Тит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тит
10-ти император на Римската империя
Tito, testa in marmo da Pantelleria.jpg
Скулптурен портрет на Тит в Глиптотеката, Мюнхен
Лични данни
Управление 24 юни 7913 септември 81 г.
Пълно име Тит Флавий Веспасиан
(от раждането до 69 г.);
Тит Флавий Цезар Веспасиан (от 69 до 79);
Тит Флавий Цезар Веспасиан Август (като император)
Роден 30 декември, 39 г.
Рим, Италия
Починал 13 септември 81 г.
Рим, Италия
Предшественик Веспасиан
Наследник Домициан
Семейство
Династия Флавии
Баща Веспасиан
Майка Домицила Стара
Бракове Арецина Тертула
Марция Фурнила
Потомци Юлия Флавия
Тит в Общомедия

Тит Флавий Веспасиан (на латински: Titus Flavius Caesar Vespasianus Augustus;[1] (30 декември 39 г. – 13 септември, 81 г.) е император на Римската империя от 79 г. до 81 година.

Тит е вторият представител на Флавиевата династия. Той е първият римски император, който наследява властта от баща си. Тит се стреми към популярност и добри отношения както със Сената, така и с народа на Рим. През краткото си управление се прославя със своята щедрост и добронамереност. Въпреки първоначалната му лоша слава, дължаща се на неговата жестокост като пълководец и преториански префект, Тит печели популярност докато е на трона, а след смъртта си бива обожествен и възхваляван като един от най-благородните и добродетелни императори.

Биография[редактиране | edit source]

Тит е най-големият син на император Веспасиан и Домицила Старша. Възпитанието си получава в двора на Цезарите и е близък приятел с Британик, син на император Клавдий. Според Светоний, Тит се отличава не само с воински умения, но и владеел ораторско майсторство, гръцки език, музика, поезия. Заема длъжността квестор. Служи в римската армия като военен трибун в провинциите Германия и Британия.

Участва в потушаванито на бунтовете в Юдея заедно с баща си Веспасиан. Когато Веспасиан е издигнат за император през 69 г., Тит става негов префект, пръв помощник и съуправител с титлата цезар. Като такъв той ръководи окончателното смазване на въстанието в Юдея (66-70) и превземането на Йерусалим. Под командването на Тит римляните разрушават храма на юдеите в Йерусалим. За да ознаменуват края на гражданската война и победата в Юдея, през 71 г. Веспасиан и Тит празнуват грандиозен триумф в Рим, където в чест на победата е издигната величествената Арка на Тит, близо до Форума.

През управлението на баща му, Тит споделя с него повечето правомощия, включително трибунска и консулска власт. Веспасиан назначава първородният си син едновременно за цезар и преториански префект. Докато е на този пост Тит прилага безмилостни репресии спрямо противниците на режима. Това, заедно с интереса му към разкоша и забавленията, води до всеобщо неодобрение към наследяването на принципата от Тит. Мнозина виждат в него втори Нерон.

Управление[редактиране | edit source]

След смъртта на Веспасиан на 23 юни 79 г., Тит поема императорските правомощия, заедно с по-младия си брат Домициан като цезар и наследник. За да спечели популярност неговото поведение изведнъж се променя и, докато е на власт, Тит не издава нито една смъртна присъда. Начело на империята, той отбелязва същите позитивни начинания като баща си, макар и по-предпазливо, а неговият принципат остава в историята като един кратък, но обещаващ период.

В чест на династията започва да се изгражда Храм на Веспасиан и Тит, довършен при Домициан. През 80 г. Тит завършва строежа на Колизеума („Амфитеатър на Флавиите“) – грандиозната арена за представяне на зрелища, започната от по времето на Веспасиан. Проектирана да побира над 55 хил. зрители, сградата представлява едно от най-забележителните архитектурни постижения на Античноста. Тържествата и представленията по случай откриването на Колизея продължават 100 дни, съпроводени от щедри раздавания за народа.

Друго известно събитие, случило се през управлението на Тит, е изригването на вулкана Везувий (24 август 79 г. от н.е.), който залива с лава градовете Помпей и Херкулан. Към бедствията през краткото му управление се добавят големият пожар в Рим продължил три дни (80 г.), както и разразилата се епидемия, вероятно от антракс.

През принципата на Тит липсват амбициозни военни начинания. Римските легиони, водени от Агрикола, предприемат настъпление в северният край на Британия където воюват срещу пиктите. В Мала Азия избухва и е потушено въстанието на Псевдо-Нерон. През 80 г. за пръв път човек роден извън Италия става консул, факт ознаменуващ нарастващото политическо значение на провинциите.

На 13 септември 81 г. Тит умира мистериозно и неочаквано, вероятно може би от треска. Това предизвиква всеобща скъб сред народа в Рим. Смъртта му е по-голяма загуба за другите, отколкото за него самия, както твърди Светоний. Също както Веспасиан, Тит е обожествен по решение на Сената. Веднага след това е наследен от брат си Домициан.

Галерия[редактиране | edit source]

Денарий на Тит

Вижте също[редактиране | edit source]

Римската империя през 80 г. сл. н.е.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. в класическия латински името му е изписвано като TITVS FLAVIVS CAESAR VESPASIANVS AVGVSTVS.