от дъб, бук и ясен, в по-ниските части от габър, а в по-високите - иглолистни гори от обикновен смърч, ела и бор.

Опазване на околната среда[редактиране | edit source]

В Област Видин се намира един от 16-те биосферни резервати в България - Чупрене.

История[редактиране | edit source]

Древност[редактиране | edit source]

В пещерата Козарника на територията на Област Видин са открити едни от първите следи от хора в Европа. Предполага се, че възрастта им е 1,4 милиона години и са оставени от представители на вида Homo erectus. Пещерата продължава да се обитава до края на палеолита около 34 хилядолетие пр.н.е. Значително по-късни находки от бронзовата епоха (3000-1200 пр.н.е.) са открити в пещерата Магура.

Както в по-голямата част от Балканския полуостров, желязната епоха започва около 1200 пр.н.е. и се свързва с миграциите на индоевропейски народи от групата на траките. Към 5 век пр.н.е. територията на областта вероятно е под контрола на трибалите, които през 339 пр.н.е. отблъскват македонските войски на Филип II. През 335 пр.н.е. Александър Македонски им нанася поражение, но те запазват силата си и през следващите столетия нападат римската провинция Македония. През 3 век през областта преминават групи келти, като някои от тях се установяват трайно. Едно от келтските селища е град Дунония на река Дунав, днешният Видин.

Територията на Област Видин е завладяна от Римската република през 30-28 пр.н.е., през 15 е включена в новообразуваната провинция Мизия, а след разделянето ѝ през 86 - в Горна Мизия. Римляните създават свои военни гарнизони, главно по течението на река Дунав, която е външна граница на Империята. Основен център е град Рациария, близо до днешното село Арчар. До днес са запазени и римски укрепления при град Белоградчик, началният етап от изграждането на Белоградчишката крепост. Римляните строят и пътя Виа Траяна, свързващ Рациария със Сердика и Тракия. След изтеглянето на римляните от провинция Дакия през 272 голяма част от тамошното романизирано население се преселва в Мизия. Днешната Област Видин е включена в новообразуваната провинция Крайречна Дакия, столица на която става Рациария. При разделянето на Империята в края на 4 век областта остава в Източната Римска империя.

Средновековие[редактиране | edit source]

Тъй като областта е разположена на границата на Римската империя, още от 3 век е подложена на нашествия на различни народи - язиги, гепиди, вестготи, хуни, остготи, българи, славяни, авари. В средата на 6 век император Юстиниан I прави опит да спре нашествията, като възстановява стари крепости по северната граница и строи нови. Сред тях е Кастра Мартис, край днешния град Кула.

През по-голямата част от 7 век територията на Област Видин е в сферата на влияние на Аварския хаганат. В края на века или в началото на следващия е завладяна от Първата българска държава. Възможно е това да става при войната с Аварския хаганат през 691-693. Според Васил Златарски, Тимошко е включено в състава на България при управлението на хан Тервел (700-721). [6] През 10 век е усилена Видинската крепост, която получава водеща роля в региона. Предполага се, че при управлението на Комитопулите Видин е управляван от най-малкия брат, бъдещият цар Самуил. Градът е превзет от император Василий II през 1002 след осеммесечна обсада.

През 13 век Видин става център на Видинското деспотство, васално на царете в Търново, което в определени периоди достига до река Искър на изток и включва басейна на Нишава на юг. В края на века деспот става Шишман, потомци на когото са последните владетели на Втората българска държава. Синът му Михаил Шишман първоначално управлява във Видин, а след това е избран за български цар. Вторият син на Шишман, Белаур, също е деспот на Видин и подкрепя своя племенник Иван Стефан срещу ловешкия деспот Иван Александър, който му отнема трона. Самият Иван Александър е внук на деспот Шишман по майчина линия.

