Израел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Държавата Израел
Знаме на Израел
Герб на Израел
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Национален химн: 'Атиква (הַתִּקְוָה; Надеждата)
Местоположение на Израел
География и население
Площ 20 770[b] km²
(на 151-во място)
Столица Йерусалим[a]
Най-голям град Йерусалим
Официален език Иврит , арабски[1]
Население (пребр., 2013) 8 143 100
(на 94-то място)
Гъстота на нас. 338 д./km²
Управление
президент Шимон Перес
министър-председател Бенямин Нетаняху
История
Независимост
14 май 1948
Икономика
БВП (ППС, 2011) 235 222 млрд. долара [2]
(на 50-то място)
БВП на човек (ППС) 28 473 $[2]
Валута Израелски шекел (ILS)
Други данни
Часова зона EET (UTC+2)
Интернет домейн .il
Телефонен код 972
[a] В настоящия момент почти цялата световна общност не признава Йерусалим за столица на Израел. Поради тази причина повечето посолства се намират в други градове, главно в Тел Авив. Изключение правят само Коста Рика и Салвадор, чиито посолства са в Йерусалим. Съобразно законите на Израел столица на държавата е Йерусалим.
[b] Без Източен Йерусалим и Голанските възвишения, които имат обща площ 1302 km².

Държавата Израел[3] (на иврит: מְדִינַת יִשְׂרָאֵל מְדִינַת יִשְׂרָאֵל; на арабски: دولة اسرائيل) е съвременна частично призната държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море. Израел е демократична парламентарна република. Тя е единствената еврейска държава в света.

Израел граничи с Ливан, Сирия, Йордания и Египет, но има мирни договори само с последните две държави. Има излаз на Средиземно море, залива Ейлат/Акаба на Червено море, и Мъртво море. В Израел живеят главно евреи. Най-многобройните малцинства в страната са израелските арабимюсюлмани, християни и друзи. В Израел има Палестинска автономия на територията на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, която е на път да се превърне в отделна държава. В Израел има и много източноправославни неараби, предимно имигранти от бившия Съветски съюз. Там живеят и около 50 хил. български евреи.

Име[редактиране | edit source]

Преди създаването на днешната държава името Израел се използва, както за Ерец Израел - страната, обитавана от евреите през Древността — така и в преносен смисъл за общността на всички евреи по света.[4] То има корен в Стария Завет, където Яков, който е родоначалник на евреите, е преименуван на Израил, след като се борят с ангел или самия Бог (никой не побеждава).[5]. Самото име Израил означава „който се бори с Бога“.[6][7]

Най-старото археологическо свидетелство за използването на думата Израел, освен като лично име, е Стелата на Мернептах от Древен Египет. Тя е датирана към края на 13 век преди Христа. и споменава народ с това име.[8]

География[редактиране | edit source]

Северното крайбрежие на страната
Залез над пустинята Негев

Израел се намира на източния бряг на Средиземно море, между Ливан на север, Сирия на североизток, Йордания на изток и Египет на югозапад. В най-южния си край има ограничен излаз на Червено море. Територията на Израел, без да се включват областите, завладени през Шестдневната война от 1967 година, е около 20 770 km².[1] Общата територия под израелска юрисдикция включва още Източен Йерусалим и Голанските възвишения и е с площ 22 072 km².[9] С включване на зоните на Западния бряг, които са част от Палестинската автономия, но на практика са под военен и частичен граждански контрол на Израел, територията на страната е 27 799 km².[10]

Въпреки малкия си размер, в Израел има множество различни природногеографски области — от пустинята Негев на юг до планините в Галилея, Кармел и Голан на север. В Израелската крайбрежна равнина до Средиземно море живеят около 70% от жителите на страната. На изток от централната хълмиста област се намира Йорданската рифтова долина, малка част от дългата 6500 km Голяма рифтова долина. Река Йордан тече по Йорданската рифтова долина от планината Хермон през долината Хула и Галилейското езеро до Мъртво море, най-ниската точка на световната суша.[11]

