Църква на адвентистите от седмия ден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Църквата на адвентистите от седмия ден е християнска протестантска църква със световно разпространение. Наименованието „Църква на адвентистите от седмия ден“ подчертава две библейски доктрини: учението за Второто пришествие на Христос (от лат. adventus — пристигане, идване) и Десетте Божи заповеди, съдържащ в IV-та заповед — съботната институция.

История[редактиране | edit source]

Световна[редактиране | edit source]

Към края на XVIII и началото на XIX век в Европа и Северна Америка се пробужда нов интерес към пророчествата на библейските книги Даниил и Откровение. Появяват се множество брошури и печатни материали, в които авторите стигат до убеждението, че най-дългият пророчески период в Библията, именно 2300 години от Даниил 8:14, ще приключи в 1844 г. и това ще ознаменува Второ пришествие на Исус Христос и края на земната история.

Най-оживено е движението в Северна Америка, ръководено от Уилям Милър и неговите сътрудници. Те разглеждат Даниил 8:14 съвместно с Откровение 14:6, 7, където се оповестява истината, че е настъпил часът на Божия съд.

Библейското учение за съботата се приема от адвентистите чрез влиянието на баптистите от седмия ден в лицето на Rachel Oakes Preston и се утвърждава чрез дейността на Джоузеф Бейтс.

Външният облик на адвентното движение в света е представен в Откровение 10 глава (например изразът „няма да има вече време“ в Откровение 10:6 се разбира от адвентистите така, че след 1844 г. няма други пророчески периоди, чието изпълнение да се очаква и че краят е близо), а вестта, която църквата на адвентистите от седмия ден носи, е така наречената тройна ангелска вест, чийто текст е в Откровение 14:6-12.

Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана като самостоятелна деноминация през 1863 г. въз основа на Христовите думи, записани в Матей 16:18, 19 и Матей 18:15-18.

Централното ѝ седалище е във Вашингтон, САЩ. В световен план Църквата на адвентистите от седмия ден е разделена на 12 подразделения /дивизии/ и има над 16 милиона членове.

Днес тя има множество отдели, училища, университети, болници, проповедници и мисионери в целия свят. Световната адвентна благотворителна[1] организация за развитие и помощ АДРА подпомага бедстващи райони при наводнения[2], земетресения[3], глад[4] [5] и болести и епидемии.[6]

Българска[редактиране | edit source]

Първите признаци на адвентно присъствие в България датират от 1891 г., когато група немски преселници от Русия пристигат в Румъния и в Добруджа и донасят адвентизма в нашата страна. През 1893 г. Е. С. Попов, американски адвентист от български произход, проповядва в Русе с помощта на Яков Гринберг, баптист, книгоразпространител на Британското библейско дружество.

Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана през 1911 г. от К.Мотцер (Германия).

През 1912 г. в София е организирана църква с 8 члена благодарение на работата на първия български пастор Георги Кадалев, завърнал се след обучението си в адвентния колеж във Фриденсау, Германия.

След Първата световна война представител на Южноевропейската дивизия, Гай Дейл, посещава България и през 1920 г.докладва, че има 56 адвентисти в София, Русе и Габрово. През 1924 г. членството на църквата нараства на 205 души. По същото време се организира издателство, което снабдява църквата с религиозна литература и с вестник „Вестител на истината“. В един от малкото доклади за онези години Карл Золман описва през 1937 г. дейността на 750 адвентисти, които притежавали собствена зала с 250 места, устройвали публични беседи и извършвали благотворителна дейност в полза на бедните.

По време на Втората световна война Българската адвентна църква е изолирана от адвентистите от другите страни и живее в неблагоприятна политическа атмосфера. През 1941 г. няколко адвентни църкви са затворени.

След войната църквата възобновява всички свои дейности. Изградени са нови църковни здания на няколко места. След кратко време на свобода тоталитарната власт започва да преследва всички църкви.

През 1959 г. отношението на правителството към църквата е подчертано враждебно. То започва да се меси във вътрешните ѝ работи. Ръководството на църквата в лицето на председателя Борис Бонев и секретаря Димитър Киров е отзовано и държавата назначава ръководство от хора, на които има доверие.

Евангелизация в гр. Добрич (2001 г.)

През 1965 г. секретарят на Южноевропейската дивизия организира избирането на ново ръководство с председател Белчо Тотев. Но през 1967 г. властите брутално го отзовават и налагат трима нови ръководители на църквата. Тази намеса в ръководството ѝ продължава с известни промени на лицата до политическите промени през 1989 г.