След като утвърждава властта си и отстранява Белаур, след женитбата си с еврейката Сара- приела християнското име Теодора и раждането на Иван Шишман, около 1356 Иван Александър променя реда на престолонаследието в полза на "багрянородения" Иван Шишман и създава Видинско царство под властта на родения от първата му съпруга Теодора Бесараб син Иван Срацимир, с което си действие създава условия за отслабване на Българската държава и улеснява падането ѝ под властта на османските завоеватели. През 1365 унгарският крал Лайош I завладява царството и пленява Иван Срацимир. Областта остава под унгарска власт до 1369. През 1388 Иван Срацимир се признава за васал на Османската империя и във Видин се установява османски гарнизон. През 1396 император Сигизмунд предприема поход на Балканите и през пролетта достига Видин. Иван Срацимир преминава на негова страна, но след победата на османците при Никопол султан Баязид превзема Видин и завладява Видинското царство.

През 1407 синът на Иван Срацимир Константин, с помощта на влашкия княз Мирчо I, успява да си върне част от земите на баща си. Той успява да ги задържи до 1413 (според някои изследователи - до 1418), след което там трайно се установява османската власт. Видин е превземан за кратко и при похода на Сигизмунд през 1425 и походите на Владислав III през 1442-1444.

Османско управление[редактиране | edit source]

Видин през Османско владичество е било един от най-важните градове в Балканите. Видин до 1846 г.беше сварзан санджак на Румелиѝски санджак. след 1846 г. Манастърски вилает.

1801-1802 г.Построена Джамията на Осман Пазвантоглу. сега се паметник на историческото наследство.Тази джамия е единствения мюсюлмански храм в целия свят, чието минаре се украсява с обърнато стилизирано сърце, а не със символа на исляма- полумесец. Във Видин има и останки от двореца-сарая на Осман Пазвантоглу. Има за Видин и османотурски епос. Оригиналното име му е Destan-ı Muharebe-i Vidin. разказва се за войните Кримска война и блияанието за Балканите. прилича и на епоса за Силистра и епоса за Плевен.

Трето Българско царство и НРБ[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Транспорт[редактиране | edit source]

През територията на Област Видин преминава Европейски път E79, съвпадащ в този участък с Републикански път I-1. Той пресича областта от север на юг, преминавайки през Ружинци, Димово и Дунавци и завършвайки във Видин. Преминаването на Европейски път E79 през река Дунав се осъществява чрез ферибота Видин-Калафат, като в процес на изграждане е и мост над реката, втори по границата между България и Румъния (вижте Мост Видин-Калафат). В областта се намират и Републикански път II-12 (Видин-Брегово) и Републикански път II-14 (Видин-Кула-Връшка чука), както и началният участък на Републикански път II-11 (Дунавци-Арчар-Лом, продължаващ край река Дунав до Никопол). Останалите пътища са с местно значение.

Железопътните линии в Област Видин са Брусарци-Гара Орешец-Видин и нейното удължение Видин-Кошава. Линията Брусаци-Видин е свързана с румънската железопътна инфраструктура с ферибота Видин-Калафат. Очаква се, че изграждането на моста Видин-Калафат ще увеличи значението на линията.

Пристанището на град Видин е първото в българския участък на река Дунав. Сред основните му функции е обслужването на редовната ро-ро линия до град Пасау.

До края на 80-те години на 20 век край Видин функционира гражданско летище, но днес то е затворено.

Полезни изкопаеми[редактиране | edit source]

Областта е бедна на полезни изкопаеми. С най-голямо значение е находището на гипс в Кошава (90% от запасите в България). Има разкрити запаси на черни въглища в Белоградчик, но са в ограничено количество и са без стопанско значение. В промишлени количества са находищата на чакъли и пясъци около река Дунав. Край Ново село има каменна кариера за варовик, която вече не се разработва.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. [1]
  2. http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39
  3. http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm
  4. http://www.nsi.bg/Census/Religion.htm
  5. Градовете са с удебелен шрифт.
  6. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I., История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852), С. 1918, с. 253

Външни препратки[редактиране | edit source]