Вавилонски бунт
| Вавилонски бунт | |||||||||
| Конфликт: Юдейско-римски войни | |||||||||
 Римската империя през 117 година |
|||||||||
|
|||||||||
| Воюващи страни | |||||||||
 Римска империя |
евреи | ||||||||
| Командири | |||||||||
| Квинтус Маркус Турбо Лузий Квиет |
Лукуас Артемион Папус |
||||||||
| Сили | |||||||||
| неизвестни | неизвестни | ||||||||
| Жертви и загуби | |||||||||
| между 500 000 и милион | многобройни | ||||||||
Вавилонският бунт (115-117/118), срещан още и като Войната на Квиет (по името на римския военначалник от мавритански произход Лузий Квиет (лат. Lusius Quietus)), срещан в част от историческата литература и като Второ еврейско въстание (на иврит: מרד הגלויות или מרד התפוצות – Меред ха-Галуйот или Меред ха-Тфуцот, в превод: «въстание в изгнание») е втория значим юдейско-римски сблъсък от поредицата юдейско-римски конфликти в периода 1 - 7 век.
Най-силно въстанието избухва в края на броженията във някогашната Вавилония /свързана с прословутия Вавилонски плен на евреите след разграбването на Първия Йерусалимски храм от Навуходоносор II/ (Месопотамия). Първоначалният бунт е смазан от римския генерал от мавритански произход Лузий Квиет, който е изпратен като римски прокуратор в Юдея от император Траян. След усмиряването на въстаниците Квиет е отзован в Рим, където по-късно след дворцова интрига е екзекутиран по заповед на император Адриан.
През 115 г., римската армия, предвождана от император Траян, воюва с един от основните римски врагове - Партското царство. Възползвайки се от римската ангажираност във войната с партите, евреите от диаспората подигат първоначално въстание в Киренайка, което обхваща Египет и Кипър. В Киренайка еврейските бунтовници (водени от Лукуас или Андреас, който нарича себе си цар, според Евсевий Кесарийски), унищожават езическите храмове, в т.ч. на Хеката, Юпитер, Аполон, Артемида и Изида (които за тях са символи на римското владичество), както и базилики и терми. Гръцкото и римско население на провинцията е избито от еврейските бунтовници.
Историкът Едуард Гибън описва по следния начин действията на еврейските бунтовници, позовавайки се на Дион Касий:
| „ | В Киренайка изклаха 220 хиляди гърци, в Кипър 240 хиляди, и много голям брой в Египет. Много от тези нещастни жертви са разчленени на части, в съответствие с прецедента, пример за който даде Давид. Победителите евреи погълнаха плътта, облизаха кръвта, а червата опасаха като ремъци. | “ |
Еврейската енциклопедия описва така клането в Киренайка:
| „ | Това въстание обезлюди Либия до такава степен, че няколко години по-късно трябваше наново да се създават колонии там. | “ |
От Киренайка Лукуас се отправя към Александрия, която е изоставена от римската армия, и я опожарява. Езическите храмове и Гробницата на Помпей са разрушени. В отговор на брожението Траян изпраща силна войска под командването на преторианския префект Квинтус Маркус Турбо, който успява да усмири разбунтувалите се евреи в Египет и Киренайка чак през есента на 117 г. Усмирен е и Кипър, където евреите начело с Артемион овладяват острова. Според Еврейската енциклопедия, кипърските евреи под ръководството на някой си Артемион, участват в голямото въстание срещу римляните по времето на Траян (117), и те съобщават за убити 240 000 гърци (по Дион Касий, Епитомия, LXVIII. [С 32]). Римската армия отвоювала кипърската столица и на евреите било забранено да живеят на острова.
Нов бунт избухва във Вавилония (Месопотамия), докато Траян предводителства римската армия срещу партите в района на Персийския залив. Траян завладява Нисибус (Нузайбин в Турция), Едеса и Селевкия на река Тигър, като във всеки от тези градове има древни и важни еврейски общности. Дори и след потушаване на въстанието, ситуацията за Траян остава тревожна и той изпраща римския генерал от мавритански произход Лузий Квиет в наказателна акция срещу кипърските, вавилонските в Месопотамия и сирийските евреи, назначавайки го за прокуратор на Юдея.
Бунтът на евреите в Киренайка, Кипър и Египет през последните години от управлението на император Траян не е напълно потушен, като спорадични вълнения има и когато Адриан поема кормилото на властта в 118. Тежестта на бунтовническите действия е преместена в Юдея, накъдето се устремяват еврейските лидери на въстанието. Маркус Турбо ги преследва, осъждайки на смърт братята Юлиан и Папус, които са душата на въстанието. Но според талмудическата традиция, Турбо е екзекутиран по силата на специална заповед изпратена от Рим, и по този начин живота на братята е спасен. Лузий който усмирява евреите от Месопотамия, поема командването на римската армия в Юдея и обсажда Лида, където бунтовниците са се събрали под ръководството на Юлиан и Папус. Бедствието взема толкова големи размери, че Рабан Гамлиел II, който остава в обсада, пости и на Ханука. Другите равини осъждат мярката. Скоро след това Лида пада, и много евреи са екзекутирани, а "убитите от Лида" често се споменават с благоговейни слова и хвалби в Талмуда. Юлиан и Папус са сред тези, които се екзекутирани от римляните същата тази 118 година.
Една по-късна талмудическа традиция предава, че римския генерал, който причинява толкова много нещастия на евреите, точно в този момент внезапно е екзекутиран. Източниците наричат този римски пълководец Марцелий Турбо, но най-вероятно голяма част от тази история се отнася за Луций Квиет, като освен това съществува и друго предание, че Луций Квиет е отзован в Рим от Адриан, и скоро след злополучната за евреите 118 година, същия като възможен претендент за императорския престол е екзекутиран.
Ситуацията в Юдея след потушаване на въстанието остава доста напрегната за римляните, които е трябвало по времето на Адриан непрекъснато да промянат дислокацията на прословутия VI Железен легион, за да контролират Юдея, както и за да противодействат малко по-късно на Второто еврейско въстание под предводителството на Симон Бар Кохба.
Източници [редактиране]
- ((ru)) Войната на Квиет
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вторая Иудейская война“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