През 1990 г. за пръв път от 42 години се организира свободна изборна конференция с делегати от всички църкви и е избрано официално ръководство с председател Агоп Тахмисян. През ноември същата година Адвентната църква е официално призната от държавата.

Днес в България има 94 адвентни църкви с общо 7700 члена.

Учение[редактиране | edit source]

Адвентистите от седмия ден признават Библията като единствения мащаб за вярата и разглеждат следните верски учения като основни учения на Библията. Тези църковни учения представят разбирането на църквата за библейското учение. Една редакция или промяна е възможна при редовното общо събрание на Генералната конференция на световната църква, ако църквата получи по-дълбоко разбиране за библейския текст чрез Светия Дух или ако се намери една по-добра формулировка, за да се изразят ученията на Святото Божие Слово.

Вярванията на Адвентистите от седмия ден са накратко формулирани в следните 28 учения:

1. Божието слово

Библията - съставена от Нов и Стар Завет - е писаното Божие слово, дадено чрез небесно вдъхновение на святи Божии мъже, които са говорили и писали, движими от Светия Дух. В Словото Бог е дал на човека познанието, необходимо за спасението. Свещеното писание е за адвентистие непогрешимото откровение за Божията воля. Библията е за тях критерий за характера, изпитание за духовната опитност, авторитетен източник на учения и достоверен документ за Божиите действия в историята.

(2. Петр. 1:20,21; 2. Тим. 3:16,17; Псалм 119:105; Притчи 30:5,6; Исая 8:20; Йоан 17:17; 1. Сол. 2:13; Евреи 4:12)

2. Божеството

Божеството e единство от три вечни личности Бог - Отец, Син и Свети Дух - . „Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, стоящ над всичко. Той е безкраен и извън човешкото разбиране, и въпреки това човекът може да го опознае чрез Неговото себеразкриване. Той е завинаги достоен за поклонение, преклонение и служене.“

(Втор. 6:4; Матей 28:19; 2. Кор. 13:13; Ефес. 4:4,6; 1. Петр. 1:2; 1. Тим. 1:17; Откр. 14:7)

3. Бог Отец

Бог, вечния Отец, е Създателят, Източникът и Владетелят на всички създания. Той е справедлив и свят, милостив и пълен с благодат, търпелив и любящ и верен. Качествата и силата, изявени в Сина и Светия Дух, са изразени и в Бог Отец.

(Битие 1,1; Откр. 4:11; 1. Кор. 15:28; Йоан 3:16; 1. Йоан. 4:8; 1. Тим. 1:17; Изход 34:6,7; Йоан 14:9)

4. Бог Син

Бог, Вечният син, се въплътил в Исус Христос. Чрез Него са били сътворени всички неща и Той е изявил Божия характер. Спасението на човечеството се осъществява чрез Исус Христос, който е и съдията на светът. Той е завинаги истински Бог, който е станал и истинския човек Исус Христос. Исус е заченат от Светия Дух и роден от девицата Мария, Той е живял и изпитал изкушенията като човешко същество, но е дал идеален пример за Божията правда и любов. Той е изявил Божията сила чрез чудесата, които е извършил, и е бил утвърден като Божия избран Месия.Той е страдал и умрял доброволно на кръстта за нашите грехове вместо нас, бил е възкресен от мъртвите и издигнат за свещеник в небесното светилище. Той ще дойде отново в слава за окончателното спасение на Своя народ и за възстановяване на всичко.

(Йоан 1:1-3,14; Кол. 1:15-19; Йоан 10:30; 14:9; Рим. 6:23; 2. Кор. 5:17-19; Йоан 5:22; Лука 1:35; Филип. 2:5-11; Евреи 2:9-18; 1. Кор. 15:3,4; Евреи 8:1,2; Йоан 14:1-3)

5. Бог Свети Дух

Светия Дух е Бог, вечния Дух, който е действал с Отца и Сина при сътворението, въплъщението и изкуплението. Той е вдъхновявал писателите на Писанията и е изпълнил живота на Христос със сила. Светия Дух изпитва и осъжда човешките същества, а характерите на онези, които откликват, биват преобразени по подобие на Бога. За тях Той е изпратен от Отца и Сина, за да бъде винаги с Неговите чада. Светия Дух дава духовни дарби на църквата, дава и сили да носи свидетелството Христово и в хармония с Писанията я води към истината.

