Езекил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пророк Езекил изобразен от Микеланджело на Сикстинската капела,
(фреска от XVI век)
Пророк Езекил - църковна скулптура
Видение Езекилево в Долината на костите (Гюстав Доре)

Езекил или Йезекил (на иврит: יְחֶזְקֵאל и в буквален превод значи „Господ дава сила”) е юдейски свещеник и пророк, един от тъй наречените велики пророци.

Живял по времето на юдейския цар Йосия, който умира в битка през 609 пр.н.е. срещу армията на новоегипетското царство.

Sitz im Leben[редактиране | edit source]

Времето в което живее и проповядва Езекил е преситено със събития променили историята на народа - смъртта на Йосия, нашествието на халдейски Вавилон със завладяването на Йерусалим и заробването на видните йерусалимски граждани през 605 пр.н.е., последвано от повторно вавилонско нашествие през 597 пр.н.е. и финализирано от разрушаването на Йерусалим и легендарния Соломонов храм през 587 пр.н.е.. Времето на Езекил е периода на края на южното изралтянско юдейско царство, който повдига много и сложни въпроси за причините и вярата. Един от централните въпроси бил ''не е ли това Божие наказание за греховете на Израиля''?

Мисия[редактиране | edit source]

Старият завет издава, че Бог изпратил двама пророци на израилтяните - Еремия и Езекил, които били натоварени с мисията да дадът верния отговор на народа на тези два въпроса. Мисията на Еремия била в Юдея, докато Езекил пребивавал в халдейски Вавилон.

Езекил произхождал от свещенически род (Езекил 1:3), като притежавал познания относно изискванията на закона (22:1:31) и детайлното му описание на новият храм и ритуалите изпълнявани в новият Йерусалим (40:1-46:24, т.е. има се предвид възстановяването или по-точно построяването на храм и столица по ахеменидска повеля и тертип, с която задача били натоварени Неемия и Ездра), т.е. редакциите на библейските текстове по времето на Голямата асамблея издават целта на мисията му във връзка с възстановяването на храма или по-точно за изграждането на Йерусалимския храм, осветен в годината на завършването на издигането на Персеполис (515 пр.н.е.) и след освобождаването на евреите от вавилонски плен.

Езекил е преселен във Вавилон с втората вълна заточеници през 597 пр.н.е. и се заселва с други юдеи в Тел Авив в Месопотамия, намиращ се в близост до реката Ховар. Жена му умира неочаквано по време на вавилонското заточение (24:15-18). Библията не споменава Езекил и жена му да са имали деца.

Служба[редактиране | edit source]

В Стария завет е отбелязано, че през петата година от заточението на цар Йоахин във Вавилон, Езекил получава Божия призив за неговата служба, което събитие се датира около 592 пр.н.е. (1:2). Пророческото служение на Езекил траяло поне до 571 пр.н.е. (Езек. 29:17), което показва, че е продължило приблизително 20 години.

Начина на проповядване на Езекил преди падането на Йерусалим е коренно различен от този след падането и унищожението му (ср. 1-24 с 25-48). Необикновените символични действия на Езекил подсказват драматично бъдещото падане на Йерусалим, ужасяващата загуба на живот и залавянето на цар Седекия (4:1-5:17; 12:1-16). Първите две видения много ясно издават огромната бездна разделяща светия Бог и противящите Му се хора (1:1-13:15; 8:1-111:24) както и кулминацията на оттеглящата се Божия слава от Храма в Йерусалим. Езекил осъжда царството на Юда заради многото му грехове (22:1-31) и богохулните ритуали извършвани в храма (8:1-18). Чрез три много силни илюстрации той успява да покаже нагледно, че цялата история на Израиля и Юда е история на грехопадение, недоволство и неподчинение към Бог (16:1-63; 20:1-49; 23:1-49). Думите на Езекил са съсипващо обвинение към Божият избран народ. Стилът на пророка издава драстичните мерки, които е трябвало да бъдат приложени към неговите слушатели, за да може те да се обърнат наобратно към Бог. Бог дава на Езекил едно доста силно послание и великият му пророк покорно го предоставя на хората, илюстрирайки Божието послание по един невероятен начин.

