Афанасий Селишчев
|
||||||||
Афанасий Матвеевич Селишчев (на руски: Афанасий Селищев) е виден руски езиковед, специалист в областта на славянските езици, и славянската, включително българската диалектология, член кореспондент на БАН и РАН.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Афанасий Селишчев е роден в село Волосово, Орловска губерния (днес в Липецка област) в 1866 година. Завършва Казанския университет в 1911 година. Преподава в Иркутския (1918—1920), Казанския (1920—1921) и Московския университет (от 1921). Между 1931—1933 година работи в краткосъществувалия московски Научен институт по езикознание при министерството на просветата, създаден от опонентите на марксизма. В началото на 1934 година е арестуван по делото на славистите и изпратен на заточение. В 1937 година се връща в Москва и става професор в Московския Институт за философия, литература и история и в Московския педагогически държавен университет.
[редактиране] Научни приноси
Селишчев е един от най-големите руски слависти на 20 век, автор на трудове върху историята на руския език, сравнителната граматика на славянските езици, върху славянските говори в Албания и българските в Македония, по балканистика, славянска палеография и топонимика. Селишчев смята македонските говори за част от българския език и рязко критикува сърбизиращата концепция на Александър Белич, но според Бернштейн и възразява, когато в България от неговите теории се правят поличитески изводи за принадлежност на територията.[1] В издадените в 1968 година избрани съчинения на Селишчев македонските говори са представени като част от българската езикова територия.[2] Селишчев е член на Македонския научен институт в София.
Селишчев е автор на големия труд „Диалектологический очерк Сибири“ (выпуск 1, 1921), на социолингвистически трудове за промените в руския език след Октомврийската революция: „Язык революционной эпохи“ (1928; трудът бързо става полузабранен заради цитатите от Троцки, Каменев и други, преиздаден в 2003), „О языке современной деревни“ (1939). Посмъртно е издадена книгата „Старославянский язык“ в две части (1951—1952) — едно от най-добрите описания на езика на най-старите писмени паметници, имащо и стойност като учебник, преиздадено в 2001 и 2006 г.
[редактиране] Основни трудове на Афанасий Селишчев
- Введение в сравнительную грамматику славянских языков. — Казань, 1914. — Вып. 1. — 123 с.
- Очерки по македонской диалектологии. — Казань, 1918. — Т.1. — 284 с.
- Диалектологический очерк Сибири. — Иркутск, 1920. — Вып. 1. — 297 с.
- Язык революционной эпохи. Из наблюдений над русским языком последних лет (1917—1926). — М., 1928. — 248 с.
- Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. — София, 1929. — 439 с.
- Славянское население в Албании. — София, 1931. — 352 с.
- Македонская диалектология и сербские лингвисты. — София, 1935. — 101 с.
- Славянское языкознание. Т.1. Западнославянские языки: Учеб. пособие. — М., 1941. — 468 с.
- Старославянский язык. В 2-х ч.: Учеб пособие. — М.: Учпедгиз, 1951—1952.
- Ч.1: Введение. Фонетика. — 1951. — 336 с.
- Ч.2: Тексты. Словарь. Очерки морфологии. — 1951. — 206 с
- Избранные труды. М., 1968.
[редактиране] Бележки
- ↑ С. Б. Бернштейн. Зигзаги памяти, М., 2002, с. 228: В предговора на преводача е написано, че Селишчев „един от най-авторитетните защитници на българските права над Македония“. Това предизвиква гнева на Афанасий Матвеевич… „Това е работа на българите и ние не трябва да се вмесваме в техните дела - казва Селишчев. Формирането на националното съзнание е сложен процес… това е дело на политиците, а не на учените“. Бернштейн дори твърди, че впоследствие в своя курс по славянска филология, изнесен в 1938 г., Селишчев упоменава македонския като отделен език и одобрява статията на Бернштейн за македонския език в Голямата съветска енциклопедия.
- ↑ Селищев, А. М. Избранные труды, Москва 1968, с. 580—581
[редактиране] Литература
- Бернштейн, Самуил. А. М. Селищев — славист-балканист. Москва, Наука, 1987.
- Ашнин Ф. Д., Алпатов В. М.. „Дело славистов“: 30-е годы. Москва, Наследие, 1994.
[редактиране] Външни препратки
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