(Битие 1:1,2; Лука 1:35; 4:18; Деян. 10:38; 2. Петр. 1:21; 2. Кор. 3:18; Ефес. 4:11,12; Деян. 1:8; Йоан 14:16-18,26; 15:26,27; 16:7-13,23,24)

6. Сътворението

Бог е Създател на всички неща на Земята и във Вселената, вярват адвентистите, и е открил в Писанието съзидателната Си дейност. Тъй като в шест дни Господ направил "небето и земята" и всички живи същества на земята и си е починал в седмия ден на тази първа седмица. Така Той е установил Съботата като постоянен паметник на Своето завършено творческо дело. В основа на Библията първият мъж (Адам) и първата жена (Ева) са направени по подобие на Бога и корона на цялото създание. На първите хора им е била дадена власт над света и им е била възложена отговорността да се грижат за повереното им творение.

(Битие 1 и 2; Изход 20:8-11; Псалм 19:1-7; 33:6,9; 104; Евреи 11:3)

7. Естеството на човека

Мъжът и жената са създадени по Божий образ, със своя индивидуалност, със свободата и силата да мислят и да действат самостоятелно, но същевремено с това зависими от Бога за своя живот и всичко останало. Човека представлява неделимо единство от дух, душа и тяло. Когато нашите първи родители (Адам и Ева) не се подчиниха на Бога, те отрекоха своята зависимост от Него и паднаха от високото си положение на святост и близост с Бога. Божият образ в тях бе помрачен и те станаха подвластни на смъртта. Потомците им наследяват тяхното паднало естество и неговите последици. Хората след грехопадението се раждат със слабости и склонности към злото. Но Бог чрез Христос примири света със Себе Си и чрез Своя Дух възстановява в каещите се грешници образа на техния Творец. Създадени за слава на Бога, те са призовани да Го обичат и да се обичат един друг, както и да се грижат за природата около себе си.

(Битие 1:26-28; 2:7; Псалм 8:4-9; Деян. 17:24-28; Битие 3; Псалм 51:7; Рим. 5:12-17; 2. Кор. 5:19,20; Псалм 51:12; 1. Йоан. 4:7,8,11,20; Битие 2:15)

8. Великата борба

Според тях цялото човечество сега е въвлечено в една велика борба между Христос и Сатана относно характера на Бога, Неговия закон и властта Му над всемира. Този конфликт е започнал в небето, когато едно сътворено същество - Луцифер, надарен със свободата на избора, обзет от желание за себеиздигане, станал Сатана, противник на Бога, и повел в бунт част от ангелите. Той въвел бунтовнически дух в този свят, въвличайки Адам и Ева в грях. Този грях довел до изкривяване на Божия образ в човека, до объркване в създадения свят и унищожение по времето на световния потоп. Наблюдаван от цялата Вселена, нашият свят станал арена за конфликта на всемира, в края на който Бог на любовта ще докаже своята правота. За да помогне на народа си в тази борба, Христос изпратил Светия Дух и верните на Него ангели да го ръководят, закрилят и пазят по пътя към спасението.

(Откр. 12:3-9; Исая 14:12-14; Езек. 28:12-18; Битие 3; Рим. 1:19-32; 5:12-21; 8:19-22; Битие 6-8; 2. Петр. 3:6; 1. Кор. 4:9; Евреи 1:14)

9. Животът, смъртта и възкресението на Христос

Чрез Христовия живот на съвършено послушание към Божията воля, чрез Неговото страдание, смърт и възкресение Бог осигурил единственото средство за умилостивение за човешкия грях, така че хората, които чрез вяра приемат тази жертва, да имат вечен живот, а цялото творение да може по-добре да разбере безкрайната и свята любов на Създаделя. Според тях, тази съвършена жертва доказвала справедливостта на Божия закон и благодатта на Неговия характер, защото тя не само осъждала греха, но и осигурява прощение за хората. Смъртта на Христос била заместническа и изкупителна, примиряваща и преобразяваща. Възкресението на Христос провъзгласявало Божия триумф над силите на злото, а на онези, които приемат умилостивението, осигурява крайната победа над греха и смъртта. Тя декларирала божествеността на Исус Христос, пред Когото всяко коляно на небесата и на земята щели да се преклонят.