Уникални за Израел и съседния Синайски полуостров са ерозионните образувания, подобни на циркуси, наричани махтеш.[12] Най-големият махтеш в света е Рамон в пустинята Негев,[13] който има размери 40 на 8 km. Според доклад за състоянието на околната среда в Средиземноморието, в Израел има най-голям брой растителни видове на единица площ.[14]

Температурите в Израел варират в широки граници, особено през зимата. В планинските райони времето може да бъде ветровито и студено, понякога дори с валежи от сняг. В Йерусалим обикновено сняг вали поне веднъж годишно.[15] В същото време крайбрежните градове, като Тел Авив и Хайфа, имат типичен средиземноморски климат, с хладна и дъждовна зима и дълго горещо лято. Най-високата температура, измервана в Азия, е 53,7°C, отчетени през 1942 година в кибуца Тират Зви в северната част на долината на река Йордан.[16] Между май и септември валежите в Израел са рядкост.[17][18] Поради оскъдността на водните ресурси, в страната са развити различни технологии за спестяване на вода, като капковото напояване.[19] Израелците се възползват от топлия и сух климат на страната, за да произвеждат слънчева енергия, като страната е най-големият производител в света на глава от населението.[20]

История[редактиране | edit source]

Израел е създадена през 1948 г. с резолюция на ООН. Създаването на Израел има дълга предистория, чието начало е в зараждането на ционизма. Две произведения изиграват значителна роля за утвърждаването на ционистката идея - "Рим и Йерусалим" на Мозес Хес и "Еврейската държава – опит за модерно разрешение на еврейския въпрос" на Теодор Херцел. [2]

Давидото царство около 1020 пр. Хр.

Основаването на държавата Израел е част от хилядолетната история на евреите. Полулегендарното Давидово царство е първото единно държавно формирование на евреите. Според повечето историци, то е съществувало между 1020 и 930 година преди Христа и е основано, след като еврейските народи в Ерец Израел, преди това обединени в племена от т.нар. Съдии на Израил, образуват съюз. Саул от племето на последния според книгата Битие син на Иаков Венямин става първият цар на държавата (разказано е в Библията, Първа книга на царете). Вторият (или третият, ако се брои Йевостей) цар — Давид, определя за столица Йерусалим и укрепва царството. Към 930 година пр. Хр. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство. Към 720 пр. Хр. Асирия превзема Израил, а Юдея пада под вавилонска власт около 586 г. Така е поставено началото на т.нар. изселване на еврейския народ към Вавилон.

През 538 пр. Хр. цар Кир Велики дава свобода на всички покорени народи и така евреите се завръщат в първоначалните си територии. Впоследствие териториите на днешен Израел попадат под властта на Александър Велики, а впоследствие и на Римската империя. Създават се васални на Рим еврейски полудържави в рамките на провинция Сирия. През 66 сл. Хр. евреите организират въстание, но то е смазано от римляните, а през 70 г. император Тит нарежда Йерусалим и Храмът на Соломон да бъдат разрушени. От този момент нататък римляните започват активни гонения на евреите. Около 617 година византийският император Ираклий официално забранява еврейската религия (която вече е приемана за отделна от християнството). От 636 година сл. Хр. започва арабското нашествие, продължило до 1099 (Първи кръстоносен поход). До 13 век Израел е владян от християните-кръстоносци, но към 13 век те го напускат и мюсюлманите окончателно завладяват тези територии. До 1517 година управляват Мамелюците, а от 1517 до 1917 — Османската империя. До 19 век в Израел почти не са останали евреи — населението е предимно от арабски мюсюлмани и християни, а евреите са под 10%.[21]


Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 година, целящо създаване на "Еврейски национален дом" (държава). В началото на 20 век се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава. Сериозно обмислян вариант е била т.нар. Британска програма за Уганда, предложена от Британската империя на Теодор Херцл към 1903 г., според която британците са склонни да предоставят част от Източноафриканския протекторат, но тази идея не бива осъществена. Смъртта на Херцл през 1904 г. предизвиква разделение в движението, като се обособяват ционисти (с комунистически или социалистически възгледи) и ортодоксални евреи.

