Област Видин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Област Видин
Vidin Province location map.svg
Област Видин на картата на България
Общи данни
Държава Българияlink= България
Район за планиране Северозападен
Областен център Видин
Площ 3 032,9 км²
Население 101 018 (2011)
Гъстота 33,3 души/км²
МПС код ВН
Брой общини 11
Интернет страница www.vidin.government.bg
Карта
Vidin Oblast map.png Административно деление на областта

Област Видин е една от 28-те области на България. Заема площ от 3 032.9 км2 и има население 99 016 души (по експресни данни от преоброяване 2011)[1], което я прави най-малко населената област в България. Административен център е град Видин.

Съдържание

[редактиране] Списък на населените места в Област Видин

В Област Видин има 141 селища, от които 7 града. Гъстотата на селищната мрежа е 4,6 селища/100 km².

[редактиране] Община Белоградчик

Белоградчик, Боровица, Вещица, Върба, Гранитово, Граничак, Дъбравка, Крачимир, Ошане, Праужда, Пролазница, Рабиша, Раяновци, Салаш, Сливовник, Стакевци, Струиндол, Чифлик

[редактиране] Община Бойница

Бойница, Бориловец, Градсковски колиби, Халовски колиби, Каниц, Периловец, Раброво, Шипикова махала, Шишенци

[редактиране] Община Брегово

Балей, Брегово, Връв, Гъмзово, Делейна, Калина, Косово, Куделин, Ракитница, Тияновци

[редактиране] Община Видин

Акациево, Антимово, Бела Рада, Ботево, Буковец, Видин, Войница, Въртоп, Гайтанци, Генерал Мариново, Гомотарци, Градец, Динковица, Долни Бошняк, Дружба, Дунавци, Жеглица, Ивановци, Иново, Каленик, Капитановци, Кошава, Кутово, Майор Узуново, Новоселци, Пешаково, Плакудер, Покрайна, Рупци, Цар Симеоново, Синаговци, Слана бара, Сланотрън, Търняне

[редактиране] Община Грамада

Бояново, Бранковци, Водна, Грамада, Медешевци, Милчина лъка, Срацимирово, Тошевци

[редактиране] Община Димово

Арчар, Бела, Владиченци, Воднянци, Върбовчец, Орешец, Димово, Дълго поле, Държаница, Извор, Карбинци, Кладоруб, Костичовци, Лагошевци, Мали Дреновец, Медовница, Гара Орешец, Острокапци, Септемврийци, Скомля, Шипот, Яньовец, Ярловица

[редактиране] Община Кула

Големаново, Извор махала, Коста Перчево, Кула, Полетковци, Старопатица, Тополовец, Цар-Петрово, Чичил

[редактиране] Община Макреш

Вълчек, Киреево, Макреш, Подгоре, Раковица, Толовица, Цар Шишманово

[редактиране] Община Ново село

Винарово, Неговановци, Ново село, Флорентин, Ясен

[редактиране] Община Ружинци

Бело поле (Област Видин), Гюргич, Динково, Дражинци, Дреновец, Плешивец, Роглец, Ружинци, Тополовец, Черно поле

[редактиране] Община Чупрене

Бостаните, Върбово, Горни Лом, Долни Лом, Протопопинци, Репляна, Средогрив, Търговище, Чупрене

[редактиране] Население

Преброяване на населението 2011 (НСИ) окончателни данни за броя на населението: 101 018[2]

Преброяване на населението 2001 (НСИ):

Брой на населението (2001): 130 094 / 130 074

Брой на населението (2011): 101 018 / 95 126

Етноси в област Видин (2011)
Етническа група процент
българи
  
91.3%
цигани
  
7.7%
други и неопределени
  
1.0%


Етническа група (2011):[3]

Българи: 86 802 ( 91,25 % ),
цигани: 7 282 ( 7,66 % ), други: 1 042 ( 1,10 % )

Религии в област Видин (2011)
Религиозна група процент
православни
  
84.2%
други и неопределени
  
15.8%


Вероизповедание (2011):[4]

Самоопределили се: 83 435 души:

Православни: 70 224 ( 84,17 % ),
други: 13 211 ( 15,83 % )

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2010 7,8‰ 22,4‰ -14,6‰
2009 7,8‰ 21,5‰ -13,7‰
2008 7,3‰ 21,8‰ -14,5‰
2007 7,1‰ 21,8‰ -14,7‰
2006 7,4‰ 22,4‰ -15,0‰
2005 7,5‰ 22,5‰ -15,0‰
2004 7,4‰ 20,9‰ -13,5‰

[редактиране] Брой, прираст и структура

Област Видин е областта с най-малко жители в България. Тя е и третата най-рядко населена област (40 души/km²) след Софийска област и Област Ловеч. Населението е много неравномерно разпределено в рамките на самата област. 49% от жителите живеят в град Видин, 63% - в Община Видин и 78% - в четирите крайдунавски общини (Брегово, Ново село, Видин и Димово). В останалите 7 общини живеят едва около 27 000 души.

