Гай Лициний Муциан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гай Лициний Муциан (на латински: Gaius Licinius Mucianus; † 76 г.) e политик, генерал, писател и историк на Римската империя по времето на император Нерон.

Произлиза от фамилията Муции от Испания и е осиновен от фамилията Лицинии.

Той е изпратен от император Клавдий като легат в Армения с Гней Домиций Корбулон. По времето на Нерон той става от юли до октомври 64 г. суфектконсул заедно с Квинт Фабий Барбар Антоний Мацер.[1] След това през 66 г. e управител на провинция Сирия. Там няма успех в потушаването на юдейското въстание в Юдея се изпраща Веспасиан.

През Годината на четиримата императори Муциан управлява след смъртта на Галба заедно с Домициан, синът на Веспасиан, и чрез сената определя Веспасиан за новия легетимен император. Назначава сам консули, управители и префекти. Към края на 69 г. нарежда убийството на Вителий Младши, сестра му Вителия и влиятелния освободен Азиатик. Потушава въстанието на Гай Юлий Цивилис на Рейнската граница. При пристигането на Веспасиан в Рим той му предава управлението.

През 70 и 72 г. той е суфектконсул.

Той е добър историк и писател, написал география на Мала Азия.

Литература[редактиране | edit source]

  • Rudolf Hanslik, Licinius II. 9 a, Der Kleine Pauly (KlP). Band 5, Stuttgart 1975, Sp. 1263.
  • Тацит, Historiae, III, 46.
  • Barbara Levick, Vespasian, Londra e New York 1999. ISBN 0-415-16618-7.
  • Pat Southern, Domitian, tragic tyrant, Londra e New York 1997. ISBN 0-415-16525-3
  • Brian W.Jones, The emperor Domitian, Londra e New York 1993. ISBN 0-415-10195-6

Източници[редактиране | edit source]

  1. Fasti Capitolini