След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство. Създават се първите колективни стопанства (кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката. Британският мандат е прекратен през 1948 година и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави. В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава,[22] с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-арабски конфликт.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Кнесетът - израелският парламент

Характерно за израелската система е, че страната няма писана конституция, като тази функция се изпълнява от 14 отделни закона, известни като Основни закони на Израел. Парламентът се нарича Кнесет и има 120 депутати, избирани за 4 години. Заседава в Йерусалим.

Държавният глава на Израел се избира от Кнесета за срок от 7 г. В миналото президентът е имал задачата да посочи министър-председателя на страната, но сега той се избира пряко от гласуващите.

Израел има многопартийна система, в която се открояват три големи политически партии — центристката Кадима, десният блок Ликуд и лявата Партия на труда. Често за съставянето на правителство е необходима помощта на малките партии — Национал-религиозната партия, партията Шас, партиите Мерец и Шинуи.

Административно деление[редактиране | edit source]

Съществуват 57 общини с повече от 20 000 жители, 145 местни съветници, които управляват агломерации с население от 2000 до 20 000 човека и 55 областни съвета, обединяващи 845 села. Местната власт е контролирана от министъра на вътрешните работи, който подготвя законопроектите, отнасящи се до общините, одобрява данъците, бюджета им и вътрешните им правилници.

Страната е разделена на 6 административни области: Йерусалим, Север (Назарет), Хайфа, Център (Рамла), Тел Авив, Юг (Беер Шева)

Външна политика и въоръжени сили[редактиране | edit source]

На практика в състояние на постоянен конфликт, Израел води изключително сложна външна политика, ограничавайки контактите с проарабски страни от една страна, и постоянно търсейки партньори от друга.

Външна политика[редактиране | edit source]

Lebanese flags at Montreal protest July 22 2006.jpg
ProIsraelRallyLondon.jpg
Реакции към войната в Ливан (2006):
Горе: Проливанско шествие в Монреал;
Долу: Произраелско шествие в Лондон

Израел се присъединява към ООН на 11 май 1949 година. Оттогава насам страната поддържа дипломатически отношения със 163 от 191 държави-членки на организацията.[23] От 1967 година Израел поддържа отношения и с арабските и мюсюлмански страни, а от 1979 и 1994 съответно има споразумения за свободно преминаване на границите с Египет и Йордания. Някои държави първоначално са поддържали дипломатически отношения с еврейската държава, но впоследствие ги прекратяват (напр. Боливия, Венецуела, Мавритания през 2009; Нигер; Иран през 1979; Никарагуа през 2010); други не признават изобщо суверенитета ѝ (напр. Северна Корея, Сирия, Ирак, Тунис). Израел е в добри отношения със страните от Европейския съюз, Китай, Русия, Сингапур, Етиопия, Мианмар и е в отлични взаимоотношения с Индия и САЩ.

Израел се намира в центъра на т.нар. Израелско-арабски конфликт, който е определящ за цялата му външна политика. Началото и причините на този конфликт са обект на множество спорове, но като цяло има две оформени гледни точки:

  • Израелско-арабският конфликт започва след създаването на ционисткото движение и последвалите го вълни от еврейски имигранти към т.нар. Обетована земя;
  • Израелско-арабският конфликт е предизвикан от арабския национализъм, чиято основна цел е да обедини всички арабски народи в единна нация, сплотени от общ език, религия и култура.

Земите на днешен Израел, вкл. Палестина, са възприемани от евреите като "национален дом за еврейския народ", докато панарабистите ги считат за изконна територия на палестинските араби.