Средната гъстота на населението е 40 души/km², значитело по-ниска от средната за страната.

От 60-те години на 20 век населението на Област Видин бързо намалява. Това се дължи на емиграцията, главно към София, и на застаряването на населението и свързаните с него ниска раждаемост и висока смъртност. В селски общини като Чупрене, Бойница и Ружинци смъртността достига до 30‰, а раждаемостта е около 5‰. Във всички общини естественият прираст е отрицателен. В последните години на 20 век емиграцията от областта се компенсира от преселването в нея на възрастни хора от София и други големи градове. Подобна миграция се наблюдава и от градовете към селата в рамките на самата област.

Градското население в областта е 64%. По-голям от средния е делът на градското население в общините Видин (81%), Белоградчик (77%), Грамада (72%) и Кула (68%), а по-нисък - в общините Брегово (44%) и Димово (29%). В останалите 5 общини цялото население живее в села.

Населено място[5] Община Предполагаемо население през 2007[6]
Акациево Видин 115
Антимово Видин 666
Арчар Димово 2860
Балей Брегово 486
Бела Димово 117
Бела Рада Видин 605
Бело поле Ружинци 898
Белоградчик Белоградчик 6002
Бойница Бойница 599
Бориловец Бойница 272
Боровица Белоградчик 168
Бостаните Чупрене 0
Ботево Видин 66
Бояново Грамада 12
Бранковци Грамада 170
Брегово Брегово 2865
Буковец Видин 801
Вещица Белоградчик 67
Видин Видин 59458
Винарово Ново село 895
Владиченци Димово 98
Водна Грамада 84
Воднянци Димово 261
Войница Видин 124
Връв Брегово 430
Вълчек Макреш 499
Върба Белоградчик 26
Върбово Чупрене 138
Върбовчец Димово 99
Въртоп Видин 102
Гайтанци Видин 107
Гара Орешец Димово 897
Генерал Мариново Видин 162
Големаново Кула 153
Гомотарци Видин 865
Горни Лом Чупрене 804
Градец Видин 1599
Градсковски колиби Бойница 61
Грамада Грамада 1755
Гранитово Белоградчик 82
Граничак Белоградчик 20
Гъмзово Брегово 813
Гюргич Ружинци 277
Делейна Брегово 357
Димово Димово 1396
Динковица Видин 152
Динково Ружинци 160
Долни Бошняк Видин 100
Долни Лом Чупрене 242
Дражинци Ружинци 229
Дреновец Ружинци 1625
Дружба Видин 223
Дунавци Видин 2800
Дъбравка Белоградчик 91
Дълго поле Димово 27
Държаница Димово 120
Жеглица Видин 193
Ивановци Видин 102
Извор Димово 304
Извор махала Кула 134
Иново Видин 742
Каленик Видин 306
Калина Брегово 37
Каниц Бойница 19
Капитановци Видин 1215
Карбинци Димово 226
Киреево Макреш 280
Кладоруб Димово 54
Косово Брегово 483
Коста Перчево Кула 140
Костичовци Димово 97
Кошава Видин 478
Крачимир Белоградчик 33
Куделин Брегово 406
Кула Кула 3833
Кутово Видин 945
Лагошевци Димово 98
Майор Узуново Видин 348
Макреш Макреш 499
Мали Дреновец Димово 82
Медешевци Грамада 85
Медовница Димово 291
Милчина лъка Грамада 67
Неговановци Ново село 730
Ново село Ново село 1191
Новоселци Видин 836
Орешец Димово 5
Острокапци Димово 111
Ошане Белоградчик 78
Периловец Бойница 84
Пешаково Видин 96
Плакудер Видин 90
Плешивец Ружинци 264
Подгоре Макреш 277
Покрайна Видин 1425
Полетковци Кула 51
Праужда Белоградчик 99
Пролазница Белоградчик 16
Протопопинци Чупрене 72
Рабиша Белоградчик 344
Раброво Бойница 487
Ракитница Брегово 520
Раковица Макреш 642
Раяновци Белоградчик 142
Репляна Чупрене 212
Роглец Ружинци 32
Ружинци Ружинци 974
Рупци Видин 152
Салаш Белоградчик 238
Септемврийци Димово 271
Синаговци Видин 424
Скомля Димово 31
Слана бара Видин 523
Сланотрън Видин 625
Сливовник Белоградчик 29
Срацимирово Грамада 45
Средогрив Чупрене 155
Стакевци Белоградчик 237
Старопатица Кула 417
Струиндол Белоградчик 28
Тияновци Брегово 173
Толовица Макреш 64
Тополовец Кула 388
Тополовец Ружинци 264
Тошевци Грамада 215
Търговище Чупрене 156
Търняне Видин 163
Флорентин Ново село 421
Цар Симеоново Видин 123
Цар Шишманово Макреш 167
Цар-Петрово Кула 368
Черно поле Ружинци 308
Чифлик Белоградчик 124
Чичил Кула 112
Чупрене Чупрене 601
Шипикова махала Бойница 7
Шипот Димово 66
Шишенци Бойница 157
Яньовец Димово 33
Ярловица Димово 120
Ясен Ново село 294