(Йоан 3:16; Исая 53; 1. Петр. 2:21,22; 1. Кор. 15:3; 4:20-22; 2. Кор. 5:14,15,19-21; Рим. 1:4; 3:25; 4:25; 8:3,4; 1. Йоан. 2:2; 4:10; Кол. 2:15; Филип. 2:6-11)

10. Опитността на спасението

В безкрайната си любов и милост Бог направил така, че Христос, Който не познавал грях, да стане грях за хората, за да могат чрез Него да станат Божия правда. Според тях хората са Водени от Светия Дух, да чувстват тяхната нужда, в признаването на греховността си, в покайването от греховете си и упражняването на вярата в Исус като Господ и Христос, Заместник и Пример. Тази вяра, която води според тях към спасение, идвала чрез божествената сила на Словото и била дар на Божията благодат. Чрез Христос се извършвало оправданието и осиновението като Божии синове и дъщери и освобождението от господството на греха. Новорождението и освещението ставало според тях чрез Светия Дух. Духът обновявал умовете, изписвал Божия закон на любовта в сърцата на хората и давал сила да се живее свят живот. Пребъдването в Него, означава за тях ставане на съучастници на божественото естество и получаване на увереността за спасението сега и при съда.

(2. Кор. 5:17-21; Йоан 3:16; Гал. 1:4; 4:4-7; Тит 3:3-7; Йоан 16:8; Гал. 3:13,14; 1. Петр. 2:21,22; Рим. 10:17; Лука 17:5; Марко 9:23-24; Ефес. 2:5-10; Рим. 3:21-26; Кол. 1:13,14; Рим. 8:14-17; Гал. 3:26; Йоан 3:3-8; 1. Петр. 1:23; Рим. 12:2; Евреи 8:7-12; Езек. 36:25-27; 2. Петр. 1:3,4; Рим. 8:1-4; 5:6-10)

11. Израстване в Христос

Чрез своята смърт на кръста Исус победил силата на злото, изповядват адвентистите от седмия ден. По време на своята земна служба Исус подчинил демонските духове, разбил тяхната мощ и подпечатал тяхната окончателна погибел. Чрез Исусовата победа получавали хората победа върху силите на злото, които се опитвали да ги владеят. По тази причина хората можели да живеем с Исус в мир, радост и уверение в неговата любов. Светия Дух живеел в хората и им давал сила. В една постоянна връзка с Исус, като техен Спасител и Господ, те били освободени от товара на минали дела, от страха от зли сили, от незнанието и безсмислието. Адвентистите разбират своето призвание да израстваме в новата свобода с Исус и да стават подобни на Него. Това ставало чрез общуването с Бога чрез молитва и чрез Неговото Слово, в ежедневното бдение и размисъл върху Божественото ръководство, чрез песни за прослава, в събранието при Богослужение и чрез участието в мисионското поръчение на църквата. Те желаят да служат на техните съчовеци с любов и свидетелстваме за спасението чрез Христос, неговото трайно присъствие преобразувало всеки миг и всяка задача в една обогатяваща опитност с Бога.

(Псалм 1:1,2; 23:4; 77:12,13; Кол. 1:13,14; 2:6,14-15; Лука 10:17-20; Ефес. 5:19,20; 6:12-18; 1. Сол. 5:23; 2. Петр. 2:9; 3:18; 2. Кор. 3:17,18; Филип. 3:7-14; 1. Сол. 5:16-18; Матей 20:25-28; Йоан 20:21; Гал. 2:22-25; Рим. 8:38-39; 1. Йоан. 4:4; Евреи 10:25)

12. Църквата

Църквата е според тях общество от вярващи, които изповядват Исус Христос като Господ и Спасител. Те се рабират като приемници на Божия народ от старозаветните времена, които се събирали за богослужение, братство, наставление в Словото, за празнуване на Господната вечеря, за служба на цялото човечество и разгласяване на евангелието по целия свят. Авторитетът на църквата произтичла от Христос, Който бил въплътеното Слово, и от Писанията, които били писаното Слово. Църквата била Божието семейство. Като Негови осиновени деца членовете ѝ живеели въз основа на Новия Завет. Църквата се разглежда от тях като тялото Христово, общество на вяра, чиято глава е самият Христос. Църквата била невестата, за която Христос умрял, за да може да я освети и очисти. При триумфалното си завръщане Той щел да я представи на Себе Си „като църква славна, вярна през всички времена, откупена с Неговата кръв, без петно или бръчка, свята и непорочна.“

Битие 12:3; Деян. 7:38; Ефес. 4:11-15; 3:8-11; Матей 28:19-20; 16:13-20; 18:18; Ефес. 2:19-22; 1:22,23; 5:23-27; Кол. 1:17,18)

