Събота

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Събота е шестият ден от седмицата според гражданския календар. Според християнския и еврейския календар, от друга страна, съботата е седмият последен ден.

Произходът на думата събота е свързан с еврейската дума шабата, което се превежда като почивка - празник - ден, в който не се работи, а се посвещава за Божия слава и благодарение. Описва се в Библията още в началото при Сътворението като ден и на Божия почивка, пак там многократно се повтаря описанието като най-категорично в Декалога - 10 Божии заповеди спазването на съботата е постановено като 4-та Заповед - виж Изход 20 глава. Има данни, че се е празнувала от древните вавилонци и други стари народи. В писмо до Римския първосвещеник - папата Княз Борис I поставя също така и въпроса за празнуването на съботата като ден на богослужение от българите. В българския език е определена като седми ден, защото четвъртия ден е наименован Сряда - посредата на седмицата, с което неделята е означена като първи ден. Тя се празнува в еврейската религия и в някои християнски църкви (например Църква на адвентистите от седмия ден и Баптисти от седмия ден) като божия почивен ден.

Тази връзка е видна и при различни западни езици: нем. Sabbat, фр. le samedi, итал. il sabato, исп. el sábado.

Английската дума Saturday произлиза от dies Saturni, денят, който римляните посвещавали на Сатурн.

В българските вярвания събота се смята за ден на мъртвите — всички помени и задушници се правят в този ден от седмицата. Вярва се, че родените в събота притежават свръхестествени способности — те могат да гадаят, да тълкуват сънища и най-вече само родените в събота (т. нар. съботници) могат да разпознават магьосниците и да виждат свръхестествените същества (самодиви, вампири, таласъми и пр.). Самите вампири, устрели и др. пък не могат да излизат от гробовете си в събота, защото тогава губят силата си. Смята се обаче, че къртицата излиза на повърхността на земята само на този ден преди изгрев слънце.

Във вярванията на българите, съботните дни от м. март (известни като бели или мартени съботи) имат особено значение —- през тези дни жените спазват ред забрани в домакинската работа, за да не вали градушка през лятото. В българския народен календар са познати и празниците:

  • Погана събота —— последната събота преди Богоявление. Вярва се, че който се роди през този ден ще е много уязвим от болести и демони. Известен е в Рупчос.
  • Тодорова събота —- друго име на празника Тодоровден.
  • Лазарова събота —- друго име на празника Лазаровден.


Интересно[редактиране | edit source]

  • Българските имена Съби и Събина са свързани със събота.
  • От руската дума суббота произлиза субботник (на български съботник) - работа в събота без заплащане. В България е познат като Ленински съботник.

Литература[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]