Въпросният Израелско-арабски конфликт е причина за редица войни между държавата Израел и заобикалящите я мюсюлмански страни — най-вече Египет и Сирия. Такива са Арабско-израелската война от 1948, Суецката криза (1956), Шестдневната война (1967), Война на Йом Кипур (1973), операция Отбранителен щит срещу Интифадата ал-Акса (2002) и войната с Ливан (2006). Израел побеждава във всички тези войни (с изключение на Суецката криза, където въпреки египетската победа спечелва Синайския полуостров).

F-15 Раам на израелските ВВС

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Израелските отбранителни сили (ИОС) (иврит: צבא הגנה לישראל Цава А-Агана Ле-Исраел („Войскови сили за отбрана на Израел“), често наричана Ца'ал или ЦА'АЛ, е името на израелските въоръжени сили (сухопътни сили, военновъздушни сили и военноморски флот).

Създадени са на 31 май 1948 г. (след основаването на Израел) за да „защитават съществуването, териториалната цялост и суверенитета на израелската държава“ и да „предпазват жителите на Израел и да се борят срещу всички форми на тероризма, които застрашават всекидневния живот.“ Предшествениците на ИОС са Агана (най-вече операционното му крило Палмах), Иргун и британските въоръжени сили (най-вече еврейската бригада, която се бие по време на Втората световна война). Тайните организации Иргун (Ецел) и Лехи действат съвместно с ИОС до края на Арабско-Израелската война от 1948, след което са разпуснати.

В Израел военната служба е 24 месеца за жените и 36 месеца за мъжете. Освободени от военна служба са само ултрарелигиозните евреи, израелските араби, всички неевреи, бременните или омъжени жени. До навършването на 42-та си година всички мъже подлежат на едномесечен запас всяка година, а жените — до навършването на 24-годишна възраст. Числеността на редовната войска е 187 000 души,[24] а военният резерв се изчислява на 445 000 души,[24] по данни от края на 2010 година. Това прави Израел една от най-милитаризираните страни в света, имайки предвид малкото ѝ население от 7 милиона души. Военният бюджет също е много голям — $ 14,31 млрд.[25] за 2009 година, включвайки помощите от САЩ.

Страната има над 4000 съвременни танка и над 10 000 бронирани машини, както и над 2000 бойни самолета и вертолета. Техниката на Израел е последно поколение, като страната освен внос осъществява и разработка на пълен спектър въоръжения — безпилотни самолети, броня, лазерно оръжие, космически спътници и балистични ракети. Цялата територия на Израел е защитена от т.нар. ракетен щит. Вероятно още от 1967 г. страната разполага със собствено атомно оръжие, разработено в изследователския център край Димона, в пустинята Негев. По неофициални данни ядреният арсенал наброява не по-малко от 80 бойни глави,[26] като Израел разполага с междуконтинентални ракети тип Йерихон-3 с обсег до 11 500 километра.[27]

Икономика[редактиране | edit source]

Израел е технологично силно развита пазарна икономика със значителен държавен сектор. През 2007 година Израел е на 44-то място в света по брутен вътрешен продукт (232,7 милиарда долара) и на 22-ро по брутен вътрешен продукт на глава от населението (33 299 долара/човек) по паритет на покупателната способност.[28]

Въпреки ограничените природни ресурси на страната, интензивното развитие на селското стопанство дава възможност на Израел да задоволява нуждите си от храни, с изключение на зърно и месо. Други основни продукти от вноса, достигащ 47,8 милиарда долара (2006), са изкопаемите горива, суровините за промишлеността и военното оборудване.[1] Израелският износ, в размер на 42,9 милиарда долара (2006), е главно на плодове и зеленчуци, фармацевтични продукти, софтуер, химически продукти, военно оборудване и обработени диаманти.[1]

Туризмът, особено религиозният, е много добре развит отрасъл с добра инфраструктура. Годишно страната се посещава от 3 милиона туристи (2008).[29]

Население[редактиране | edit source]

Население — 6 780 000 жит. Гъстота — 323.2 жит. на кв. км. Естествен прираст — 15. Средна продължителност на живота — мъже — 76 г., жени — 79 г.