13. Остатъкът и неговата мисия

Адвентистите от седмия ден вярват, че има една всемирната църква, която се състои от всички, които истински вярват в Христос, но в последните дни - време на широко разпространено отстъпление, един остатък бил призован да пази Божиите заповеди и вярата в Исус. Този остатък обявявал, че идва часът на съда, прогласявал спасение чрез Христос и разгласявал вестта за наближаване на Неговото Второ пришествие. Това прогласяване било символизирано чрез трите ангела в Откровение, 14 глава. То съвпадало с делото на съда в небето и водело до покаяние и реформа на земята. Всеки вярващ бил призован да вземе лично участие в това свидетелство по целия свят.

(Откр. 12:17; 14:6-12; 18:1-4; 2. Кор. 5:10; Юда 3:14; 1. Петр. 1:16-19; 2. Петр. 3:10-14; Откр. 21:1-14)

14. Единството в Христовото тяло

Църквата се разглежда като едно тяло с много членове, призовани от всеки народ, род и език. Според тях, разлики по отношение на раса, култура, образование и националност, поради високо или ниско обществено положение, определяне като богати и бедни, мъже и жени, не трябва да разделят хората. Всички хора били равни в Христос, Който чрез един Дух ги е свързал да са едно с Него и един с друг, да служат без пристрастност, без разделение или въздържане от общение. Чрез откровението на Исус Христос в Писанията те желаят да споделят същата вяра и надежда и да протягат ръка с едно и също свидетелство към всички. Това единство има за тях като източник единството на триединния Бог, Който - според тяхното убеждение - ги е осиновил като Свои деца.

(Рим. 12:4; 1. Кор. 12:12-14; Мат. 28:19,20; Псалм 133:1; 2. Кор. 5:16,17; Деян. 17:26,27; Гал. 3:27,29; Кол. 3:10-15; Ефес. 4:14-16; 4:1-6; Йоан 17:20-23)

15. Кръщението

Чрез кръщението изповядват адветнистите от седмия ден вярата си в смъртта и възкресението на Исус Христос. Те свидетелстват чрез това, че са умрели за греха и се стремят да живеят по нов начин. Така признават Христос като Господ и Спасител. Стават Негови деца и биват приети за членове на църквата Му. Кръщението символизира за тях тяхното съединяване с Христос, прощаването на греховете им и приемането им от Светия Дух. Кръщението се извършва чрез потапяне във вода и зависи от потвърждение на вярата в Исус и покаяние от греха. То се извършва след изучаване на свещеното писание и приемане на неговите учения.

(Рим. 6:1-6; Кол. 2:12,13; Деян. 16:30-33; 22:16; 2:38; Матей 28:19,20)

16. Господнята вечеря

Господната вечеря (или причастие) е за адвентистите символично участие в тялото и кръвта на Исус чрез вяра в Него, като Господ и Спасител. Те вярват, че Христос присъства в това причастие, за да се срещне със Своите деца и да ги укрепи. Техното участие в нея означава за тях с радост да прогласяват смъртта на Господа, докато Той дойде отново. Приготвянето за причастието включвало себеизпитване, покаяние и изповед. Учителят постановил службата на измиването на нозете, за да означи новото очистване, да изрази едно желание за взаимно служене със смирение, подобно на Христовото, да свърже сърцата на хората с любов. Причастието в църквата на адвентистите от седмия ден е достъпно за всички вярващи християни.

(1. Кор. 10:16,17; 11:23-30; Матей 26:17-30; Откр. 3:20; Йоан 6:48-63; 13:1-17)

17. Духовни дарби и служби

Те вярват, че Бог дава на всички църковни членове от всички векове духовни дарби, които всеки трябвало да използва в служба за благото на църквата и човечеството. Дадени посредством Светия Дух, Който раздавал на всеки както намери за добре, дарбите били средство, чрез което църквата можела да изпълни задълженията, възложени ѝ от Бога. Според Свещеното Писание тези дарби включвали делата на вяра, изцеление, пророчество, евангелизиране, служене, помирение, състрадание и всеотдайна служба и благотворителна дейност за подпомагане и насърчение на хората. Някои църковни членове били призовани от Бога и надарени от Духа да работят за църквата като пастори, апостоли и учители, така че да служат на останалите, да издигат църквата на по-високо духовно равнище и да укрепват единството във вярата и познанието за Бога. Когато църковните членове използват тези духовни дарби като верни настойници на многообразната Божия благодат, църквата бива запазена от разрушителното влияние на фалшиви учения, израствала с Божия помощ и се развивала във вяра и любов.

