Абимелех

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Смъртта на Абимелех (Гюстав Доре).

Абимелех или Авимелех (на иврит: אֲבִימֶלֶךְ — баща на царя) е един от съдиите на Израил.

Абимелех е син и наследник на Гедеон от наложница, която живяла в Сихем (Съд. 08:31). Библейската версия за живота и делата му разправя, че баща му имал 70 деца от жените и наложниците си, но честта да ръководи военно израилтяните са пада Авимелех. Той взема съкровището от храма на Ваала и организира армия с която нападна града на баща си - Офра, избивайки всичките си братя, с изключение на най-малкия си брат - Йотам, който успява да се скрие (Съд. 09:05).

След този си подвиг, жителите на Сихем го издигат за цар, който историко-легендарен момент в историята на Израел символизира прехода от олигархия към монархия. Най-младият му брат, който оцелява след клането, издига капището на хълма Геризим, в помен за смъртта на братята си.

Йосиф Флавий в "Юдейски древности" отбелязва царуването на Авимелех като тирания. [1]

Авимелех царува три години. Сихем въстава срещу управлението му, в резултат от което е разрушен. В битката срещу друг въстанал град - Тубас, една жена хвърля по Абимелех камък, който пробива черепа му. Царят изисква от един свой млад войн да го прободе, т.е. доубие с меча си, за да не излезе, че е убит от жена. Така според поверието, Абималех е наказан за злодеянието, че е избил седемдесетте си братя. (Съд. 09:56).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Йосиф Флавий. Юдейски древности, Том 5. 7,1-5. на руски:

Вижте също[редактиране | edit source]