6 декември е 340-ият ден в годината според григорианския календар (341-и през високосна). Остават 25 дни до края на годината.
Енциклопедия Британика от 1913 г.
- 1768 г. — За първи път е публикувана Енциклопедия Британика.
- 1774 г. — Австрия става първата страна в света, въвела държавно образование.
- 1790 г. — Седалището на Конгреса на САЩ се премества от Ню Йорк във Филаделфия и градът е обявен за временна столица на САЩ.
- 1877 г. — Започва издаването на вестник Вашингтон Поуст.
- 1879 г. — Съставено е второто правителство на България, начело с Климент Търновски.
- 1880 г. — В Източна Румелия натуралният десятък е заменен с поземлен данък.
- 1907 г. — При производствена катастрофа в мина в Мононга (Западна Вирджиния) загиват 361 работници.
- 1916 г. — Първата световна война: Войски на Германия и Австрия завземат Букурещ.
- 1917 г. — Първата световна война: В Халифакс (Канада) избухва кораба Монблан, превозващ динамит, загиват около 1600 души, а по крайбрежието са разрушени 3 000 сгради.
- 1917 г. — Новата власт в Русия арестува цар Николай II и членовете на неговото семейство.
- 1917 г. — Финландия обявява независимостта си от Русия.
- 1921 г. — Подписан е Англо-ирландски трактат, съгласно който Ирландия става самостоятелна държава — британски доминион, подобно на Австралия, Канада, Нова Зеландия и днешния ЮАР.
- 1945 г. — В САЩ е патентована микровълновата печка.
- 1955 г. — Четирите велики сили признават правото на неутралитет на Австрия.
- 1957 г. — Експлозия при изстрелването проваля пускането на първия Американски сателит.
- 1978 г. — В Испания е приета нова конституция на страната чрез референдум.
- 1990 г. — Възстановени са дипломатическите отношения между България и Ватикана.
- 1991 г. — Югославската армия бомбардира хърватския град Дубровник, след като го обсажда повече от месец.
- 1992 г. — 6 декември, Никулден, е обявен за официален празник на морския град Бургас.
- 1992 г. — В референдум населението на Швейцария отхвърля плана на правителството държавата да се присъедини към Европейския съюз.

+ Митрополит Йосиф, на САЩ, Канада и Австралия
- 1421 г. — Хенри VI, крал на Англия († 1471 г.)
- 1685 г. — Мария-Аделаида Савойска, савойска принцеса († 1712 г.)
- 1778 г. — Жозеф-Луи Гей-Люсак, френски физик († 1850 г.)
- 1792 г. — Вилем II, крал на Холандия († 1849 г.)
- 1808 г. — Тихо Обретенов, български общественик († 1869 г.)
- 1833 г. — Джон Сингълтън Мосби, американски военен († 1916 г.)
- 1841 г. — Фредерик Базил, френски художник († 1870 г.)
- 1844 г. — Иван Соколов, български революционер († 1907 г.)
- 1844 г. — Петко войвода, български революционер († 1900 г.)
- 1849 г. — Аугуст фон Макензен, германски фелдмаршал († 1945 г.)
- 1856 г. — Никола Рясков, български военен деец († 1917 г.)
- 1863 г. — Чарлс Мартин Хол, американски инженер († 1914 г.)
- 1864 г. — Пенчо Райков, български химик († 1940 г.)
- 1871 г. — Иван Манолев, български революционер († 1930 г.)
- 1875 г. — Елена Карамихайлова, българска художничка († 1961 г.)
- 1888 г. — Уил Хей, британски актьор († 1949 г.)
- 1889 г. — Робърт Уиншип Удръф, бизнесмен († 1985 г.)
- 1892 г. — Джордж Маунтбатън, втори маркиз на Милфорд Хейвън († 1938 г.)
- 1892 г. — Едуард Виктор Епълтън, британски физик, Нобелов лауреат († 1965 г.)
- 1898 г. — Гунар Мирдал, шведски икономист, Нобелов лауреат през 1974 г. († 1987 г.)
- 1904 г. — Ев Кюри, френска писателка († 2007 г.)
- 1907 г. — Джовани Ферари, италиански футболист († 1982 г.)
- 1913 г. — Николай Амосов, украински хирург († 2002 г.)
- 1920 г. — Джордж Портър, британски химик, Нобелов лауреат през 1967 г. († 2002 г.)
- 1924 г. — Павел Матев, български поет († 2006 г.)
- 1927 г. — Никола Рударов, български актьор († 2010 г.)
- 1932 г. — Херберт Бергер, австрийски писател († 1999 г.)
- 1937 г. — Алберто Спенсър, еквадорски футболист († 2006 г.)
- 1942 г. — Йосиф, български духовник
- 1947 г. — Лупита Ферер, венецуелска актриса
- 1948 г. — Кеке Розберг, финландски пилот от Формула 1
- 1950 г. — Джо Хисаиши, японски композитор
- 1954 г. — Радек Йон, чешки политик
- 1956 г. — Питър Бук, американски музикант (REM)
- 1958 г. — Ник Парк, британски художник
- 1963 г. — Улрих Томсен, датски актьор
- 1971 г. — Рихард Крайчек, холандски тенисист
- 1975 г. — Даниел Моралес, бразилски футболист
- 1981 г. — Наталия Круз, канадска порнографска актриса
- 1981 г. — Федерико Балцарети, италиански футболист
- 1982 г. — Алберто Контадор, испански колоездач
- 1982 г. — Деница Гаджева, български политик
- 1985 г. — Дулсе Мария, мексиканска актриса
- 343 г. — Свети Николай Мирликийски, източноримски духовник (* ок. 270)
- 1185 г. — Афонсу I, крал на Португалия (* 1109 г.)
- 1352 г. — Клемент VI, римски папа (* 1291 г.)
- 1723 г. — Карл Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен, немски граф († 1665 г.)
- 1759 г. — Луиза-Елизабет Бурбон-Френска, френска благородничка (* 1727 г.)
- 1779 г. — Жан-Батист-Симеон Шарден, френски художник (* 1699 г.)
- 1868 г. — Август Шлайхер, германски езиковед (* 1821 г.)
- 1882 г. — Антъни Тролъп, английски писател (* 1815 г.)
- 1889 г. — Джеферсън Дейвис, американски политик (* 1808 г.)
- 1892 г. — Вернер фон Сименс, германски електротехник (* 1816 г.)
- 1905 г. — Виго Стукенберг, датски писател (* 1863 г.)
- 1927 г. — Ефрем Каранов, български фолклорист (* 1852 г.)
- 1935 г. — Панайот Пеев, български военен деец (* 1859 г.)
- 1942 г. — Афанасий Селишчев, руски славист (* 1866 г.)
- 1944 г. — Елена Снежина, българска актриса (* 1881 г.)
- 1953 г. — Константи Илдефонс Галчински, полски поет (* 1905 г.)
- 1960 г. — Димитър Хаджилиев, български писател (* 1895 г.)
- 1960 г. — Йордан Тренков, български революционер (* 1880 г.)
- 1988 г. — Рой Орбисън, американски певец (* 1936 г.)
- 1991 г. — Ричард Стоун, британски икономист, Нобелов лауреат през 1984 г. (* 1913 г.)
- 1993 г. — Данаил Василев, български композитор (* 1906 г.)
- 2000 г. — Светозар Вукманович, югославски политик (* 1912 г.)