Адвентизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

[редактиране | редактиране на кода]

Част от серията статии за
Християнство
Christianity

Иисус Христос

Непорочно зачатие · Разпятие
Възкресение · Христология

Библията

Стар завет · Нов завет
Десетте Божи заповеди (Декалог)
Боговдъхновение · Херменевтика
Канон на Библията · Апокриф
Септуагинта · Преводи на Библията

Християнска теология

Светата Троица · (Отец · Син · Дух)
Сътворение · Грях · Изповед
Вяра · Опрощение · Освещение
Кръщение · Спасение
Божие царство · Евангелие · Църква
Апологетика · Теозис
Арминианизъм · Ресторационизъм
Фундаментално християнство

История и традиции

Апостоли · Мария · Павел · Петър
Християнството в дати
Отци · Константин I
Икуменически съвети
Иконоборство
Великата схизма
Кръстоносни походи
Реформацията

Главни направления

Изкуство · Музика
Икуменизъм · Критицизъм
Проповед · Молитва
Литургия · Литургичен календар
Християнски символизъм

Деноминации

Западни
Адвентизъм · Анабаптизъм
Англиканизъм · Баптизъм
Евангелизъм · Калвинизъм
Лутеранство · Методизъм
Петдесятничество
Протестантство · Римокатолицизъм


Източни
Източно православие
Нехалкедонски църкви
Асирийска църква
Източнокатолически църкви


Нетринитарни църкви · Движения

Личности

Атанасий · Аврелий Августин
Анселм · Григорий Палама
Ириней · Дионисий Ареопагит
Тома Аквински
Уесли · Джон Уиклиф
Мартин Лутер · Жан Калвин
Кери · Барт · Греъм
Вартоломей I · Франциск

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Адвентизмът е религиозно християнско движение от протестантски тип гравитиращо в периферията на протестантизма. Възникнало е в Европа в края 18 -ти и нач.на 19 в сл. Хр. Основните идеи които изразява учението са обобщени в няколко пункта : хората трябва да се очистват от греховете си чрез покаяние и кръщение, да се почита светостта на Божия закон изразен в Декалога (10-те заповеди), да се освещава седмия ден (събота) като символ на Божия авторитет, да се води скромен и здравословен начин на живот, и др. Наред с това учението е развило и някои частни доктрини за съществуването на небесно светилище, несъществуване на душите след смъртта, провеждането на изследователен съд от Христос в небето и др. отделящи го от общата идейност на протестантските вероизповедания.

Етимология и значение на термина[редактиране | редактиране на кода]

Етимология .[редактиране | редактиране на кода]

Термина "адвентизъм " в б.пр.от лат. език означава "пристигане ". Той е чуждица навлязла в бълг. език от латински и е съставен от латинските думи „ ad=към „ и „ venio=идвам „ ( ad + venio = advenio ) „идвам към някого„ Оттук и производните имена adventus , advent „ = пристигане, идване „   Първоначално с термина „ adventus „ се е обозначавало пристигането на императора пред портите на града.Тази традиция се превърнала в празник наричан „ Адвента „ в който ден ликуващи тълпи размахващи палмови клонки посрещали императора. Подробно описание на едно такова събитие е издълбано върху арката на имп.Галерий в Солун (297-305 г.) Освен това отбелязването на това събитие е било толкова важно, че е било разпространено и в нумизматиката където по сеченето на монети и медальони се е изобразявал рим. император яздейки кон.  Такъв пример може да се открие в запазен медальон  от 3 в. сл. Хр. на който е изобразен имп. Константин влизащ във Византион. (Paris, BN, Cab.

Значение.[редактиране | редактиране на кода]

В христологичен аспект с adventusсе обозначава  влизането на Христос в Ерусалим (Ин.12:12-19) В есхатологичен план се използва в смисъла на очакваното второ идване на Иисуса Христа. В епохата на политически смутове, отпадане на религиозното съзнание и добрите нрави у хората, атеизма и някои случили се тежки природни катаклизми в Европа и света неимоверно се засилили интересите на хората към  идеята за края на света и второто идване на Христос.                                                                        Така в края на 18-ти и нач. на 19-ти век. сл.Хр. в Европа някои лутерански и римокатолически учители се заели да изучават онези пророчества от СП говорещи за свършека на света и Второто идване на Христос. Те започнали да поставят силен акцент върху кн.„ Даниил „  и „ Откровение „ Обявили пред своите паства, че времето за „ разчупване „ на вестта на тези книги се е изпълнило и пренебрегвайки думите на Христос , че „ не е дадено на човеците  да знаят времената и годините които Отец е положил в своя власт “ се заели да пресмятат и изчисляват кога ще бъде Второто Пришествие. Те напуснали своите религиозни общности оформяйки ново религиозно движение наречено от съвременниците им „адвентизъм „ а последователите им „ адвентисти „ .                               Вестта за Второто Пришествие станала главна доктрина на движението. базирайки се върху Дан.8:14 за изчистването на небесното светилище в период на “ 2300 вечери и утрени" като реални земни години изхождайки от думите на Св.пр. Йезекийля според който " един ден е равен на една земна година". Още през 9 в.,10-ти и по - късно мнозина равини са приели това и учели, че 2300 - та денонощия са предсказани исторически земни години.