Етнически състав — евреи — 83.1%, палестински араби — 16.8%, други — 0.1%.

Официални езици — иврит (староеврейски) и арабски. Други — идиш, испански, английски, руски.

Университет Бар-Илан

Конфесионален състав — юдаисти — 88.3%, мюсюлмани — 9.0% (от тях сунити — 86.9%, шиити-друзи — 13.1%), християни — 2.7% (от тях православни — 30.5%, гръко-католици (униати) — 38.1%, католици — 15.2%, протестанти — 5.6%, други — 10.6%).

В Израел живеят около 50 000 български евреи.

Образование[редактиране | edit source]

В Израел продължителността на образованието има средно очаквана продължителност 15 години [30] и процент на грамотност от 97.1%, според ООН.[31]

Образованието е задължително за деца между 3 и 18 години.[32][33]

Култура[редактиране | edit source]

Израелски национален танц, 1948 г.
Театърът в Йерусалим през нощта

Културата в Израел е представена по различен начин. Тя бива „местна“ и „вносна“. Въпреки факта, че е сравнително млада държава, на територията на Израел има вече създадени традиции в различните направления на културата — изградени са модерни зали — галерии, в които са представени евреи — творци от цял свят. Един от известните театри е театър „Гешер“- т.н. руски театър. През 1995 година идват хиляди руски имигранти — музиканти, които сформират състава на държавния театър и филхармония, стават „ядрото“ на културния живот в по-големите градове. Част от тях не са с еврейски произход, но поради големия принос за културния живот на страната те приемат юдаизма и биват признати за евреи.

Световни знаменитости в днешно време правят задължителна „спирка“ в Тел Авив и Йерусалим по време на световните си турнета. По време на национални празници и тържества на евреи, дошли от различни краища на света, се провеждат качествени концерти и тържества, на които се канят чуждестранни състави — театрални, балетни, фолклорни, музикални, които неизменно спомагат за повишаване нивото на местните културни прояви. Изявите са изключително прецизно подбрани — както за задоволяване интересите на „местните — изселилите се от дадена страна евреи и носталгичните им спомени“, така и за представяне на чужди култури пред по-широка публика. Т.е. работи се на принципа „Всичко, което ни липсва- можем да си го внесем от чужбина!“ Прави се всичко в полза на развитието на творческите наклонности на младото поколение — изградени са модерни центрове за деца и възрастни, желаещи сами да се докоснат до „голямото изкуство“. Те са посещавани целогодишно — провеждат се уърк-шопове, правят се инсталации… Провеждат се спектакли на открито, сцените са направо на улицата и в тях публиката неусетно става участник в представлението. Старият квартал Неве Цедек на Тел Авив е територия, „запазена“ за творци. Те живеят и творят в своите ателиета, част от които са галерии или превърнати в малки магазинчета за сувенири ръчна изработка. Самите стени на част от къщите сами по себе си представляват една галерия на открито — изрисувани са и са обявени за „световно наследство“ на Юнеско. За тяхното поддържане се отпускат средства, въпреки че земята е изключително скъпа и е „по-рентабилно“ на тяхно място да се построят високи здания. Този квартал е нещо като съвременен оазис сред небостъргачите, които го ограждат. Въпрос на време и спазване на заповедта за ограничение на строежите там, за да се опази тази територия само като исторически паметник на първите заселници и съвременната израелска култура.

