Баал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ужасния образ на картагенския Баал с/в тялото на Танита, покровителката на Картаген

Баал или Ваал е бог в западносемитската митология, един от двойката главни богове на народите, обитаващи териториите на Финикия и древните земи на Сирия, Ливан, Израел и Палестина във 2 хил. пр.н.е. и 1 хил. пр.н.е. Култът е пренесен и в средиземноморските и други отвъдморски финикийски колонии, и в частност в Картаген (женското божество Танита е покровителка и закрилница на този град).

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Етимологията на главното мъжко финикийско божество (общесемитско b’l; на иврит: בעל или באל —- Баал, Балу, Ваал —- букв. когнат «бог, благ, владика, велик», «стопанин, Господ или господин») се явява епитет на «бог, владика» на цяла родствена група богове и бог на домашното огнище (градоначалник) на древните западни семити. Също така, по-всяка вероятност произходно, се явява божество в/на асиро-вавилонската етнокултура, откъдето е пренесен култа във Финикия, Ханаан и Сирия като гръмовержец (съответства на древногръцкия Зевс), бог на плодородието, водата, войната, небето, слънцето и останалите основни култове в/на мъжкото начало.

История на култа[редактиране | редактиране на кода]

Вавилонско-асирийския Баал

Първоначално Ваал или Баал е общоплеменно божество по места (Тир, Сидон, Берит и т.н.). Етимологията на името е взаимствана на български от древносемитското название в зависимост от това дали се отнася за сушата или морето - вал или морски бал (виж и Гад и Ям). Светилищата на бога са се издигали на разни капища, гори и високи места. Името му прониква и в личните имена - Балтазар, Ханибал и др.

Късно е отнасянето на бог Ваал към сонарния култ, откъдето се превръща в творец (демиург) на Вселената пренесен във финикийски фалически култ. Култът към Ваал е съпровождан от разгулни оргии, а жреците му изпадали в екстаз като умишлено се наранявали, най-често по китката и ръцете.

В Угарит Ваал бил почитан като високия Балу, отъжествяван с бикът за разплод който бил син на Даган от неговата възлюбена сестра Анат (богиня на изворите). Визуалната му представа е като мощен бик или войн с рога и шлем, откъдето е връзката му в древногръцката митология със Зевс, а също и със Зевс Амонитски и Зевс Вавилонски. Във Финикия го наричали Баал-Цафон, а в Угарит Баал-Цапан по името на планината където живеел. Оттук като представка-корен, епитетът «Баал-» се пренесъл и към всички останали мъжки финикийски божества, покровители и закрилници, включително и като родоначалник на морските богове и божества. Баал бил сина на Ел (угаритски Илу) от жена му Астарта, аналог на акадската Ищар.

Разпространение на култа[редактиране | редактиране на кода]

Баал-Молох като закрилник на Тир
Демонът на Баал в настъпление (илюстрация от 1862 г.)

Център на култа към Ваал или Баал бил Тир (виж и обсада на Тир), откъдето почитането му се разпространява и в Израил (при Йезавел) и Юдея. Борбата с идолопоклоничеството към мъжкия терафим на Израиля се водел изначално от пророците Илия и Еремия. Установимо от Библията, на Баал се принасяли човешки жертвоприношения, включително и на собствени деца при тежки и критични ситуации с цел омилостивяване на Божеството, за да се смили над онези над които виси угроза.

Култът към Баал е пренесен и в Картаген, където подобно на западносемитските земи, на Баал са принасяли човешки жертви чрез изгаряне на тофето пред тофета. Името на Ханибал семантично значи "любимец на Баал". След унищожаването на семитските Картаген и Йерусалим, култът към Баал опитал да пренесе в Рим император Елагабал, но същия бил екзекутиран от преторианците в Кастра претория. По време на античните римски триумфи, отрязвали главата на белия финикийски бик.

Разновидности и превъплъщения[редактиране | редактиране на кода]

Баал в „Гоеция“[редактиране | редактиране на кода]

В Гоетия Баал е първия от 72-ма демони, цар на Изтока, и командващ 66 легиона съставени от духове на Ада. Приема различни образи — понякога е жаба, понякога човек и т.н., но винаги има хрипък глас, който е разпознаваем за онези опитали плодовете на дървото на познанието.

Пренос в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

В „Изгубеният рай“ на Джон Милтън Ваали и Астарти са групи демони — мъжки и женски, последвали Луцифер в неговия бунт срещу Господ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]