След падането и разрушаването на Йерусалим Езекил променя стила си на служение. Неговите братя са вече изпитали пълнотата на Божия гняв към тях и Езекил век с по-мил тон им показва надеждата за едно ново, по-добро бъдеще, в което връзката им с Бог ще е и доста по-здрава. Както Исая и Еремия, Езекил пророкува срещу чужди народи (25:1-32:32) и заявява, че Бог ще ги съди заради техните грехове. После Езекил набляга на евентуалното възстановяване на царствата на Израиля и Юда, като използва не толкова драматични символи (37:15-23) които са все така силни, но изпълнени век с надежда и успокоение (34:1-31) в съчетание с послания в резултат на видения (37:1-14; 40:1-48-35).

Пророчества[редактиране | edit source]

Пророчеството на Езекил изцяло е свързано с Вавилон и т.нар. вавилонски плен, т.е. своеобразното "време разделно" на заточението с изпитанията за дотогавашните юдейски водачи и просветен народ изпратени във Вавилон. Това време на изпитания и премеждия следвало или да кали юдейския елит за бъдещото възстановяване на държавността чрез вяра въз основа на опита и поуките от нещастията сполетели юдеите, или последните да потънат в забвение и асимилация в бъдеще. Някои от юдейските заточеници разбирали ситуацията като доказателство, че Бог напълно ги е изоставил, а други се надявали, че заточението ще свърши скоро, и че Бог ще ги върне по домовете им. Нито една от двете групи обаче не смятали, че са извършили грях, вследствие на което ги сполетели и бедите, както и че имат нужда да се обърнат към Бог с вяра.

Видения[редактиране | edit source]

Езекил пророкува получавайки и предавайки Божието послание. Сред другите старозаветни пророци, само Даниил получава видения като тези на Езекил. По принцип виденията са близки до сънищата, но интересното при Езекил е, че той получава виденията си когато е буден (8:1) и разпознава момента, в който видението започва и свършва (11:24-25). Езекил разбира виденията си като лично Божие послание за него и за Божият избран народ. Получавайки виденията, Езекил успява да предаде посланията, които те носят на заточениците (ст. 25). Чрез виденията, Бог предава на Езекил едни от най-силните Си послания към еврейския народ. Първото видение на Езекил набляга на Божията слава и присъствие и това става основата на служението на Езекил (1:1-3:15). Второто видение описва по един драматичен начин дълбочината и сериозността на греха на Юда (8:1-11:24). Третото видение дава успокоение на Юдея и надежда за освобождение (37:1-14). В последното видение на Езекил, Бог описва един чудодейно възстановен бъдещ и нов Израил. В крайна сметка Бог заповядва на Езекил да мълчи през част от ранните стадии на своето служение (3:26-27; 24:27). Въпреки това, Езекил намира начин да предаде Божията истина на хората от своя народ. Както и другите старозаветни велики пророци, чрез символични действия (ср. Исая 20:1-6; Еремия 19:1-13) успява да предаде Божието послание на една миниатюрна основа. По този начин, Езекил успява по доста драматичен начин да разкаже за Вавилонската обсада и разрушаването на Йерусалим (Езекил 4:1-5:17), както и за бягството на Седекия и залавянето му от вавилонската армия (12:1-16). Съвпадението на смъртта на жената на Езекил с разрушаването на Йерусалим и Храма от Навуходоносор II e доста емоционално и болезнено изпитание. Бог кара Езекил да остави настрана мъката и обичаите за оплакване на мъртвата си жена. Точно както Бог забранява на Езекил да изрази мъката си, вавилонците няма да позволят на заточените юдеи да отделят специално време за жалене по тяхната разрушена столица, държава и народ (24:15:27).

Странните видения и символични действия на Езекил карат доста богослови да го определят като екстатичен пророк. От самото начало на пророкуването, екстатичното играе доста важна роля (1 Царе10:1-13). Екстатичните пророци получават Божието послание в състояние на интензивна концентрация, нещо подобно на изпадане в транс. Фокусът им пада върху това, което Бог иска да каже през тяхната уста с разбиране на неговата воля, понеже те притежават вътрешната сила да могат да го предадат на този или тези, за които се отнася Божието послание.

Цел на мисията[редактиране | edit source]

Чрез Езекил, Бог помага на народа си да осъзнае и разбере собственото си падение и причините за него в съчетание с което насочва заточениците към възстановяване наново и на здрава основа на столицата и храма, призовавайки към възвръщане наобратно към Него, в една нова, и по-дълбока връзка със Създателят. По този начин Езекил се явява носител на надеждата, за едно по-добро бъдеще, белязано от Божието присъствие.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]