Исторически преглед[редактиране | редактиране на кода]

Корените на появата на адвентизма всъщност никак не са били нови но те имат своето начало още от епохата на средновековието. Въз основа на пророчествата за съществуването на небесно светилище от кн. на Св.пр.Даниил 8 гл. Идеята за „службата на Христос като Първосвещеник в небесно светилище след Възнесението си“ историята е запомнила имената на различни хора и религиозни общества които още в стария свят далеч преди появата на адвентизма са достигнали до идеята за съществуване на „ небесното светилище“ и всъщност  с това не се е появило „ нищо ново под слънцето „ .

Предшестване на идеите за очакването на Христос в стария свят.   

Идеята за определяне датата на Христовото Пришествие се е зародила ощепрез 9 в. сл. Хр. Нахавенди, еврейски равин, живял в Персия и мнозина други равини от 9 и 10 век от Персия, Палестина, Франция и Испания са учели, че 2300 денонощия означават 2300 реални години. През средновековието в Европа автори като Арнолд де Виланова и Пиер Жан д’Оливи (13 век), Никола де Куза, (15 век) и др. са достигали до определяне на дата за Христовото Пришествие. Августин Блажени също бил поддръжник на тази теория.              Според изчисления на блаж. Августин той достигнал до идеята че в 1000-та г ще дойде Христос.     В тази година хората били обхванати от масова религиозна истерия и напразно се приготвили да посрещнат Христос като изпродали и дарили всичко свое. Спомени от това „ приготовление“ са запазени и до днес в центъра на гр. Базел, както  и в много немски градове - Страсбург, Вормс, Шпайер, Трир и Майнц и др. Теолозите, на първо място като Лакунца, Бенгел, Гаусен, Волф и др. достигат до идеята, че Христос ще дойде втори път в началото на 1000 –та г. блаженство. Така се появили две теории за настъпване на Пришествието: преди 1000-та години (премилеанизъм) и след 1000-та години (постмилеанизъм). 

Ранна идеология на адвентизма . Проповедниците на Пришествието в Европа били стотици. Луис Уей, Джоузеф Фрей, К. Хотрей, Уилям Кънингхейм, Едуард Бикърстет, Хенрих Рихтер, Мартимър  Съливан, Луи Госен, Уилям Пим, Джордж Кроли, Хенри Менинг,Александър Кит, Джеймс Бег, Джордж Стенли Фейбър и много други в Шотландия, Ирландия, Франция, Германия,Холандия, Швейцария и главно в Англия издавали литература и изнасяли проповеди с призиви за пробуждане предвид скорошното Второ идване на Христос.  Томас Маколи, историк,член на парламента,писал през 1844 г., че, вярващите в близкото пришествие на Христос били хора от “всички рангове, чинове, състояния и способности; даже от висшата аристокрация и членове на парламента”.               Евреи и мюсюлмани също се опитвали да датират Пришествието.   В системата на юдаизма възраждането на европейското еврейство чрез хасидизма включвало едно предсказание за идването на Месия около 5603 г. (1843/1844) . Мюсюлманите също стигнали до подобно заключение. Bab (“вратата”,) щяла да се появи през 1260 г. от херигата ( очакването) т. е. през 1843/1844 г.                                                                                    За истински родоначалник на адвентизма обаче всички учени приемат американският фермер от  Питсфийлд, Масачузетс – Уйлям Милър ( 15. 02. 1782 г.) бивш баптистки проповедник.                                         След четене на стихове от книгите Числа и Йезекийл стигнал до извода, че винаги един пророчески ден е равен на една земна реална година. Опирайки се на Дан. 8:14 за „ небесното светилище и 2300 вечери и утрини на очистването му „ и протест. разбиране, че „ очистването на светилището „ е символ на Второто Идване на ИХ. Правейки историческа справка Милър достигнал до идеята, че началото на тези 2300 години е именно издаденият указ за съграждането на Йерусалим след вавилонския плен ( 457 г. пр. Хр.) и че това пророческо време се е изпълнило през настъпването на 1844г.   Разбира се очакваното не се случило и мнозина се разочаровали.   Негов ревностен последовател Хайръм Едсън получил видение, че Милър не бил объркал събитието а не датата. В 1844г. ИХ е влязъл като Първосвещеник в Светая светих на небесното светилище за да води изследователски съд преди да дойде втори път на земята да вземе избраните си 144 000.  