(Рим. 12:4-8; 1. Кор. 12:9-11,27,28; Ефес. 4:8,11-16; Деян. 6:1-7; 1. Тим. 3:1-13; 1. Петр. 4:10,11)

18. Дарът на пророчеството

Една от дарбите на Светия Дух е пророчеството, подчертават адвентистите от седмия ден. Тази дарба е за тях един белег на църквата на остатъка и била проявена в службата на Елън Уайт. Писанията на тази Божия вестителка са за тях един постоянен и авторитетен глас на истината, който давал на църквата утеха, ръководство и наставление. Те давали ясно да се разбере, че Библията е стандартът, според който всички учения и опитности трябвало да бъдат изпитани.

(Йоил 3:1,2; Деян. 2:14-21; Евреи 1:1-3; Откр. 12:17; 19:10)

19. Божият закон

Великите принципи на Божия закон са за адвентистите от седмия ден въплътени в Десетте заповеди и са осъществени като пример в живота на Христос. Те изразявали Божията любов, воля и цели относно човешкото поведение и взаимоотношения и били задължителни за всички хора от всяка епоха. Тези принципи били основа на Божия завет с Неговия народ и стандарт в Божия съд. Чрез посредничеството на Светия Дух те посочвали греха и доказвали необходимостта от един Спасител. За тях спасението е изцяло по благодат, а не чрез дела, но неговия плод е послушание на заповедите. Това послушание развивало християнски характер и спомага за човешкото благополучие. То било израз на тяхната любов към Господа и на отговорността им към ближния. В послушанието чрез вяра се изявявала силата на Христос да преобразява живота и поради това укрепвало християнското свидетелство.

(Изход 20:1-17; Псалм 40:9; Матей22:36-40; Втор. 28:1-14; Матей5:17-20; Евреи 8:8-10; Йоан15:7-10; Ефес. 2:8-10; 1. Йоан. 5:3; Рим. 8:3,4; Псалм 19:8-12)

20. Съботата

След шестте дни на Сътворението благодетелният Творец си е починал на седмия ден и учредил съботата за всички хора като паметник на Сътворението. В тази връзка разглеждат адвентистите четвъртата заповед от Божия непроменим закон като изискваща съблюдаване на този седми ден - събота - като ден на почивка, поклонение и служба в съгласие с учението и практиката на Исус, Господаря на съботата. За тях, съботата е ден за радостно общение на вярващите с Бога и един с друг. Тя е символ на изкуплението чрез Христос, белег за тяхното освещение, знак за тяхната вярност, предвкусване на вечно бъдеще в Божието царство. Въз основа на библията означава съботата за тях Божия вечен знак за вечен завет между Него и народа Му. Радостното съблюдаване на това свято време от вечер до вечер, от залез до залез слънце, е за тях честване на Божието творческо и изкупително дело.

(Битие 2:1-3; Изход 20:8-11; Лука 4:16; Исая 56:1-8; 58:13,14; Матей12:1-12; Изход 31:12-17; Езек. 20:12,20; Втор. 5:12-15; Евреи 4:1-11; Левит 23:32; Марко 1:32)

21. Служба на домоуправител

Адвентистите се разбират като Божии домоуправители, на които са поверени време и възможности, способности и притежания, както и благословенията на земята и нейните богатства. За тяхното подходящо използване те виждат своята отговорност пред Бога. Признаване на Божията собственост означава за тях, да се служи вярно на Него и на ближните, като връщат десятъците и дават приношения за провъзгласяване на Неговото евангелие и за поддръжка и развитие на Неговата църква. Службата на домоуправителя е за тях привилегия, дадена от Бога, за да ги възпита в любов и победа над егоизма и алчността.

