Гипс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гипсови кристали от Нов Южен Уелс, Австралия

Гипсът е много мек минерал с химична формула CaSO4·2H2O. При нагряване от 107 до 170 °C двухидратният гипс преминава в полихидратен гипс и добива свойството да свързва. От 200 до 250 °C той губи още от намиращата се в него вода и увеличава още свойството да свързва. При 400 °C той напълно губи кристализационната вода и губи свойството да свързва. Получава се т. нар. "мъртъв" гипс с формула CaSO4, познат като анхидрит. Нагрят над 800 °C той отново придобива свойството да свързва. Гипсът намира широко приложение в строителството (като материал за мазилка, гипсокартон, гипсофазер и др.), в земеделието, текстилната и хартиената промишленост. Най-големите производители на гипс в света са САЩ, Канада, Франция, Италия и Великобритания. Находищата му са седиментогенни и изветрителни.

В България от 1965 г. природен гипс се добива и от него се произвежда печен гипс единствено в с. Кошава край гр. Видин от фирмата "ГИПС" АД. Подземният рудник за добив на природен гипс е с дълбочина 300 m. Добивът се осъществява с пробивно-взривни работи, товаренето на отбития материал - с челни товарачи, а извозването до шахтите - със самосвали. Височината на добивните камери е 10-12 m при широчина 7 m. Отработените камери се запълват хидравлично с пясък от р. Дунав. Годишният добив на суров гипс е около 150-180 хил. t.