[редактиране] Физическа география

[редактиране] Географско положение

Област Видин е разположена в северозападния край на България на площ 3 032,9 km². Размерите ѝ са около 90 km в направление север-юг и 50 km в направление изток-запад. Най-северна точка е устието на река Тимок (44°13′ с. ш. 22°40′ и. д. / 44.216667° с. ш. 22.666667° и. д. (G)), която е и най-северната точка на България. Другите крайни точки на областта са в рида Връшка чука на запад (43°49′ с. ш. 22°22′ и. д. / 43.816667° с. ш. 22.366667° и. д. (G)), билото на Стара планина на юг (43°23′ с. ш. 22°44′ и. д. / 43.383333° с. ш. 22.733333° и. д. (G)) и околностите на село Динково на изток (43°42′ с. ш. 23°03′ и. д. / 43.7° с. ш. 23.05° и. д. (G)).

На югоизток Област Видин граничи с Област Монтана, на североизток - с Румъния, като границата преминава по река Дунав, а на запад - със Сърбия, като по-голямата част от границата минава по главния старопланински вододел, а участък от около 15 km - по долното течение на река Тимок до вливането ѝ в Дунав. По държавната граница има три контролно-пропускателни пункта - в прохода Връшка чука и при Брегово към Сърбия и при ферибота Видин-Калафат към Румъния.

[редактиране] Релеф

Областта включва четири основни морфографски зони, като средната надморска височина нараства от североизток на югозапад. Непосредствено до река Дунав се намират крайбрежните Видинска и Арчаро-орсойска низина, които имат средна надморска височина 20-30 m и предимно алувиално-ливадни почви. Основната част от територията на областта попада в Дунавската равнина с преобладаващо черноземни почви. Тя има средна надморска височина 150-200 m и достига на югозапад до склоновете на предбалканските ридове.

Между Дунавската равнина и същинска Стара планина се намира най-западната част на Предбалкана. Той заема ивица с ширина 10-20 km разположена в направление северозапад-югоизток. Включва ридовете Връшка чука и Белоградчишки венец и долините на протичащите там реки. В Предбалкана почвите са предимно сиви горски. Районът е известен с характерните денудирани антиклинали и скални образувания като Белоградчишките скали. Югозападно от Салашко-превалското понижение се намира западният дял на Стара планина. В Област Видин се намира и неговата най-висока точка - връх Миджур (2168 m). Почвите са кафяви горски, по билните части - планинско-ливадни. Планината се пресича от два високи прохода, Белоградчишкият проход и Свети Никола, които в наши дни не се използват, заради трудната си достъпност и липсата на контролно-пропускателни пунктове на българо-сръбската граница.

[редактиране] Води

Цялата територия на Област Видин се намира във водосборния басейн на река Дунав. Въпреки че преминават само по границата на областта, тя е единствената плавателна река в България, а водите ѝ се използват за напояване в крайбрежните низини. Втора по големина река е Тимок, 15 km от долното течение на която служи за граница между България и Сърбия, като в този участък няма значителни притоци. Третата по големина река е Лом, която извира под връх Миджур, преминава през югозападната част на областта и я напуска при село Динково. Сред реките в нейния водосборен басейн са Стакевска и Чупренска река. Притоци на Дунав, намиращи се изцяло в Област Видин са Арчар, Видбол, Войнишка река, Делейнска река.

