Първа юдейско-римска война
 |
Предлага се тази статия да се обедини със статията Първо еврейско въстание. |
Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Йерусалим.
| Първа юдейско-римска война | |||||||||
| Конфликт: Юдейско-римски войни | |||||||||
 Превземането на Ерусалим и опожаряването на храма през 70 година |
|||||||||
|
|||||||||
| Воюващи страни | |||||||||
 Римска империя Легион V Macedonia Легион X Fretensis Легион XII Fulminata Легион XV Apollinaris |
 сикариизилоти |
||||||||
| Командири | |||||||||
| Цестий Гал Веспасиан Тит Луцилий Бас Луций Силва |
Симон Бар Гиор Йоан Бен Леви Елиезер Бен Симон Йоан Гискалски Менахем Галилейски |
||||||||
| Сили | |||||||||
| 80 000 | 300 000 | ||||||||
| Жертви и загуби | |||||||||
| неизвестни | между 115 880 и 600 000 (1 100 000 според някои сведения) | ||||||||
Юдейски войни е терминологично понятие обозначаващо борбата на евреите срещу персийско, гръцко и римско господство и власт.
Първата юдейско-римска война избухва по повод извършената кражба на 17 таланта злато от един римски войник от Втория храм. Сумата е нищожна в сравнение със съхраняваните богатства в храма, но еврейската тълпа подигравателно организира събирането на средства за римския прокуратор на Юдея Гесий Флор. Прокураторът изпраща войска, а сикариите избиват римските гарнизони на Масада и Йерусалим, което е сигнал за началото на първото еврейско въстание срещу римската власт в Юдея.[1]
Съдържание |
Юдейската война [редактиране]
Основен исторически източник за еврейската история и война е съчинението "Юдейската война" на Йосиф Флавий.
Обсада и превземане на Ерусалим [редактиране]
Хронологически борбата в книгата завършва с потушаването на еврейското въстание на зилотите (66 - 71 година), довело до подпалването и разрушаването на Втория храм в Йерусалим през 70 година. Еврейските ценности и пари от храма са секвестирани от Римската държава. Античните автори твърдят, че при превземането на града загиват 115 880 човека, а в цялата война (66 - 71) около 600 000 души.
Отбраната на Масада [редактиране]
Последна опора на най-крайните еврейски поборници, след превземането на Йерусалим и храма, е крепостта Масада в еврейската пустиня, която пада в ръцете на римляните през 73 година с което окончателно приключва поредната война. Въстаналите срещу римската власт и управление евреи в крепостта се хвърлят от стените ѝ в пропастта, за да не попаднат живи в ръцете на римляните.
Триумфа на Тит [редактиране]
След победата в Рим в чест на императора Веспасиан, и пълководеца във войната срещу евреите негов син Тит, е устроен най-грандиозния в историята триумф. В тяхна чест и по повод на победата във войната над евреите е издигната арката на Тит. Римляните до такава степен са презирали победените във войната юдеи, че нито Веспасиан, нито Тит пожелават да приемат (т.е. отказват) традиционната в такива случаи титла (на латински) Judaicus /Победител на юдеите/.
Политико-административни преобразувания в Юдея [редактиране]
След победата във войната, римляните прустройват Леванта в административно отношение. Палестина е откъсната от Сирия, парцелирана е, а земята ѝ продадена на заселници, като юдеите са изгонени от Йерусалим. Управлението на новообразуваната римска провинция Палестина е по правило насетне поверявано на особен и със специален статут римски легат - предводителя на преторианците.
Заради организираното и проведено въстание срещу Римска държава и правов ред, евреите са обложени с акт на Сената с извънреден данък fiscus judaicus, средставата от който отиват за издигането на мястото на Втория храм на Храм на Юпитер Капитолийски.
Последствия [редактиране]
Еврейството не се примирява със загубата във войната и организира втори метеж (131 - 135 година) начело с Симон Бар Кохба, който е известен в историографията като Второ еврейско въстание. Второто въстание е още по-жестоко потушено от римляните, Йерусалим е сринат със земята от император Адриан, а за означение на мястото му е поставена указателна табела с изрисувана свиня на нея. В съседство с мястото на някогашния град е построен нов римски - Елия Капитолина. Следствие от тези събития всички евреи са експулсирани от древна Юдея наречена Палестинска Сирия.
След близо 20 века скитничество и живот на евреите в изгнание на 14 май 1948 година е образувана държавата Израел, чиято столица по конституция е Йерусалим, а според международната общност столица ѝ е Тел Авив.
Източници [редактиране]
- ↑ Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 79. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Карти на бойните действия по време на Първата юдейско-римска война
- Масада - там, където израелските войници се кълнат да бранят земите си
Литература [редактиране]
- Йосиф Флавий - Юдейската война;
- Ернест Ренан - Разорението на Ерусалим;
- Салки - Последните дни на Ерусалим;
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Иудейские войны“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
