Иезекиил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Езекил)
Направо към: навигация, търсене
Пророк Езекил изобразен от Микеланджело на Сикстинската капела,
(фреска от XVI век)
Пророк Езекил - църковна скулптура
Видение Езекилево в Долината на костите (Гюстав Доре)

Езекил или Йезекил (на иврит: יְחֶזְקֵאל и в буквален превод значи „Господ дава сила”) е юдейски свещеник и пророк, един от тъй наречените велики пророци. Живял по времето на юдейския цар Йосия, който умира в битка през 609 пр.н.е. срещу армията на новоегипетското царство.[източник? (Поискан преди 6 дни)]

Мисия[редактиране | редактиране на кода]

Езекил произхождал от свещенически род (Езекил 1:3), като притежавал познания относно изискванията на закона (22:1:31) и детайлното му описание на новият храм и ритуалите изпълнявани в новият Йерусалим (40:1-46:24, т.е. има се предвид възстановяването или по-точно построяването на храм и столица по ахеменидска повеля и тертип, с която задача били натоварени Неемия и Ездра).

Жена му умира неочаквано по време на вавилонското заточение (24:15-18).

Служба[редактиране | редактиране на кода]

В Стария завет е отбелязано, че през петата година от заточението на цар Йоахин във Вавилон, Езекил получава Божия призив за неговата служба, което събитие се датира около 592 пр.н.е. (1:2). Пророческото служение на Езекил траяло поне до 571 пр.н.е. (Езек. 29:17), което показва, че е продължило приблизително 20 години.

Начина на проповядване на Езекил преди падането на Йерусалим е коренно различен от този след падането и унищожението му (ср. 1-24 с 25-48). Необикновените символични действия на Езекил подсказват драматично бъдещото падане на Йерусалим, ужасяващата загуба на живот и залавянето на цар Седекия (4:1-5:17; 12:1-16). Първите две видения много ясно издават огромната бездна разделяща светия Бог и противящите Му се хора (1:1-13:15; 8:1-111:24) Езекил осъжда царството на Юда заради многото му грехове (22:1-31) и богохулните ритуали извършвани в храма (8:1-18). Чрез три много силни илюстрации той успява да покаже нагледно, че цялата история на Израиля и Юда е история на грехопадение, недоволство и неподчинение към Бог (16:1-63; 20:1-49; 23:1-49).

Както Исая и Еремия, Езекил пророкува срещу чужди народи (25:1-32:32) и заявява, че Бог ще ги съди заради техните грехове. После Езекил набляга на евентуалното възстановяване на царствата на Израиля и Юда, като използва не толкова драматични символи (37:15-23) които са все така силни, но изпълнени век с надежда и успокоение (34:1-31) в съчетание с послания в резултат на видения (37:1-14; 40:1-48-35).

Пророчества[редактиране | редактиране на кода]

Видения[редактиране | редактиране на кода]

Езекил пророкува получавайки и предавайки Божието послание. Сред другите старозаветни пророци, само Даниил получава видения като тези на Езекил.[източник? (Поискан преди 6 дни)]

Според библейския разказ, Иезекиил получава виденията си, когато е буден,[Иезек. 8:1] и разпознава моментите, в които видението започва и свършва.[Иезек. 11:23-24] Езекил разбира виденията си като лично Божие послание за него и за Божият избран народ. Получавайки виденията, Езекил успява да предаде посланията, които те носят на заточениците (ст. 25). Чрез виденията, Бог предава на Езекил едни от най-силните Си послания към еврейския народ.[източник? (Поискан преди 6 дни)] Първото видение на Иезекиил набляга на Божията слава и присъствие и става основата на неговото служение.[Иезек. 1:1-3:15]

Третото видение дава успокоение на Юдея и надежда за освобождение (37:1-14). В последното видение на Езекил, Бог описва един чудодейно възстановен бъдещ и нов Израил. В крайна сметка Бог заповядва на Езекил да мълчи през част от ранните стадии на своето служение (3:26-27; 24:27). Въпреки това, Езекил намира начин да предаде Божията истина на хората от своя народ. Както и другите старозаветни велики пророци, чрез символични действия (ср. Исая 20:1-6; Еремия 19:1-13) успява да предаде Божието послание на една миниатюрна основа. По този начин, Езекил успява по доста драматичен начин да разкаже за Вавилонската обсада и разрушаването на Йерусалим (Езекил 4:1-5:17), както и за бягството на Седекия и залавянето му от вавилонската армия (12:1-16). Съвпадението на смъртта на жената на Езекил с разрушаването на Йерусалим и Храма от Навуходоносор II e доста емоционално и болезнено изпитание. Бог кара Езекил да остави настрана мъката и обичаите за оплакване на мъртвата си жена. Точно както Бог забранява на Езекил да изрази мъката си, вавилонците няма да позволят на заточените юдеи да отделят специално време за жалене по тяхната разрушена столица, държава и народ (24:15:27).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]