Давидово царство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
((en)) Легендарното царство по времето на Давид (1000 - 930 г. пр.н.е.) в Близкия изток

Давидовото царство, Соломоновото царство, Двойното царство или още й Еврейското царство (1050 г. пр.н.е. - 930 пр.н.е.) е държава в Ерец Израел според Библията, съществувала като първата и единствена обединена еврейска монархия в древността.

Легендарната древна библейска еврейска история[редактиране | edit source]

Още първите еврейски водачи (според Библията) сключили с Яхве завет и той им посочил земя, в която да се заселят - Ханаан (Палестина).

По-късно, потомците на Авраам напуснали тази земя и преминали в Египет. Там според легендарните сведения на Стария завет, евреите останали повече от 400 години, като в края на този период египетския фараон Рамзес I и неговите наследници значително увеличили тегобите и гнета над евреите и това станало причина те да напуснат Египет.

Мойсей и неговият брат Аарон застанали начело на евреите, извели ги от Египет и ги повели обратно към Обетованата земя. За Мойсей в Библията пише, че той бил в личен контакт с Господ (Яхве) и че по време на пътуването получил от него скрижалите на завета и множество други закони и предписания.

Богоизбраният му народ трябвало да воюва с ханаанците, за да си възвърне земята, но пътуването към древната родина на израилтяните продължило цели 40 години, като причината за това била нуждата от закалка, преди да могат да нахлуят в Ханаан и да го завладеят. Затова двамата пророци-предводители от Изхода, не успели да влязат, заедно с народа, в Обетованата земя, а починали преди това.

Период на съдиите[редактиране | edit source]

След смъртта на Аарон, а после - и на Мойсей, начело на евреите застанал Исус Навин, способен военачалник и близък на Мойсей. Завладяването на по-голямата част от Ханаан, осъществено от Исус Навин е описано в Книга на Исус Навиев. След настаняването им в Ханаан, начело на евреите застанали така наречените Съдии на Израил - които съединявали в себе си военната, със съдебната и жреческа власт. Периодът на съдиите бил период на подтисничество и раздори между еврейските племена и чужди нашествия (той е описан, в Книга на съдиите). Впоследствие съдиите били заменени, като върховни водачи на народа от велики жреци-пророци (първосвещеници), които не успели трайно и напълно да наложат теокрацията и по настояване на народа трябвало да отстъпят върховенството на избирани от тях (по-късно - наследствени) царе (по примера на съседните по-развити културно цивилизации по долините на реките Нил, Тигър и Ефрат). Така възникнало обединеното легендарно царство, което по-късно се разделило на две, съответстващи на двете основни етнически общности - Юдея (юдеи) на юг и Израил (останалите десет изгубени колена без юда и част от вениамин) - на север.

Легендарни владетели[редактиране | edit source]

Първият владетел на обединеното легендарно Еврейско царство през древността е Саул, издигнат от първосвещеника Самуил.

Втори е Давид, който дошъл на власт, вследствие на борбите си за престола със Саул и с подкрепата на Самуил. Той завладял Йерусалим и го превърнал в столица на държавата. Давид успява за първи път в историята да обедини раздираните от противоречия дотогава израилтянски или израилски племена, като предприема и успешни военни кампании срещу филистимляните по крайбрежието на Средиземно море, следствие на което легендарното царство се превръща в регионална сила, осигурявайки благоденствие и просперитет за поданиците си.

Третият и най-велик владетел на древното царство е Соломон. Той издигнал храма на бог Йехова, в столицата Йерусалим, известния Соломонов храм. Соломон успява да осигури мир със съседите, следствие на което се подига и културното ниво на древните израилтяни.

При управлението на сина на Соломон - Ровоам, в 930 г. пр.н.е. страната се разделя на две царства: Израилско /Северно царство/ (включително градове Сихем и Самария) и Юдейско /Южно/ (с център Йерусалим).

Между легендарното царство и околните държави и племена е имало много войни, както и множество съюзи, като пословичен е останал този на цар Соломон, с финикийския цар Хирам. По-късно Асирия покорява Израил, а Вавилон - Юдея. Вавилонският владетел - Навуходоносор II, опустошава Юдея, разорявайки Йерусалим и разрушавайки Соломоновия храм при което изчезнал кивота, като отвлякъл в плен населението ѝ във Вавилон (виж Вавилонски плен). Също така по-рано и жителите на Израил били масово отведени в плен, а в градовете им били настанени заселници, от други покорени от Асирия територии.

Общо единното древно и легендарно царство и приемниците му - Израил и Юдея - съществуват, около 400 години (за тази епоха, разказват четирите Книги на Царете, а също и двете книги Летописи, като някои подробности от този период са изяснени в книгите на пророците). През 538 г., персийският владетел Кир II завладява Вавилон и позволява на евреите от Юдея да се завърнат по старите си земи. Не всички се завръщат. Възвръщенците възстановяват Йерусалимския храм, съграждайки на местото на разрушения Соломонов - нов - Втори храм, от който последващия период от еврейската история до сриването му през 70 г. от римския император Тит, е известен като епохата (периода) на Втория храм.

Юдаизма като държавна религия на днешен Израел и в древността[редактиране | edit source]

Въз основа на Библията, евреите са последователи на юдаизма /не всичките/ или по-общо, съставят еврейския народ (еврейската нация, известна още и като децата на Израел), етно-религиозна група, наследници на древните израилтяни. Понятието за евреи появило се за първи път в Новия завет, включва и тези, които са преминали през официална форма на смяна на религията към юдаизъм. Понастоящем евреите наброяват над 14,5 милиона, мнозинството от които живеят в САЩ и Израел. Ортодоксалните юдаисти почитат само бог Яхве. Същевременно сред евреите има общности и отделни личности, които изповядват и други религии, атеисти са или пък почитат и други богове, освен Яхве (например е известно, че сред евреите е имало, в периода на легендарното царство много почитатели на Ваал, Молох, Мамона и Астарта, а по-късно през новата или нашата ера, много евреи стават християни или мюсюлмани, обаче без да спират да се числят към еврейския народ - виж и анусим).

Вижте също[редактиране | edit source]