Зилоти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зилоти.

виж също Клетвата на Ханибал
"Дайте ни Варава!" - крещи множеството.
Скалите на Масада от които се хвърляли в бездната сикариите с цел да не попаднат живи в ръцете на римляните

Зилотите (от гръцки: Ζηλωτής — ревнив поддръжник) са привържениците на обществено-политическо и религиозно-есхатологично учение на юдаизма по времето на Втория храм в Юдея, възникнало при епохата на Макавеите през втората половина на 1 век пр.н.е. като бунт срещу Римската империя. Движението просъществувало до приключването на първата юдейско-римска война. Йосиф Флавий го описва като една от „четирите секти“ по времето юдаизма на Втория храм.

Етимология[редактиране | edit source]

На иврит терминът за зилот е канаи (קנאי‎, мн.ч. — канаим, קנאים), означаващ ревностен, пламенен относно Бог. Понятието идва от гръцкото зелотес (ζηλωτής), означаващо ревностен почитател или последовател.[1]

Цели[редактиране | edit source]

Основните цели, които си поставят зилотите (евреи-фанатици по същността на изповядваното от тях учение), е премахване на каквото и да е елинистично влияние върху Юдея и събаряне на римското владичество, с оглед на които цели се одобрява използването на всякакви средства за отпор и война. До средата на 1 век пр.н.е. зилотите се групират в политическа партия, която се бори с царя на Юдея - Ирод Велики. Тъй като през 70 г. пр.н.е. Юдея изпада в зависимост от Рим, то на фасадата на Храма в Йерусалим е поставен от Ирод римски орел, който е свален от зилотите, освен като символ на римската власт в Юдея, но и като обект на идолопоклонничество.

Радикализация и масовизация на зилотите[редактиране | edit source]

Изискването на Калигула да се поставят навсякъде във владенията на Римската империя символите-идоли на властта на Рим, в съчетание с грубото отношение на римските войници към юдейския храм и вяра, води след себе си до радикализация на еврейското население и, съответно, до попълване числото на евреите привърженици на зилотите-фанатици. След като римският прокуратор на Юдея секвестира голяма част от среброто в храма, зилотите организират т.нар. първо еврейско въстание срещу римската власт в Юдея.

Религиозен аспект на борбата[редактиране | edit source]

Зилотите са фанатици и непримирими врагове на римляните, които решават да се борят с тях до победен край, твърдейки, че Израел може да се управлява само от месия - потомък на Давид. Най-радикализираните и смели зилоти се обособяват в отделна фракция, и са назовавани от римляните с прозвището сикарии (на латински: sicari), т.е. убийци. Това радикално крило с неговите действия води до войната с Рим. Под командването на един сикарий на име Менахем, син на Юда, е избит римският гарнизон на крепостта Масада, която остава последния свободен еврейски град в хода на първата юдейско-римска война.

Известни зилоти[редактиране | edit source]

Зилотите, според Йосиф Флавий, са четвъртата юдейска секта в Римска Юдея след фарисеите, садукеите и есеите. Най-известните зилоти са командващите отбраната на Ерусалим и Храма Симон Бар Гиора и Йоан Бен Леви. Според Библията, един от Дванадесетте апостоли на Исус Христос е зилотът Симон Кананит.

Бележки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]