Тит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тит
10-ти император на Римската империя
Tito, testa in marmo da Pantelleria.jpg
Бюст на Тит в Глиптотеката, Мюнхен
Лични данни
Управление 24 юни 7913 септември 81 г.
Пълно име Тит Флавий Веспасиан
(от раждането до 69 г.);
Тит Флавий Цезар Веспасиан (от 69 до качването си на трона);
Тит Флавий Цезар Веспасиан Август (като император)
Роден 30 декември, 39 г.
Рим, Италия
Починал 13 септември 81 г.
Рим, Италия
Предшественик Веспасиан
Потомци Юлия Флавия
Наследник Домициан
Семейство
Брак Арецина Тертула
Втори брак Марция Фурнила
Династия Флавии
Баща Веспасиан
Майка Домицила Стара

Тит Флавий Веспасиан (на латински: Titus Flavius Caesar Vespasianus Augustus;[1] (30 декември 39 г. – 13 септември, 81 г.) е император на Римската империя от 79 г. до 81 г.

Тит е вторият представител на Флавиевата династия. Той е първият римски император, който наследява властта от баща си.

Съдържание

Биография [редактиране]

Тит е най-големият син на император Веспасиан и Домицила Старша. Възпитанието си получава в двора на Цезарите и е близък приятел с Британик, син на император Клавдий. Според Светоний, Тит се отличава не само с воински умения, но и владеел ораторско майсторство, гръцки език, музика, поезия. Заема длъжността квестор. Служи в римската армия като военен трибун в провинциите Германия и Британия.

Участва в потушаванито на бунтовете в Юдея заедно с баща си Веспасиан. Когато Веспасиан е издигнат за император през 69 г., Тит става негов префект, пръв помощник и съуправител с титлата цезар. Като такъв той ръководи окончателното смазване на въстанието в Юдея (66-70) и превземането на Йерусалим. Под командването на Тит римляните разрушават храма на юдеите в Йерусалим.

За да ознаменуват края на гражданската война и победата в Юдея, Веспасиан и Тит празнуват грандиозен триумф в Рим, където е издигната величествената Арка на Тит, близо до Форума. През управлението на баща му Тит споделя с него повечето правомощия, включително трибунска и консулска власт. Той е едновременно цезар и преториански префект. След смъртта на Веспасиан на 23 юни 79 г., Тит наследява императорската титла, заедно с по-младия си брат Домициан като цезар.

Управление [редактиране]

Начело на империята, Тит отбелязва същите позитивни начинания като баща си, макар и по-предпазливо, а управлението му остава в историята като един кратък, но изпълнен с надежди период. При Тит римляните предприемат настъпление в Британия водени от Агрикола. В Мала Азия избухва и е потушено въстанието на Псевдо-Нерон. През 80 г. за пръв път човек роден в провинция става консул, факт ознаменуващ нарастващото значение на провинциите.

В чест на династията се изгражда Храм на Веспасиан и Тит, завършен при Домициан. По времето на Тит е завършен строежа на Колизеума ("Амфитеатър на Флавиите"), започнат от баща му Веспасиан. Огромната сграда е проектирана да побира над 55 хил. зрители. Тържествата и представленията по случай откриването му продължават 100 дни.

Друго известно събитие, случило се при неговото управление, е изригването на вулкана Везувий (79 г. от н.е.), който залива с лава градовете Помпей и Херкулан. Към бедствията през краткото управление на Тит се добавят големият пожар в Рим продължил три дни (80 г.), както и разразилата се епидемия, вероятно от антракс.

Тит се стреми към популярност и добри отношения както със Сената, така и с народа на Рим. През управлението си се прославя със своята щедрост и добронамереност. Въпреки първоначалната му лоша слава, дължаща се на неговата жестокост като пълководец и преториански префект, след смъртта си Тит бива обожествен и възхваляван като един от най-благородните и добродетелни императори. Умира мистериозно и неочаквано, на 13 септември 81 г., вероятно може би от треска.

Галерия [редактиране]

Вижте също [редактиране]

Римската империя през 80 г. сл. н.е.
Денарий на Тит

Външни препратки [редактиране]

Източници [редактиране]

  1. в класическия латински името му е изписвано като TITVS FLAVIVS CAESAR VESPASIANVS AVGVSTVS.