Така, че началото на развитието на това вероизповедание е започнало от американския проповедник Уилям Милър (William Miller, 1782-1849).

Среден период на адвентизма' . Между 1844 и 1847 г. се оформили три адвентистки групи

Милъристи - Групата около близките на Милър ученици Хайръм и Оливър защитавала идеята, че  ИХ е влязъл в небесното светилище за да провежда изследователен съд който да приготви хората за неговото идване.;

Събатисти - Втората група сформирана около Джоузеф Бейтс пък наблегнала на идеята, че Съботата и нейното спазване от всички християни е задължително и като ден на Бога за поклонение и богослужение. Тя е Божия печат с който ще бъдат подпечатани малцината останали верни на Бога – 144 000 от Откровение 7 глава.

Пророчестващи образувана около американската писателка Елън Уайт пък наблегнала на идеята, че, Бог ще изпрати на вярващите специален дух на пророчество ( Откр. 19 глава )  чрез който ще ги доведе до спасение. Тя е била избрана от Бога да бъде този „ дух на пророчество „.

Поради общото им схващане за съботния ден и Второто пришествие тези групи се обединили в обединително тяло и на конференция през 1860 г. в гр. Батъл Крийк, щат Мичиган възприели наименованието „ Генерална Конференция“ и „ ЦАСД “.

За едни съзнанието продължава да живее след отделянето от тялото и от него отново ще израсне човек, за други мъртвите остават в безсъзнание до Страшния съд, когато слабите и грешниците ще бъдат унищожени. Според трети те няма да бъдат възкресени или унищожени, но ще останат завинаги спящи.

Късен период. Елън Уайт ( писателка и пророчица на Бога) продължителка на идеите благочестива жена от Калифорния надарена с ясновидство да предсказва. Чрез ръката на нейна служителка Фани Болтън (която по - късно е изгонена) Уайт завещава богат книжен фонд на социално - религиозна тематика. Една поредица от пет книги обаче заема централно място в култа.наричана " Пенталогия " се ползва с висок авторитет : " Патриарси и пророци"; " Пророци и Царе " ; " Копнежът на вековете" ; " Животът на Исуса " и " Великата борба ".Те са наричани " по - малката светлина която води към по - голямата Библията ". ; Заедно с Хайръм Едсън и Джоузеф Бейтс тя формирала деноминацията на адвентистите, която официално получила днешното си име - Църквата на адвентистите от седмия ден, през 1860 година. Уайт се прочула като пророчица. За адвентистите написаното от нея е равносилно на закон. Най-крайните твърдят, че второто пришествие ще бъде предшествано от период, когато папството ще наложи със сила почитането на неделята от целия свят. Всеки, който не приеме това, ще бъде убит, но и всеки, който приеме това, ще бъде унищожен от самия Бог.

Адвентистката църква днес[редактиране | редактиране на кода]

Днес адвентистката църква работи в 209 страни с 46 740 църкви и 11 млн. последователи, които говорят на 310 езика. От тях само в САЩ са около 800 000. В нашата страна адвентистите са 7300 в 100 селища. За първи път в България (Североизточна Добруджа) идеите на адвентизма са донесени от заселили се германски адвентисти, дошли от Кримския полуостров през 1891 г. Пет години по-късно в Русе е покръстен българският евреин Яков Гринберг, станал първият нашенски адвентист. Адвентистите имат една от най-големите образователни системи в света. Те поддържат глобална информационна мрежа, която включва сателитни програми, телевизия, радио (включително в България), печат и Интернет. Техните университети се славят с модерна апаратура и разполагат с много средства. Адвентистката църква помага на нуждаещи се чрез своите агенции за развитие и помощ. В доста страни се подпомагат онеправдани, бедни и инвалиди. Организират се младежки лагери, проекти за обслужване на населението.

Адвентистка общност в България[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Martin Schmidt, Josef Butscher: "Adventisten", Theologische Realenzyklopädie Том 1 (1977), стр. 454-462

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]