Сикарии
Вижте пояснителната страница за други значения на Сикарии.
Сикариите са най-фанатизираните зилоти в Юдея според Йосиф Флавий, който ги различава.
Съдържание |
Термин [редактиране]
Терминът е с етимология от латински (sicarius), а на испански "sicario" се използва за обозначаване на убийците, които имат специална цел.
Обозначение [редактиране]
Сикариите са крайни еврейски фанатизирани екстремисти (бунтовници-революционери), които не подбирайки средствата за борба, се опитват на всяка цена да изгонят римляните от Юдея в годините непосредствено преди и след Христа и да премахнат всякакво чуждо, респективно елинистично, влияние върху народа на юдеите. За целта те посягат освен срещу представители на властта, но и срещу евреи които по една или друга причина си взаимодействат с римляните. Скритата им цел е да се осуети всяка възможност за воденето на преговори и сключването на мир между римляни и юдеи до окончателното изгонване и на последния римлянин от обетованата земя и премахването на всякакво чуждо (идолопоклонническо според тях) влияние върху народа израилев.
Деяния [редактиране]
Сикариите използват скрита тактика за да постигнат целта си. Под специални наметала те крият малък нож (на латински: sicarius — кама, кинжал, от който получават и името си), с който незабелязано на поклонения в Храма или на възлови публични места намушкват опонентите си (римляни; римски симпатизанти, привърженици или последователи на Ирод Велики; фарисеи и т.н.), след което се смесват с тълпата и оплакват демонстративно жертвата (гледайки и любувайки се скришом садистично на адските ѝ мъки и агония) на акта, който те сами са причинили.
Образи [редактиране]
Реален или художествен, но събирателен образ на сикарий е Варава - престъпника който тълпата иска от Пилат Понтийски да бъде освободен, за сметка на Исус Христос.
Логичен завършек [редактиране]
Според Йосиф Флавий сикариите с техните крайни действия стават причина за избухването на първото еврейско въстание, вследствие на което е предизвикана и първата юдейско-римска война.
Началото на конфликта се слага с избиването на римския гарнизон в Масада през 66 година, а края настъпва през 73 година с хвърлянето от стените на крепостта на останалите вътре сикарии, с цел да не бъдат заловени живи от римляните.
По време на обсадата на Ерусалим през 70 година, сикариите изгарят хамбарите с жито в града, с цел да принудят жителите на обсадената юдейска столица да воюват с римляните.
Най-известните от историята сикарии са командващите отбраната на стената на Ерусалим през 70 година Симон Бар Гиора и Елиезер Бен Симон.
Източници [редактиране]
- ((ru)) Юдейската война