Най-голямото естествено езеро в Област Видин и най-голямото вътрешно езеро в страната - Рабишкото. В миналото низините край река Дунав са били силно заблатени, но в средата на 20 век са изкуствено отводнени, за да се ограничи разпространението на маларията и земите да се използват за земеделие. По-големи язовири в областта са Дреновец, Полетковци, Делейна.

[редактиране] Климат

Климатът в Област Видин е умерен континентален, планински в по-високите части на Стара планина. Средните юлски температури са около 20°C, а средните януарски - около 0°C, като температурите са по-ниски с нарастване на надморската височина. Годишното количество на валежите е 500-600 mm в равнините до 1000-1200 mm във високите части на Стара планина. През лятото преобладават северозападните ветрове, а през зимата - североизточните.

[редактиране] Флора и фауна

В равнинните части на Област Видин повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Повечето гори се намират в Предбалкана и Стара планина. Те са предимно широколистни от дъб, бук и ясен, в по-ниските части от габър, а в по-високите - иглолистни гори от обикновен смърч, ела и бор.

[редактиране] Опазване на околната среда

В Област Видин се намира един от 16-те биосферни резервати в България - Чупрене.

[редактиране] История

[редактиране] Древност

В пещерата Козарника на територията на Област Видин са открити едни от първите следи от хора в Европа. Предполага се, че възрастта им е 1,4 милиона години и са оставени от представители на вида Homo erectus. Пещерата продължава да се обитава до края на палеолита около 34 хилядолетие пр.н.е. Значително по-късни находки от бронзовата епоха (3000-1200 пр.н.е.) са открити в пещерата Магура.

Както в по-голямата част от Балканския полуостров, желязната епоха започва около 1200 пр.н.е. и се свързва с миграциите на индоевропейски народи от групата на траките. Към 5 век пр.н.е. територията на областта вероятно е под контрола на трибалите, които през 339 пр.н.е. отблъскват македонските войски на Филип II. През 335 пр.н.е. Александър Македонски им нанася поражение, но те запазват силата си и през следващите столетия нападат римската провинция Македония. През 3 век през областта преминават групи келти, като някои от тях се установяват трайно. Едно от келтските селища е град Дунония на река Дунав, днешният Видин.

Територията на Област Видин е завладяна от Римската република през 30-28 пр.н.е., през 15 е включена в новообразуваната провинция Мизия, а след разделянето ѝ през 86 - в Горна Мизия. Римляните създават свои военни гарнизони, главно по течението на река Дунав, която е външна граница на Империята. Основен център е град Рациария, близо до днешното село Арчар. До днес са запазени и римски укрепления при град Белоградчик, началният етап от изграждането на Белоградчишката крепост. Римляните строят и пътя Виа Траяна, свързващ Рациария със Сердика и Тракия. След изтеглянето на римляните от провинция Дакия през 272 голяма част от тамошното романизирано население се преселва в Мизия. Днешната Област Видин е включена в новообразуваната провинция Крайречна Дакия, столица на която става Рациария. При разделянето на Империята в края на 4 век областта остава в Източната Римска империя.

[редактиране] Средновековие

Тъй като областта е разположена на границата на Римската империя, още от 3 век е подложена на нашествия на различни народи - язиги, гепиди, вестготи, хуни, остготи, българи, славяни, авари. В средата на 6 век император Юстиниан I прави опит да спре нашествията, като възстановява стари крепости по северната граница и строи нови. Сред тях е Кастра Мартис, край днешния град Кула.

През по-голямата част от 7 век територията на Област Видин е в сферата на влияние на Аварския хаганат. В края на века или в началото на следващия е завладяна от Първата българска държава. Възможно е това да става при войната с Аварския хаганат през 691-693. Според Васил Златарски, Тимошко е включено в състава на България при управлението на хан Тервел (700-721). [7] През 10 век е усилена Видинската крепост, която получава водеща роля в региона. Предполага се, че при управлението на Комитопулите Видин е управляван от най-малкия брат, бъдещият цар Самуил. Градът е превзет от император Василий II през 1002 след осеммесечна обсада.

