Луций Юлий Урс Сервиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луций Юлий Урс Сервиан
римски политик
Роден
около 46 г.
Починал
136 г. (90 г.)
Семейство
Бащанеизв., Луций Юлий Урс
СъпругаПаулина (сестра на Адриан)
ДецаПаулина (племеница на Адриан)
Луций Юлий Урс Сервиан в Общомедия

Луций Юлий Урс Сервиан (на латински: Lucius Iulius Ursus Servianus; * 47 г.; † 136 г.) е политик и сенатор на Римската империя през 1 век. Той е три пъти консул.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сервиан е осиновен през 102 г. от Луций Юлий Урс (суфектконсул 84 и 98 г.).

По времето на император Домициан той е през 90 г. суфектконсул заедно с Луций Антисций Рустик. През 98 г. е управител на Горна Германия на мястото на император Траян. Той е легат на Панония. За участието си в Първата дакийска война на Траян той получава през 102 г. втори консулат,[1] този път като редовен консул с колега Луций Лициний Сура.

Сервиан е женен за Домиция Павлина Млада, сестра на по-късния император Адриан. Двамата имат дъщеря Юлия Сервиана Павлина, която става съпруга на Гней Педаний Фуск Салинатор (консул 118 г.)[2] и майка на Гней Педаний Фуск Салинатор.[3]

Адриан прави вече 80-годишния си зет през 134 г. за трети път консул. Тази голяма чест, трети консулат, e давана през последните 30 години само на Луций Лициний Сура и Марк Аний Вер, дядото на по-късния император Марк Аврелий. След две години през 136 г. Сервиан пада в немилост. Императорът обвинява стария Сервиан, заедно с внука му Гней Педаний Фуск Салинатор,[4] който е по-далечен племенник на Адриан и негов единствен жив роднина от мъжки пол, че искат да изключат определения от Адриан негов наследник за трона Луций Елий Цезар и да поставят внука на неговото място. Сервиан и внукът му Педаний Фуск са екзекутирани още през 136 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • John Hazel, Who’s Who in the Roman World. 2. Auflage. Routledge, London 2002, ISBN 0-415-29162-3, S. 284.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Julian Bennett, Trajan, Optimus Princeps, Indianapolis 1997, p.47
  2. Der Neue Pauly, T.6, c. 43
  3. Histoire Auguste, Vie d’Hadrien, XXII.
  4. Anthony Birley, Hadrian, The Restless Emperor, Londinii 1998, 201 – 202