Веселина Бресковска
| Веселина Бресковска | |
| български минералог | |
| Родена |
6 декември 1928 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учила в | Санктпетербургски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | минералогия, кристалография |
| Работила в | Българска академия на науките; Софийски университет |
| Известна с | откриването на минерала ардаит |
| Титла | професор |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Стойчо Василев Бресковски |
| Веселина Бресковска в Общомедия | |
Веселина Василева Бресковска е български минералог и кристалограф.[1][2][3][4]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Веселина Бресковска е родена на 6 декември 1928 г. в село Гранит, Чирпанско, в семейството на учителите Васил Стойчев Бресковски (1902 – 1978) и Параскева Неделчева Бресковска (по баща Славова) (1906 – 1988).[5] Средно образование завършва във Втора девическа гимназия в град Пловдив, а висше през 1952 г. в Санктпетербургския държавен университет – специалност „геохимия и минералогия“. Същата година е назначена за асистент в катедрата по минералогия в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Води лекции по кристалография, минералогия, рентгенов анализ. Създава курсът „Минералите в България“, който чете до пенсионирането си. През 1973 г. специализира в Лондонския университет. През 1988 г. защитава докторска дисертация на тема: „Минералогия и генезис на Маджаровската и други оловно-цинкови минерализации от Авренско-Маджаровския руден пояс ”. През 1989 г. е избрана за професор по минералогия.[3]
Била е научен секретар на Българската академия на науките (1973 – 1974), ръководител на катедра „Минералогия и кристалография“ (1978 – 1992), декан на Геолого-географския факултет (1980 – 1984), заместник-ректор на Софийския университет „Климент Охридски“ (1984 – 1987). Участва в комисии и ръководства на Международната минералогическа асоциация, като е била и главен научен секретар на XIII конгрес на Международната минералогическа асоциация (IMA), председател на Българското минералогическо дружество (1996 – 1997).[5]
Умира на 12 август 1997 г. в град София.[5]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Научната ѝ дейност е отразена в 130 статии и 3 монографии. Участва като съавтор в капиталния труд „Минералите в България“, публикуван през 1964 г.[6] През 1978 г. открива нов за науката минерален вид от вида на хлорсулфосолите, който нарича ардаит по името на река Арда.[7] Открива и изучава нови за България минерали. В продължение на много години целенасочено изучава минералогията на златно-полиметалните находища в Източните Родопи и Средногорието, както и парагенезите и минералогията на златото и среброто.[3]
Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787.
- Kostov, Ivan, Breskovska, Vesselina. Phosphate, Arsenate and Vanadate minerals: Crystal Chemistry and Classification. Sofia, Kliment Ohridski University Press, 1989. OCLC 30695814.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
- Минерали от колекцията на Веселина Бресковска, изложени в Музея по минералогия, петрология и минерални ресурси на Софийския университет
-
Изложба на минерала ардаит в Националния природонаучен музей -
-
_-_Collection_of_V._Breskovska_at_Sofia_University_%27St._Kliment_Ohridski%27_Museum_of_Mineralogy,_Petrology_and_Mineral_Resources.jpg)
_-_Collection_V._Breskovska_at_the_Sofia_University_%27St._Kliment_Ohridski%27_Museum_of_Mineralogy,_Petrology_and_Mineral_Resources.jpg)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ World Directory of Mineralogists. International Mineralogical Association, 1970. с. 33, 290.
- ↑ World Directory of Crystallographers and of Other Scientists Employing Crystallographic Methods. International Union of Crystallography, 1971. с. 33.
- ↑ а б в Маврудчиев, Божидар. Спомени за известни български учени минералози // Списание на Българското геологическо дружество 69 (1 – 3). 2008. с. 112 – 115.
- ↑ Who's who in Science in Europe: A Biographical Guide in Science, Technology, Agriculture, and Medicine. 7th. Т. 4. Longman, 1991. ISBN 9780582086623. с. 48.
- ↑ а б в In memoriam Проф. дгн Веселина Василева Бресковска – изтъкнат преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“ и крупен минералог на България // Списание на Българското геологическо дружество 58 (2). 1997. с. 136.
- ↑ Костов, Ив.; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964.
- ↑ Dunn, Pete; Fleischer, Michael. New Mineral Names // American Mineralogist 68. 1983. с. 642.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- In Memoriam: Vesselina Vassileva Breskovska, Professor, Dr. Sc. // Bulgarian Mineralogical Society. Архивиран от оригинала на 2012-04-15. Посетен на 2021-10-24.
- IN MEMORIAM Проф. дгн Веселина Василева Бресковска (1928 - 1997) // Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Геолого-географски факултет 90 (1 - Геология). 1999. с. 207 – 213. Посетен на 7 април 2024.
- Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005) „80 години Българско Геологическо Дружество“. София, Българско геологическо дружество, 2005. ISBN 954-91606-3-7. с. 80, 93. Посетен на 15 октомври 2023.
- Научна литература, свързана с Веселина Бресковска, в Google Наука
- От и за Веселина Бресковска в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения от и за Веселина Бресковска Архив на оригинала от 2021-10-26 в Wayback Machine. в библиотеки (WorldCat Catalog)
|