Други[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г ((en)) Israel. // The World Factbook. Central Intelligence Agency, 2007-06-19. Посетен на 2007-07-20.
  2. а б ((en)) Израел. // Международен валутен фонд, 17 април 2012. Посетен на 19 април 2012..
  3. Употреба на главни букви - Видеоурок на тв предаване Езикова култура
  4. ((en)) Levine, Robert A.. See Israel as a Jewish Nation-State, More or Less Democratic. // The International Herald Tribune. Посетен на 2008-07-29.
  5. Противникът е „Бог“, според Битие 32:24-30; в Осия 12:4 този странник е разпознат като „ангел“.
  6. Робърт Бакхус. Библейски личности. С. 2000
  7. И. Н. Лосева и др. Библейские имена: люди, мифы, история. Ростов-на-Дон 1997
  8. ((en)) Barton & Bowden 2004, с. 126 . "The Merneptah Stele... is arguably the oldest evidence outside the Bible for the existence of Israel as early as the 13th century BCE."
  9. ((en)) Area of Districts, Sub-Districts, Natural Regions and Lakes (pdf). // Statistical Abstract of Israel. Централно статистическо бюро на Израел, 2006.
  10. Israel (Geography). // Country Studies. The Library of Congress. Посетен на 2007-07-20.
  11. ((en)) The Living Dead Sea. // Министерство на външните работи на ИзраелIsrael Ministry of Foreign Affairs, 1999-04-01. Посетен на 2007-07-20.
  12. ((en)) Makhteshim Country. // UNESCO. Посетен на 2007-09-19.
  13. ((en)) Jacobs 1998, с. 284 . "The extraordinary Makhtesh Ramon – the largest natural crater in the world..."
  14. ((en)) Rinat, Zafrir. More endangered than rain forests?. // Haaretz. 2008-06-02. Посетен на 2008-07-29.
  15. Goldreich 2003, с. 85
  16. ((en)) Watzman, Haim. Left for dead. // 1997-02-08. Посетен на 2008-07-29.
  17. ((en)) Average Weather for Tel Aviv-Yafo. // The Weather Channel. Посетен на 2007-07-11.
  18. ((en)) Average Weather for Jerusalem. // The Weather Channel. Посетен на 2007-07-11.
  19. ((en)) Sitton, Dov. Development of Limited Water Resources- Historical and Technological Aspects. // Министерство на външните работи на Израел, 2003-09-20. Посетен на 2007-11-07.
  20. ((en)) Grossman, Gershon и др. Solar energy for the production of heat. // Samuel Neaman Institute. Посетен на 2007-11-07.
  21. ((en)) The Population of Palestine Prior to 1948. // MidEastWeb.org, 2005. Посетен на 4 октомври 2006.
  22. Appendix IX-B, 'The Arab Expeditionary Forces to Palestine, 15/5/48, Khalidi, 1971, стр. 867.
  23. U.S. Department of State
  24. а б "The Institute for National Security Studies", chapter Israel, 2010, [1] September 20, 2010.
  25. The SIPRI Military Expenditure Database. // SIPRI.
  26. Federation of American Scientists: Status of World Nuclear Forces. // Fas.org. Посетен на 2010-05-04.
  27. Andrew Feickert. Missile Survey: Ballistic and Cruise Missiles of Foreign Countries. // Congressional Research Service. The Library of Congress, 5 March 2004. Посетен на 2010-06-21.
  28. Report for Selected Countries and Subjects. // Imf.org, 2006-09-14. Посетен на 2009-03-13.
  29. Pope to visit Holy Land. // Haaretz.com. Посетен на 2009-03-13.
  30. ((en)) "Comparing Education Statistics Across the World" (pdf), Global Education Digest 2004 (UNESCO Institute for Statistics): pp. 75, 77, 2004, http://www.unesco.org/education/docs/EN_GD2004_v2.pdf, посетен 4 август 2007 
  31. ((en)) Human Development Report 2009 (PDF). // United Nations Development Programme, 2009. Посетен на 20 март 2012.
  32. ((en)) Kashti, Or. Knesset raises school dropout age to 18. // Haaretz, 18 юли 2007. Посетен на 20 март 2012.
  33. ((en)) „Summary of the Principal Laws Related to Education“, Министерство на външните работи на Израел, 26 януари 2003, http://www.mfa.gov.il/MFA/MFAArchive/2000_2009/2003/1/Summary+of+the+principal+laws+relating+to+educatio.htm, посетен 4 август 2007 

Библиография[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

-ga" />