(Битие 1:26-28; 2:15; 1. Лет. 29:14; Агей 1:3-11; Мал. 3:8-12; 1. Кор. 9:9-14; Матей 23:23; 2. Кор. 8:1-15; Рим. 15:26,27)

22. Християнско поведение

Адвентистите от седмия ден са убедени, че са призовани да бъдат Божи народ, който мисли, чувства и действа в съгласие с принципите на небето. За да може Духът да пресътвори в хората характера на Господ Исус Христос, те се заемат само с тези неща, които ще дадат на живота ни чистота, здраве и радост. Това означава за тях, че техните забавления би трябвало да бъдат съобразени с най-възвишените критерии за християнски вкус и красота. Докато те признават различията в културата, адвентистите подчертават, че облеклото би трябвало да бъде „прилично, семпло, скромно и чисто, подобаващо на хора, чиято истинска красота не се състои във външно украшение, а в нетленната красота на един благороден и смирен дух.“ Това означава за тях, че след като човешкото тяло е храм на Светия Дух, хората трябвало да се грижат за него разумно. Заедно с достатъчно упражнения и почивка трябвало да възприеме възможно най-здравословната диета и да се въздържа от нечистите и вредни храни, за които говорило Писанието. Тъй като алкохолните напитки, тютюнът и своеволната употреба на лекарства и наркотици са опасни за здравето, адвентистие се въздържат и от тях. Те се стремят да приемат нещата, които поставят техните мисли и тела под ръководството и дисциплината на Христос, който желаел хората да бъдет здрави, радостни, разумни и добри.

(Рим. 12:1,2; 1. Йоан. 2:6; Ефес. 5:1-20; Филип. 4:8; 2. Кор. 10:5; 6:16-7:1; 1. Петр. 3:1-4; 1. Кор. 6:19,20; 10:31; Левит 11; 3. Йоан. 2)

23. Бракът и семейството

Бракът бил учреден от Бога в Едем и утвърден от Исус като доживотен съюз на интимна връзка на любов между мъжа и жената. За християнинът бракът означавал предаване както на Бога, така и на съпруга, и той би трябвало да бъде сключван само между партньори, които споделят една и съща вяра. Взаимната любов, почит, уважение и отговорност са тъканта на тази връзка, която трябва да отразява любовта, светостта, близостта и непреходността на връзката между Христос и Неговата църква. Относно развода подчертават адвентистите уението на Исус според което, който се развежда, освен поради прелюбодейство, и се свързва в интимна връзка с друго лице, извършва прелюбодейство. Въпреки, че някои семейни връзки не оправдават очакванията за този идеал, брачните партньори, които се посвещават напълно един на друг в Христос, можели да достигнат единство в любовта чрез ръководството на Духа и подкрепата на църквата. Те вярват, че Бог благославя семейството и очаква неговите членове да си помагат взаимно по пътя към пълната зрелост. Родителите трябвало да възпитават децата си да обичат Господа и да му се покоряват. Чрез своя пример и думи те следвало да ги учат, че Христос е поддръжник на дисциплината. Винаги нежен и грижовен, Той искал хората да станат членове на Неговото тяло, Божието семейство. Освежената семейна близост е според тях един от белезите на последната евангелска вест.

(Битие 2:18-25; Матей 19:3-9; Йоан 2:1-11; 2. Кор. 6:14; Ефес. 5:21-33; Матей 5:31,32; Марко 10:11-12; Лука 16:18; 1. Кор. 7:10,11; Изход 20:12; Ефес. 6:1-4; Втор. 6:5-9; Притчи 22:6; Мал. 3:23,24)

24. Службата на Христос в небесното светилище

Според адвентистите, в небето има светилище, истинско светилище, което Бог установил, а не човек. В него Исус служи в полза на човека, като поставя на разположение на вярващите облагите на изкупителната Си жертва, принесена веднъж завинаги на кръста. Той бил въведен в длъжност като велик Първосвещеник на хората и започнал Своята първосвещеническа служба след възнесението Си. В 1844 г., в края на пророческия период на 2300 дни, Той навлезал във втората и последна фаза на изкупителната Си служба. Тя била дело на изследователен съд, част от окончателното ликвидиране на греха, символизирано чрез очистването на старото еврейско светилище в деня на Умилостивението. В тази символична служба светилището се очиствало с кръв от жертвени животни, но небесните неща се очиствали със съвършената жертва на Исусовата кръв. На небесните разумни същества изследователния съд открива кой измежду мъртвите е заспал в Христос и се счита за достоен да има дял в първото възкресение. Той разкривал, кой измежду живите е пребъдвал в Христос, пазил е заповедите на Бога и вярата на Исус и чрез Него може да бъде преселен във вечното Му царство. Този съд оправдавал правото на Бога да спасява вярващите в Исус. Съдът обявявал, че останалите верни на Бога ще приемат царството. С края на тази Христова служба приключвало благодатното време преди Пришествието.