През 13 век Видин става център на Видинското деспотство, васално на царете в Търново, което в определени периоди достига до река Искър на изток и включва басейна на Нишава на юг. В края на века деспот става Шишман, потомци на когото са последните владетели на Втората българска държава. Синът му Михаил Шишман първоначално управлява във Видин, а след това е избран за български цар. Вторият син на Шишман, Белаур, също е деспот на Видин и подкрепя своя племенник Иван Стефан срещу ловешкия деспот Иван Александър, който му отнема трона. Самият Иван Александър е внук на деспот Шишман по майчина линия.

След като утвърждава властта си и отстранява Белаур, след женитбата си с еврейката Сара- приела християнското име Теодора и раждането на Иван Шишман, около 1356 Иван Александър променя реда на престолонаследието в полза на "багрянородения" Иван Шишман и създава Видинско царство под властта на родения от първата му съпруга Теодора Бесараб син Иван Срацимир, с което си действие създава условия за отслабване на Българската държава и улеснява падането ѝ под властта на османските завоеватели. През 1365 унгарският крал Лайош I завладява царството и пленява Иван Срацимир. Областта остава под унгарска власт до 1369. През 1388 Иван Срацимир се признава за васал на Османската империя и във Видин се установява османски гарнизон. През 1396 император Сигизмунд предприема поход на Балканите и през пролетта достига Видин. Иван Срацимир преминава на негова страна, но след победата на османците при Никопол султан Баязид превзема Видин и завладява Видинското царство.

През 1407 синът на Иван Срацимир Константин, с помощта на влашкия княз Мирчо I, успява да си върне част от земите на баща си. Той успява да ги задържи до 1413 (според някои изследователи - до 1418), след което там трайно се установява османската власт. Видин е превземан за кратко и при похода на Сигизмунд през 1425 и походите на Владислав III през 1442-1444.

[редактиране] Османско управление

Видин през Османско владичество е било един от най-важните градове в Балканите. Бидин до 1846 г.беше сварзан санджак на Румелиѝски санджак. след 1846 г. Манастърски вилает.

1801-1802 г.Построена Джамията на Осман Пазвантоглу. сега се паметник на историческото наследство.Тази джамия е единствения мюсюлмански храм в целия свят, чието минаре се украсява с обърнато стилизирано сърце, а не със символа на исляма- полумесец. Във Видин има и останки от двореца-сарая на Осман Пазвантоглу. Има за Видин и османотурски епос. Оригиналното име му е Destan-ı Muharebe-i Vidin. разказва се за войните Кримска война и блияанието за Балканите. прилича и на епоса за Силистра и епоса за Плевен.

[редактиране] Трето Българско царство и НРБ

[редактиране] Икономика

[редактиране] Транспорт

През територията на Област Видин преминава Европейски път E79, съвпадащ в този участък с Републикански път I-1. Той пресича областта от север на юг, преминавайки през Ружинци, Димово и Дунавци и завършвайки във Видин. Преминаването на Европейски път E79 през река Дунав се осъществява чрез ферибота Видин-Калафат, като в процес на изграждане е и мост над реката, втори по границата между България и Румъния (вижте Мост Видин-Калафат). В областта се намират и Републикански път II-12 (Видин-Брегово) и Републикански път II-14 (Видин-Кула-Връшка чука), както и началният участък на Републикански път II-11 (Дунавци-Арчар-Лом, продължаващ край река Дунав до Никопол). Останалите пътища са с местно значение.

Железопътните линии в Област Видин са Брусарци-Гара Орешец-Видин и нейното удължение Видин-Кошава. Линията Брусаци-Видин е свързана с румънската железопътна инфраструктура с ферибота Видин-Калафат. Очаква се, че изграждането на моста Видин-Калафат ще увеличи значението на линията.

Пристанището на град Видин е първото в българския участък на река Дунав. Сред основните му функции е обслужването на редовната ро-ро линия до град Пасау.

До края на 80-те години на 20 век край Видин функционира гражданско летище, но днес то е затворено.

[редактиране] Полезни изкопаеми

Областта е бедна на полезни изкопаеми. С най-голямо значение е находището на гипс в Кошава (90% от запасите в България). Има разкрити запаси на черни въглища в Белоградчик, но са в ограничено количество и са без стопанско значение. В промишлени количества са находищата на чакъли и пясъци около река Дунав. Край Ново село има каменна кариера за варовик, която вече не се разработва.

[редактиране] Бележки

  1. [1]
  2. http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39
  3. http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm
  4. http://www.nsi.bg/Census/Religion.htm
  5. Градовете са с удебелен шрифт.
  6. По данни на ГРАО за жителите по настоящ адрес към 15 март 2007.
  7. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I., История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852), С. 1918, с. 253

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици