Александрийски погром

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Преторианец открива скрития Клавдий при убийството на Калигула през 41 година
Прокламацията на Клавдий за император със заклеването му във вярност от страна на Преторианската гвардия в Castra praetoria

Александрийският погром е първия документално засвидетелстван антиеврейски погром в историята. Избухва през 38 г. в Александрия, най-големия древногръцки полис и културен център в света и Ориента, който същевременно е и най-големия еврейски град по това време.[1]

При пристигането на Агрипа в Александрия в града избухват безредици прераснали в антиеврейски погроми в следствие на които са унищожени синагогите и същите обърнати в езически римски и гръцки храмове. Двете основни александрийски общности провождат делегации до императора в Рим в опит да решат спора помежду си в своя полза. Еврейската делегация е оглавена от Филон Александрийски, а гръцката — от Апион. Калигула след изслушване на страните взема страната на гърците, намирайки евреите за виновни за предизвикването на безредиците. Евреите от своя страна, недоволни от императорското решение по спора, обявяват Калигула за невменяем поради неразбирането от негова страна на еврейския религиозен монотеистичен култ. След като Калигула взима гръцката страна в спора, решава, че е редно евреите да отдават почит, както всички останали народи в разнородната Римска империя, на култа към императора, поради и което заповядва на сирийския прокуратор Публий Петроний (под чиято власт се намира Юдея) да постави императорските инсигнии в Йерусалимския храм. Публий Петроний осъзнавайки невъзможността да осигури изпълнението на императорската заповед, като осъществи една невъзможна мисия в Юдея (да опази императорските инсигнии на фасадата, и статуята на императора в храма), заминава вместо за Йерусалим за Рим в опит да опита да убеди императора да отмени заповедта си. Междувременно Калигула става жертва на заговор, а преторианците издигат за император Клавдий.

Последвалите Александрийския погром събития неимоверно утежнява обстановката в Римската империя и в частност в Близкия изток и в крайна сметка водят след себе си до драмата от 60-те години на 1 век - избухването на големия пожар в Рим и първото еврейско въстание срещу римската власт над евреите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кратка история на евреите, С.Дубнов

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]