(Евреи 8:1-5; 4:14-16; 9:11-28; 10:19-22; 1:3; 2:16,17; Дан. 7:9-27; 8:13,14; 9:24-27; Числа 14:34; Езек. 4:6; Левит 16; Откр. 14:6,7; 20:12; 14:12; 22:12)

25. Второто идване на Христос

Второто идване на Христос означава за тях блажената надежда на църквата, величествената кулминационна точка на евангелието. Идването на Спасителя щяло да бъде буквално, лично, видимо и всесветско. Когато Той дойде, праведните мъртви щели да бъдат възкресени и заедно с праведните живи щели да бъдат прославени в взети на небето, а нечестивите щели да загинат. Почти завършеното изпълнение на повечето страни на пророчеството в настоящето състояние на света показвало, че идването на Христос е близо. Времето за това събитие не е посочено и затова те казват, че вярващите трябвало да бъдем готови по всяко време.

(Тит 2:13; Евреи 9:28; Йоан 14:1-3; Деян. 1:9-11; Матей 24:14; Откр. 1:7; Матей 24:43,44; 1. Сол. 4:13-18; 1. Кор. 15:51-54; 2. Сол. 1:7-10; 2:8; Откр. 14:14-20; 19:11-21; Матей 24; Марко 13; Лука 21; 2. Тим. 3:1-5; 1. Сол. 5:1-6)

26. Смърт и възкресение

„Заплата на греха е смърт“, цитират адветнистите от седмия ден. Но Бог, Който единствен бил безсмъртен, щял да даде вечен живот на Своите чада, изкупени в деня на Пришествието Си. Смъртта означава за тях несъзнателно състояние. Тя била такава за всички хора. Когато Христос като носител на живота се яви, възкресените и живите праведни щели да бъдат прославени и грабнати да посрещнат своя Господ. Второто възкресение на нечестивите щало да стане хиляда години по-късно.

(Рим. 6:23; 1. Тим. 6:15,16; Екл. 9:5,6; Псалм 146:4; Йоан 11:11-14; Кол. 3:4; 1. Кор. 15:51-54; 1. Сол. 4:13-17; Йоан 5:28,29; Откр. 20:1-10)

27. Хилядолетието и краят на греха

Милениумът е за тях хилядагодишното царуване на Христос с Неговите светии в небето между първото и второто възкресение. През това време нечестивите щели да бъдат съдени; земята щяла да бъде напълно пуста и необитаема от хора. Само Сатана и неговите ангели щели да живеят там. В края Христос с Неговите светии и Светия град щели да слязат от небето на Земята. Тогава неправедните мъртви щели да бъдат възкресени и Сатана с неговите ангели щели да обкръжат града, но огън от Бога щял да ги унищожи и очисти земята. Така вселената щеяла да се освободи завинаги от греха и от грешниците.

(Откр. 20; 1. Кор. 6:2,3; Еремия 4:23-26; Откр. 21:1-5; Мал. 3:19; Езек. 28:18,19)

28. Новата земя

На новата земя, където според тях ще обитава правда, Бог щял да осигури вечен дом за изкупените и съвършена околна среда за вечен живот, любов, радост и познания в Неговото присъствие. Защото тук сам Бог щял да живее с народа Си, а страдание и смърт щели да изчезнат. Великата борба щяла да завърши и грях нямало да има вече. Всички неща, одушевени и неодушевени, щели да свидетелстват, че Бог е любов; и той щял да царува вечно.

(2. Петр. 3:13; Исая 35; 65:17-22; Матей 5:5; Откр. 21:1-7; 22:1-5; 11:15)

Статистика за световната адвентна църква[редактиране | edit source]

Данните са от 01.01.2012[7]

Брой на църковните членове (2013)[8]
18 028 796
Общ брой на църквите в цял свят (30.06.2013 г.)
75 184
Ръкоположени служители
18 182
Общ брой на служителите
255 982
Брой на държавите, в които църквата има организирана дейност
216
Брой на признатите държави от ООН
238
Адвентни училища и висши училища (общо)
7 842
Университети и висши училища
113
Средни училища
1 969
Основни училища
5 714
Медийни центрове
14
Издателства
63
Езици, на които се публикува
365
Болници и санаториуми
175
Сиропиталища и детски домове
34(
Клиники
269
Пациенти
17 251 217
Страни, в които АДРА функционира
120
Проекти на АДРА
1 294
Брой на получилите помощ от АДРА
12 536 522

Известни представители[редактиране | edit source]

Виж още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]